Швейцария на Балканите или Балкани в Алпите – 2

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Продължава от вчера. Виж тук Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите)

Междувременно историята с пан Черни, чешкият художник и неговата творба, както и референдумът в Швейцария, ако не друго би трябвало да ни накарат да се замислим вън от контекста на тези две събития. И, както казваше мъдрият Радичков, може би колкото повече мислим, толкова по ще се замисляме… За това как ни виждат другите, как се държим по широкия свят и какво правим, за да ни разбират, уважават, а може би и обичат. Можем ли да изтрием стари клишета и да изваем нов облик на България и българите, там където е необходимо. Както малка Словения и нейните скромни труженици словенците, наши братовчеди от района… Или, както ни обещаваше един наш политик в зората на демокрацията, че България скоро ще стане Швейцария на Балканите. Ние все още тръпнем в очакване това да се случи. Проблемът е, че докато ние градим Швейцария по български у дома, някои пъстри и изобретателни личности, мигриращи от долините на юг от Дунав, Сава и Вардара, се опитват да изградят Балкани в Алпите. Ето, това дава сила на кампанията на Народната партия и на нейните символически гарвани.

Не мога обаче да кажа, че тук има някакво специално отношение към нас, българите. Камо ли пък лошо отношение. Случаят с Ганчо Ганев (какво съвпадение с името на Алековия герой), един нашенец, който преди трийсетина години заедно с един поляк открадна тленните останки на Чарли Чаплин в опит да изнуди вдовицата му за някой лев (франк) е отдавна забравен. (Иван, редакторът на e-vestnik, може да ви разправи доста интересни детайли от тази юнашка история).

Н
о много хора в Женева съдят за нас от легендарния Теодор Димитров, вече покойник, който не само ръководеше библиотеката на ООН тук, но и хвърли целия си живот да изгради мост на приятелство между българи, швейцарци и французи. Сянката на д-р Зарко Ханчев, брат на поета Веселин Ханчев, още броди наоколо и напомня на женевци колко благороден и космополит може да бъде един българин. Съдят за нас и по едно ново поколение български дипломати и служители в ООН, момчета и момичета на трийсетина години, които могат да са украшение в короната на всяка голяма дипломатическа машина. Иван Г., Ваня и Славчо първи ми идват на ума с великолепното си образование, бързото мислене и фино излъчване. И не са само те: Наталия У., една млада българка в консулството ни в Ню Йорк, будеше възхитата на клиенти и колеги едновременно с безупречния си професионализъм и чаровна усмивка.

Опазил ме Бог да ги деля на млади и стари. Има талантливи дипломати и от по-старото поколение, но младите – от всички професии – са тези, които най-вече ще градят образа на демократична България и ще разпръскват ятата черни гарвани от плакатите на ксенофобски партии. Колкото до възрастта, няма млади и стари, има кадърни и некадърни, било дипломати или журналисти. Алистър Кук от Би Би Си, Димитри Иванов от „България“ 1 (б. р. – в. “Сега”) и сенатор Джордж Митчъл никога не са показали, че възрастта пречи на писането или на дипломацията….

Другото, което може да ни замисли сериозно, е не защо талантливи българи и румънци може да дойдат в Швейцария, а защо не успяваме да им създадем условия, които да ги направят щастливи в България и Румъния? Или пък да станем толкова привлекателни, че най-талантливите млади швейцарци да бягат като луди към нашите граници, а (не дай Боже) нашите националисти да ги спират на свой ред с плакати и гарвани….

Плакати на швейцарската Народна партия, представящи българи и румънци като черни гарвани, разкъсващи Швейцария. Снимка: Ройтерс

Защо, попита ме един френски дипломат преди два дни, не се тревожите за корупцията и за безнаказаната ви престъпност, а се ядосвате на един чешки художник…?“ Този човек, прекарал доста години в България, все още чете нашите вестници с голямо любопитство и недоумява от каруцарския език, търпян в статии и форуми… „Ето тази словесна изява на част от българите показва сериозни симптоми на болезнено изоставане от другата Европа…“, ми каза горчиво той. Каква ирония само, че първият български филм се е казвал „Българан е галант“… Впрочем, изглежда доста такъв капитал от галантност и финес ни се приписва през вековете. Оставяме настрана Алеко и неговия герой с мускалите; не ни се иска да вярваме Чърчил да е казал, че си честитим след баня… Нито че едни съседи от юг ни нарекли „Вулгари“, идващо от трайни вулгарни навици, които според нашите социолози днес се изразяват в едни от най-сочните псувни в света между шофьори и пешеходци в София. По ни се иска „Булгари“ да е символ на приятен аромат, свързван с италианската козметична марка, вероятно тръгнала към Флоренция от Тракия през далечното средновековие. Така поне ми се иска да бъде.

Но Теодор Димитров, за когото споменах по-горе, си е направил труда да събере в една тънка книжка, издадена в Женева в 2002 г., и озаглавена „ЗА БЪЛГАРИТЕ“, няколко мнения на видни личности за нас. Превел е извадки от това, което Волтер (жител на Женева 1755-1759 г.) е написал в ония далечни години… Много хубави думи той казва за нас, но има един момент, който е покъртителен: „Думата българин, така както е била произнасяна, е означавала мътна и неопределена псувня, прилагана на всеки, който има варварски и корумпирани нрави. Затова при господството на крал Свети Людовик, свещеникът Робер, голям инквизитор и злодеец, е бил юридически обвинен като БЪЛГАРИН от селищата на Пикардия. Крал Филип Красавеца дал този епитет на Папа Бонифас VII“ (текстът е по оригинала на Димитров) В края на есето си обаче Волтер ни реабилитира напълно и понятието българин става синоним на хубост и здраве… (стр. 20) Слава Богу. Защото в началото на есето си за нас Волтер споменава, че името „българин“ се дава на всеки, „който не се подчинява и на тия, които нямат никакво уважение към дамите…“ Ай, ай, ай…

В
другите две съчинения за нас, отпречатани от Теодор Димитров в Женева (7 години преди референдума с гарваните), Луи-Фердинанд Селин описва един „оригинален анархист-Българин“, който повече напомня за Мусолини с речника си, отколкото на някой от нашите политици. Но спомените на писателя Емил Ажар (Ромен Гари) като млад дипломат в София след Втората Световна война са убийствен „Молотов коктейл“ от сарказъм и самоирония… Първото е към нашия политически елит тогава, второто към самия себе си. Недоверието към чужденците било толкова силно, че „…в София познавах един швейцарски дипломат, който носеше ключа (от сейфа в посолството) под мъдете си.“ (правописът запазен – б. а.) Разказвам всичко това, защото е свързано с българи и Швейцария… Предполага се, че повечето, които гласуват в Неделя, отдавна не са препрочитали нито Волтер, нито Ромен Гари „за българите“.

Но да се върнем към основната тема: само нас ли ни одумват? Само ние ли се изяждаме помежду си? Марко Тотевци ли сме? Много трудно е да се отговори еднозначно на това. Животът не е само черни гарвани и бели лястовици. Когато преди 10-12 години маса народ в България изгоря от съмнителни банки, алчни „банкери“ и всякакви пирамиди, всички на Запад от Виена ни гледаха управниците с презрение. И нас, и албанците, и македонците и т.н., щото и там пирамида до пирамида, „банкер до банкера“. Сега се оказа, че и голяма част от Запада е Хеопсова пирамида. И то каква! Погледнете случая „Мадофф“ в Ню Йорк. Прахосал $50 милиарда… Ами другите банки, включително и швейцарски? „Катедралата“ Ю Би Ес (UBS), най-голямата гордост на хората тук, е бледа сянка на себе си отпреди година. От „Креди Сюис“ също тече кръв… И от много други.

Днес същото радио, което следи полета на гарваните, съобщи, че шефът на Ю Би Ес, въпреки огромните загуби на банката, ще вземе 2 милиона франка годишна заплата, а Ю Би Ес ще раздаде 2 милиарда франка премии… Като скочи народът, като полудяха вестниците от бяс. По всяка вероятност 80% от премиите ще се раздадат на нископлатените чиновници, а заплатата на големия банкер няма да е два, а ще спадне на 1 милион…

Разликата между нашите и част от швейцарските банкери е, че тези последните започнаха да се срамуват от цялата ситуация. Днес прочетох, че в Цюрих, „Меката“ на банките, която осигурява над 10% от работните места в кантона, църквата е организирала специални групи от пастори да успокояват нервите на виновните банкери…

А някои сигурно има защо да се чувстват виновни: голямата одиторска фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG) днес съобщи, че през 2008 финансовите институции на Швейцария са присвоили дискретно сумата от близо 1 милиард франка от обикновени граждани. Даже описаха как един банкер поставял парите в найлонови пликчета и ги криел под земята в близката гора… Една моя бивша колежка от бившия СССР се премести да работи в престижна банка в Женева с руски клиенти… Сега иска пак да се връща при нас.

Защо разказвам всичко това? Защото, за разлика от нас, швейцарците решително ще си почистят авгиевите обори без да се оплакват, че светът не ги разбира. Няма и на ум да им дойде мисълта, че са Марко Тотевци. Че ги нарочват… Където има сухо дърво, безмилостно ще го отсекат, да не пречи на гората…

И ще продължат напред, като си извадят поука, гледайки назад. И ще продължават да правят най-хубавия шоколад, превъзходни сирена, най-добрите корабни двигатели (въпреки че нямат море), най-добрите текстилни, печатарски и прочие машини, фармацевтика, химия, туризъм и малко часовници за разнообразие… Така, между другото. И да им се чудиш как намират национално съгласие, след като имат 4 официални езика. Ние имаме един и все едно че сме глухонеми. Нито се чуваме, нито се разбираме.

Но да не се отчайваме. 200-годишнината на Чарлз Дарвин ни подсеща, че еволюцията продължава. Оцеляват само силните. И референдумът може да ни подсети какви поуки да си извлечем. Особено от швейцарците, и въпреки случая с гарваните и Ганчо Ганев. Нека го забравим, и да гледаме с надежда към тези, които ще направят така, че един бъдещ Волтер, или Русо, да кажат на чеха Черни, че сме най-чистата република в Европа. Като Сингапур в Азия, и като Швейцария на Балканите.

Искрено Ваш,
Енчо Господинов

Писмо отПисмо от Женева
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.