СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Владимир Путин обича седмото изкуство

Руският министър-председател Владимир Путин и режисьорът Никита Михалков на снимачната площадка на филма “Изпепелени от слънцето ІІ” близо до Санкт Петербург. Снимка: Ройтерс

“Комунизмът – това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна”, казваше Ленин. “Путинизмът – това е газ плюс телевизия”, твърди Борис Немцов, бивш вицепремиер, който премина в опозиция. От известно време към този списък трябва да се добави и киното. От декември миналата година бъдещето на “седмото изкуство” е в ръцете на министър-председателя Владимир Путин, който застана начело на правителствения съвет за развитие на руската кинематография. Недоволен от доминацията на американските блокбастъри в родината на съветските авангардисти Сергей Айзенщайн и Дзига Вертов, Владимир Владимирович реши да окаже сериозна подкрепа на националната кинопродукция като лично вземе под контрол помощта на държавата за този сектор.

Трябва ли да се страхуваме от връщането на агитпропагандата, от масовата пропаганда с болшевишки привкус? Кремъл вече взе под контрол телевизионните канали, а сега обърна поглед и към киното. През лятото на 2008 година министърът на културата Александър Авдеев предупреждаваше: “Държавата ще започне да поръчва филми с “по-човешко, по-патриотично” съдържание.”

През есента на 2008 година, по време на срещата по въпроса за “развитието на родната кинематография”, която се състоя в Санкт Петербург, Владимир Путин обеща през 2009 г. да отдели за кинопромишлеността 45 млн. евро и да удвои тази сума през 2010. Помощ ще се оказва на филми, “насочени към формиране на ценностна ориентация, съответстваща на интересите на руското общество и на стратегическите задачи за развитие на страната”. Възможно би е бившият полковник от КГБ да отделя особено внимание на седмото изкуство, защото именно благодарение на него той е разбрал призванието в живота си? Филмът “Щит и меч”, който излязъл на екраните на родния му Санкт Петербург през 60-те години, станал за Путин истинско откровение.

Възхитен от подвизите на героя във филма – младият Вова, съветски шпионин, който успява да се внедри в Гестапо когато е на 15 години – той отишъл в приемната на ленинградския КГБ, за да предложи услугите си. Дежурният офицер го посъветвал да опита пак след няколко години, което той направил. По-късно Путин казал за този филм: “Повече от всичко ме впечатли това, как с малко сила – буквално със силата на един човек – може да постигнеш това, което останало непосилно за цели армии. Един разузнавач решавал съдбата на хиляди хора.”

Настоящият елит под пагон, който е начело на Русия, счита, че изкуството е длъжно да е в служба на държавата. През 2005 година беше създаден “Фонд за подкрепа на патриотичното кино”, в чиито попечителски съвет влизат депутати от Държавната дума, представители на деловите среди (например милиардерът Виктор Векселберг и заместник-директорът на ФСБ, бившето КГБ, Вячеслав Ушаков).

През 2006 година ФСБ възроди съветската традиция, забравена от 1989 година – да присъжда “Оскари” на авторите на “най-обективните” произведения, посветени на работата на “органите”. Един от лауреатите – актьорът Евгений Миронов – беше награден за ролята си във филма “Август 44-та”.

В него той играе офицер от СМЕРШ – органът на военното контраразузнаване, създаден от Сталин през 1943 година и просъществувал до 1946 г. СМЕРШ имал например връзка със смъртта на шведския дипломат Раул Валенберг, който през Втората световна война спасявал унгарските евреи и изчезнал след като съветските войски влезли в Будапеща през 1945-та.

Разбира се, руското кино не е призвано да произвежда само патриотически филми. Талантливи режисьори като Павел Лунгин, Алексей Герман, Валерий Тодоровский, Михаил Калатозишвили и много други лесно намират спонсори и извън Кремъл. Но въпреки това помощта, предвидена от държавата, е значителна. От 98 филма, произведени през 2007 година, половината са видели бял свят благодарение на държавните фондове.

В съветската епоха – въпреки цензурата и контрола на властта – от кинематографската ковачница на пропагандата излизаха и забележителни филми: “Иван Грозни” на Сергей Айзенщайн, “Соларис” на Андрей Тарковски, “Ирония на съдбата” на Елдар Рязанов, “Волга-Волга” на Григорий Александров. Което не може да се каже за настоящата “патриотична” продукция.

Трудно е да се намери толкова посредствено произведение, както последният му образец – филмът “Чуждите”, който излезе на екран на 13 ноември 2008 година. В него се разказва за безнравствените членове на екип американски лекари, които пристигат с хуманитарна мисия в мюсюлманска страна. През целия филм те правят гаф след гаф. За сметка на това руските войници, които са в региона, са показани в доста по-благоприятна светлина. И просто не можеш да не забележиш какви забележителни човешки качества притежават.

Филмът беше финансиран от “Единна Русия” – партията на Владимир Путин. Заснет е от режисьора Юрий Гримов, член на Централния съвет на партията и бивш пиар на петролната компания ЮКОС, чийто шеф Михаил Ходорковски понастоящем излежава осемгодишна присъда затвор в трудова колония, разположена близо до руско-китайската граница. По-голямата част от публиката игнорира “Чуждите”. И въпреки доста приличния си бюджет от 8 млн. долара филмът събра при прожекциите не повече от 250 000 долара.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.