СофияПловдивВарнаБургасРусе

Помагат ли европейски компании на Иран да си направи бомба?

Изпълнителният директор на „Сименс“ Петер Льошер и финансовият директор Джо Кезер пристигат на годишната пресконференция на компанията в Мюнхен. Търговският обем на компанията с Иран за 2008 година е бил на стойност 438 млн. евро. Снимка: Ройтерс

Докато в САЩ растат усилията, които трябва да попречат на Иран да се превърне в ядрена държава, тълпи европейски компании се устремяват към Ислямската република. Сделките, които те сключват, са немалка помощ за режима, който целенасочено работи за създаване на ядрено оръжие и оказва финансова помощ на терористичните организации „Хамас” и „Хизбула”. Кои държави подкрепят Техеран и защо, пише Бенджамин Вайнтал във в. „Уолстрийт джърнъл“.

Австрийският нефтен гигант OMV няма търпение да пристъпи към реализация на подписания през април 2007 година договор на стойност 22 млрд. евро за производство на втечнен газ в газовото находище Южен Парс. На годишното събрание на акционерите, което се проведе през май 2008 година, ръководителят на компанията Волфганг Рутенщорфер заяви, че OMV ще се заеме с това веднага щом в САЩ се случат „политическите промени”. Третата по големина австрийска банка Райфайзен Централбанк също работи активно в Иран. А както отбеляза Глен Симпсън в статията си в „Уолстрийт джърнъл” през февруари миналата година, дори пое операциите, които бяха изпълнявани от големите европейски банки, прекратили работата си в страната. В края на януари Паоло Скарони, шефът на италианската енергийна компания Eni SpA, заяви, че фирмата му ще продължи да изпълнява договорните си задължения в Иран и не изпитва външен натиск да пререже връзките с иранския енергиен сектор.

Най-големи възможности за натиск в Иран – заради огромния обем търговски връзки с тази страна – притежава икономическият локомотив на Европа – Германия. Но очевидната опасност от превръщането на Иран в ядрена държава не пречи на немците да „награждават” Техеран със стокооборот от 4 млрд. евро (по данни за 2008 година). По този начин Германия остава най-големият търговски партньор на Ислямската република сред всички европейски страни. От януари до ноември миналата година немският износ в Иран се увеличи с 19,5 процента в сравнение със същия период за 2007-ма. По данни на германското Управление за контрол на експорта през миналата година сред сделките, сключени в рамките на тези процъфтяващи търговски връзки, е имало 39 договора за доставка на продукция с „двойно предназначение” – т.е. оборудване и технологии, които може да се използват както за мирни, така и за военни цели.

Един от примерите за нефункционалната политика на Берлин към Иран е свързан с работата на енергийния и технологичен гигант „Сименс“. Миналата седмица, в хода на годишното събрание на акционерите в Мюнхен, ръководството на компанията огласи данни за това, че през 2008 година общият обем на търговските й операции с Иран е съставлявал 438 млн. евро, а 290 сътрудници на „Сименс“, които работят в тази страна, ще продължат и занапред активно да действат в нефтогазовия, инфраструктурния и комуникационните сектори на иранската икономика.

Разтревожени акционери и представители на германско-австрийската политическа организация Stop the Bomb – широка обществена коалиция, която се опитва да спре военната ядрена програма на Иран – засипаха шефа на „Сименс“ Петер Льошер с въпроси за сделки на корпорацията с техеранския режим. Сътрудник в пресслужбата на организацията се заинтересува защо „Сименс“ провежда делови операции с държавата, известна с нарушенията на правата на човека и на правата на трудещите се – от потисничество на жените и убийства на хомосексуалистите до репресии срещу религиозните и етническите малцинства. Той припомни, че по времето на нацизма компанията използвала робския труд на затворените в лагера на смъртта Освиенцим и попита как е възможно „Сименс“, отчитайки тези факти от собствената си история, да поддържа „антисемитския терористичен режим”, който заплашва да изтрие Израел от политическата карта на света.

В присъствието на 9500 акционери, събрани в Олимпийския дворец, Льошер отговори: „Един от основните приоритети пред „Сименс“ е спазването на закона и на етиката, в това число и правозащитните въпроси.” Въпреки това, след още няколко въпроса на представителя на Stop the Bomb той призна, че миналата пролет „Сименс“ и партньорът му „Нокия“ са инсталирали в Иран ултрасъвременно оборудване за наблюдение на работата на средствата за комуникация.

Според експертите в сферата на информационните технологии, оборудваните от тези компании „центрове за мониторинг” се използват за подслушване на разговорите по мобилните и стационарните телефони, а „единните им платформи за наблюдение” позволяват на иранската тайна полиция да получава данни за финансовите преводи и за самолетните полети. Освен това тези технологии може да се използват и за следене на малцинствата и на дисидентските организации в Иран.

Действията на „Сименс“, най-големият немски търговски партньор на Иран, позволяват да се съди за мащабите на икономическото партньорство между двете страни. Немски фирми като „Мерцедес-Бенц“, на чиито сайт има данни за генералния дистрибутор на Иран, като застрахователния гигант „МюнихРе“ също са равнодушни към растящите призиви за икономическа изолация на Иран. Преди дни в личен разговор с мен сътрудник на пресслужбата на „МюнихРе“ потвърди, че компанията застрахова товари, които преминават транзит през Иран. Фирмата за първи път признава публично тази своя дейност.

С Иран се сключват нови и нови сделки. През януари например вестник Hannoversche Allgemeine съобщи, че немската промишлена компания Aerzen е подписала договор за 21 млн. евро, който предвижда доставка на газови вентилаторни тръби и винтови компресори за металургичния завод в Исфахан.

И всичко това се случва във време, когато Иран с мощни темпове работи за обогатяване на уран за атомна бомба. А изстреляният миналата седмица първи спътник на Иран накара Ерик Шевалие, представител на пресслужбата на френското външно министерство, да обърне внимание на тревожната връзка между иранската военна ядрена програма и развитието на спътниковите технологии.

Експертите по въпросите на търговията и на безопасността твърдят, че за Иран ще бъде трудно да смени високотехнологичното германско оборудване с продукция от конкурентите – например Китай и Русия. В същото време риторичните призиви на канцлера Ангела Меркел, които предполагат, че моралният натиск може да убеди частните компании към по-голяма „чувствителност” при сключване на нови договори с техеранския режим, ни най-малко не попречиха на правителството й да одобри през миналата година повече от 2800 търговски сделки с Иран.

В тази сфера има спешна нужда от прозрачност. Германското Федерално управление за контрол на икономиката и търговията (BAFA) отказва да предоставя данни за съдържанието на тези договори. Освен това министърът на икономиката Михаел Глос (който е смятан за един от поддръжниците на икономическите връзки с Иран и на когото е подчинена BAFA) е длъжен да обнародва имената на фирмите, които осъществяват търговски контакти с държави, спонсориращи терористични организации от рода на „Хизбула” и „Хамас”. Но за да не попаднат немските фирми в „черните списъци” от компании, които имат забрана за работа на територията на САЩ, те се укриват зад стената на секретността.

Администрацията на Меркел щедро субсидира инвестициите в иранската икономика, като предоставя на немските компании гаранции по кредити на обща сума 250 млн. евро. В навечерието на 27 януари – международният ден в памет на Холокоста – немският делови вестник „Ханделсблат“ съобщи, че Берлин има намерение да прекрати всички кредитни гаранции по сделките с Иран. След като съобщението беше тиражирано от най-големите средства за масова информация, шефът на пресслужбата на г-жа Меркел без излишен шум заяви, че правителството не се готви да прави нищо подобно. Затова може да се предположи, че Берлин разпространи информация чрез „Ханделсблат“, за да подобри имиджа си в чужбина и да свали напрежението в отношенията с Израел, чиято безопасност, по думите на Меркел, за Германия „не може да бъде предмет на преговори”.

Има и други признаци за това, че германският политически елит смята Иран за „обикновен” търговски парньор. В края на февруари, малко след десетдневните тържества в чест на аятолах Хомейни и създадената от него преди 30 години радкално-ислямска държава, в Иран трябва да пристигне бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер. Шрьодер, който се изказва против санкциите срещу Иран, планира да присъства на церемонията за създаване на фонд за подкрепа на научните изследвания. И може с увереност да кажем, че той няма да се възползва от възможността да критикува процъфтяващите търговски отношения между Германия и Ислямската република.

Казано накратко – заявявайки, че се стреми да спре ядрените амбиции на Иран, Берлин засега не прави нищо, за да му попречи да създаде атомна бомба. В същото време приемането в Германия на закон за забрана с търговията с Иран, съчетано с незабавно прекратяване на кредитните гаранции на правителството, може да затрудни съществено иранската военна ядрена програма. И така може да причини пълното й спиране. Освен това, то би станало важен пример, който да подтикне останалите страни от ЕС към аналогични стъпки в отношенията към собствените им компании.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.