СофияПловдивВарнаБургасРусе

Полша – 20 години след началото на края на комунизма

Бившият полски президент и съосновател на „Солидарност” дава показания за протестите във Варшава през декември 1970 година. Снимка: Ройтерс

Точно преди 20 години управляващите комунисти и опозицията от „Солидарност“ се събраха на Кръгла маса за безпрецедентни за източния блок преговори и така започна падането на тоталитарния режим в Полша и в други страни от Централна Европа. Започнали на 6 февруари 1989 година, тези преговори доведоха до полудемократични избори, които дадоха възможност движението на Лех Валенса да измести комунистическата партия. „Нито властите, нито дори самите ние сме мислили тогава, че събитията ще се развият толкова бързо и шест месеца по-късно ще се появи моето правителство“, разказва 81-годишният днес Тадеуш Мазовецки – първият ръководител на некомунистическо правителство в съветския блок.

Правителството му встъпва в длъжност през септември 1989 година – два месеца преди падането на Берлинската стена. „От преговорите очаквахме да постигнем най-много узаконяване на „Солидарност“, след седем години нелегалност, както и това да престанат да третират Лех Валенса като частно лице“, допълва Мазовецки.

„Мислехме за четири години напред. Очаквах крачка към демократизация, но виждах „Солидарност“ в ролята на опозиция. Не смятах, че веднага ще вземе властта“, спомня си 62-годишният Лешек Милер, по онова време член на ръководството на полската комунистическа партия. „Солидарност“ получи много повече, от това, което искаше“, отбелязва той. „Дори най-твърдолинейните комунисти гласуваха за кандидатите на „Солидарност“, желанието за промяна беше повсеместно“, разказва тогавашният говорител на комунистическото правителство Йежи Урбан.

Споразуменията от Кръглата маса дадоха на „Солидарност“ 35 процента от 460-те места в Сейма (долната камара на полския парламент) и помогнаха на профсъюза да заеме почти всичките 100 места в Сената на изборите от 4 юни 1989 година. Неспособни да съставят правителство, комунистите отстъпиха инициативата на Мазовецки, като му наложиха няколко министри, както и генерал Войчех Ярузелски, избран от Сейма за държавен глава. „Но беше рано да се празнува победа. Твърдите комунисти все още бяха много силни. Чаушеску предложи военна интервенция, за да се помогне на комунистите да си върнат властта в Полша, а през 1991 г. Янаев организира пуч срещу Горбачов“, подчертава Мазовецки.

„Много лесно можехме да фалшифицираме резултатите, но ги признахме“, споделя цинично Йежи Урбан. „Трябва да признаем тази заслуга на комунистическата власт, изтъква историкът Анджей Фришке. По-късно хората от стария режим не оспориха стремежа на Полша да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, още едно чудо!“ Днес главните действащи лица от онова време са единодушни: Кръглата маса беше голям успех за Полша – уникално събитие в историята й. „Мирен преход, който се вписва в история, изпълнена с поражения и трагични моменти, който имаше европейски и световни последствия, тъй като сложи край на разделението на Европа, договорено в Ялта“, така го определя Мазовецки.

„Нима имаше алтернатива на тази велика победа, постигната без проливане на кръв, пита се Лех Валенса. Без Кръглата маса щяхме да живеем в комунизъм още 50 години“. Макар комунистите да излязоха от процеса като победени, Кръглата маса даде на някои от тях възможност за политическа кариера. Превърналият се в социалдемократ Александър Квашневски беше президент на Полша от 1995 до 2005 г., а Лешек Милер – премиер между 2001 и 2004 г. От страната на „Солидарност“ Лех Валенса беше президент от 1990 до 1995 г.; загиналият при автомобилна катастрофа миналото лято Бронислав Геремек беше министър на външните работи, а починалият през 2004-та Яцек Курон – министър на труда и социалната политика.

Все пак, 20 години по-късно генерал Ярузелски и неговият министър на вътрешните работи Чеслав Кишчак застанаха на подсъдимата скамейка заради въвеждането през 1981 година на военно положение в Полша.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.