Върти ли се колелото на истерията?

Иво Инджев

Руският газ е смъртоносен като газова камера за лявото в българската политика, родила най – големите босове на модерния ляв капитализъм. За някои (и не кои да е) – в буквалния смисъл. Като за бившия премиер Андрей Луканов. Неговият предсмъртен сблъсък за надмощие в червения сектор на българската политика (и икономика, като нейна канава) беше на тема газопреносни системи, права, проценти.

Взаимното обгазяване на червените кланове през 1996–а беше на показ. Тялото на застреляния през октомври същата година Луканов, сервирано на публиката във в. „Нощен Труд” на масата за аутопсия, също.

После икономиката тръгна надолу със скоростта на… тъмнината, която налегна България като „светъл” пример за всички, които искат да се поучат какво не бива да се прави в управлението на една държава.

Тогава, за един миг (по мерките на Н.В. Историята) изглеждаше, че премиерът Жан Виденов е победител (беше обвинен и за поръчител на смъртта на Луканов, но правосъдието отсъди друго). Виденов, впрочем, беше против руския контрол върху българската газопреносна система – каквото и да значи това за неговото, враждебно на западната ориентация управление.

Ябълката на раздора преди 13 години се казваше „Топенерджи”. Около това дружество, неговата легитимност, роля и посреднически функции започна началото на края на тогавашното червено управление. Шефът на „Топенерджи”, посредник с Русия при вноса на газ Андрей Луканов, умря от куршуми в София. Илия Павлов, новият шеф на дружеството, който го замести след смъртта му, го последва в съдбата му.

Да се върнем в днешната действителност. Г. Първанов, главно действащо лице в лютата война за надмощие в разпределението на големите пари между червените лобита в България, току–що отстреля от играта досегашния голям играч в посредничеството по внос на руски газ. Отстреля посредника (и близък до властта?!) шеф на утвърдената от доста години вече компания „Овергаз”, посредник в снабдяването на България с руската суровина Сашо Дончев.

Г. Първанов, без да има правомощия, се обяви в Москва за премахване на посредниците в снабдяването с газ и така произнесе присъдата си над „Овергаз”.

Сашо Дончев реагира гневно.

Понеже може да прозвучи буквално, става дума за живот и смърт, не искам да правя аналогии. Но все пак: дали истерията се повтаря?

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.