СофияПловдивВарнаБургасРусе

Венцислав Великов: Търговците продават сирене-менте, а истинското залежава при производителите

Венцислав Великов. Снимка: Булфото

Венцислав Великов е фермер. Стопанството му се намира в Главиница, Силистренско, където отглежда крави вече пета година. Направил е фермата си по европейски стандарти, теглил е кредити. Изпълнил е проект по програмата САПАРД, за който още не е получил обещаното финансиране. В интервюто разказва за проблемите на българските фермери и обяснява причините, поради които сиренето и кашкавалът на българския пазар са произведени основно от сухо мляко и палмови масла.

Какъв процент от сиренето и кашкавала, които се продават по магазините в момента, се произвеждат от сухо мляко?

– Около 90% от сиренето и кашкавалът в България. Ако не вярвате, вижте броя на регистрираните мандри. Сравнете го с онова, което е спуснато като производствена квота за нас, млекарите, и ще видите, че няма никакво съответствие. В България има недостиг от около 90% на качествено сурово мляко първа категория.

-Това какво значи – че тези 90% са лошо мляко или че го няма?

– Онова, което легитимно излиза на пазара като качествено мляко, покрива 10% от производството на сирене, кашкавал, млечни продукти. Дори да бъркам с 10% – 20% да ги сложим… но, това е – дотук!

– Значи останалите 80 или 90% се правят със сухо мляко, растителни мазнини и с някакви други заместители?

– Може и с някакво мляко, което се произвежда нелегитимно. Да речем, втора или трета категория млека, които не отговарят на изискванията – от жените по селата с гюмовете, бидоните и т. н.

Тоест, например замърсено, с лоши микробиологични показатели.

– Точно така. Проблемът дойде оттам, че доста мандри го правят нелегално и директно го декларират като продукт „сирене”. Когато официално излезе информацията какво се слага в сиренето, много хора скочиха и в незнанието си твърдяха, че не може да има такова нещо, защото продукт „сирене“ се получава само и единствено от мляко. Да, но химията явно е напреднала.

Още по времето на социализма се опитваха да слагат разни неща в млякото и сиренето. Мас примерно?

– Мас или олио, да. Хомогенизаторът е такава машина, че каквото и да му подадеш, от другата страна излиза хомогенизирано и не се утаява. А в България почти няма лаборатории, които могат да определят какво е съдържанието на сиренето, с каква мазнина. Богомил Николов от Българската национална асоциация на потребителите е намерил сега една такава лаборатория и може да направим съответните проби.

Значи мандрите са принудени да използват сухо мляко и палмови масла, защото има недостиг на качествено сурово мляко, така ли?

– Не е само това. В стремежа си да добият по-ниски цени, големите търговски вериги натискат все по-надолу производителя да сваля цената. Отдавна е прекрачен минимумът, при който, при влагането на едни стандартни суровини в производството на сирене, ще се получи цената, на която се предлага сега продуктът. Всеки може да си направи извода, че се влагат суровини с ниска стойност, които да понижат себестойността на крайния продукт. Оттам стана тази беля, която заплашва нас, млекопроизводителите. Аз получих предупреждение, че ако до 2-3 седмици няма промяна в ситуацията на пазара с тези фалшивите сирена, моето мляко спира да се изкупува.

Това не зависи ли от мандрите – да продават сирене и кашкавал от хубаво мляко?

– Мандрите имат свръхпроизводство на истинско сирене. В мандрата, с която аз работя, имат на склад над 150 тона истинско сирене.

Венцислав Великов. Снимка: Булфото

Хубавото сирене им залежава, така ли?

– Да, търговците на едро не го купуват. Те в момента взимат от някоя мандра  сирене от палмова мазнина за 2 лева и нещо килото и го продават за истинско на търговските вериги по 5-6 лева. Каква му е сметката при това положение да купува истинско сирене на цена 5.50 за килограм на изхода на мандрата? От него той може да спечели примерно 20 стотинки на килограм, а надценката на другото му е 150%.

Палмовата мазнина вредна ли е?

– Проблемът не е в палмовата мазнина. В Европа не е забранена, използва се, но там продуктите се правят от рафинирано палмово масло, а тук – от нерафинирано.

Не ги ли глобяват българските мандри, че произвеждат сирене-менте?

– Какво като ги глобяват? Той е изкарал един милион лева, те му налагат глоба от 1000 лева. Какво трябва да се случи – някой да падне и да умре ли? Знаете ли кога ще реагират? Когато от подобен проблем се гътне някой министър. Има мандри, които не купуват нито един литър мляко на ден, а бълват по 5-10 тона сирене на ден.

Всичко е химия, така ли?

– Естествено. Като в „Хари Потър”.

Млякото, което произвеждате във вашата ферма, отговаря ли на всички изисквания? По колко ви изкупуват литъра?

– Категоризирана кравеферма съм и имам добри показатели като масленост, обезмаслен остатък, казеин и др. Отговарям на всички изисквания. Мандрата ми плаща по 60-65 стотинки за литър. Тя се явява лицензиран изкупвач и ми определя цената.

Нямате ли право да се пазарите?

– Нямам право. Млякото не е стока в случая, а суровина, която е на квотно-лицензионен режим. Аз съм ограничен в производството на квота. Имам право да произведа примерно 100 тона. По закон за всичко, което произведа в повече, трябва да бъда глобен. Но това не се случва. В България, както вече казах, има недостиг от около 90% на качествено сурово мляко първа категория.

Ако изкупуват качественото мляко по 60-65 стотинки за литър и сиренето се прави само от него, колко трябва да струва килограм сирене?

– В зависимост от качеството на млякото, по стандарт 1 килограм сирене се произвежда от 6-7 литра мляко. Значи суровината на старта е 4.20 лева. Производствените разходи са 1 – 1.50 лева. Тоест, 1 килограм сирене струва около 5.50 лева на изхода на мандрата без ДДС. Т. нар. фабрично-заводска цена. С ДДС става 6.60 лева.

Тоест, в магазина килограм качествено сирене трябва да струва около 8-9 лв. килото при тази изкупна цена на млякото от 60-65 стотинки?

– Да. Но ако ние, млекопроизводителите си получим субсидиите, както е навсякъде в Европа, няма да се стига до тази цена.

Значи като видим в магазина сирене от 5-6 лева килото…

– Не мога да твърдя, че е фалшиво. Защото има и сборни млека, които се изкупуват от селата (не от категоризирани ферми като моята). Изкупната цена на сборното мляко в момента е 30-40 стотинки. При тази стартова цена на суровината, 8 литра да сложиш на килограм сирене, вече имаме изходна цена от 2.40 лева за килограм.

Но няма гаранция, че хората на село си мият добре гюмовете, че хигиената е добра? Известно е, че микробиологичните показатели на млякото, изкупувано от селата са много лоши.

– Така е, безспорно. Затова аз и други като мен искахме да вдигнем качеството и да направим нещата, както трябва. Ако държавата ни плати субсидиите, ние няма да продаваме млякото толкова скъпо. Лицензираният изкупвач няма да ни го купува по 60-65 стотинки.

Как да познаем в магазина сиренето от истинско мляко ли е, или има растителни мазнини и сухо мляко?

– Продуктът от сухо мляко е малко по-бял и има много странна структура.

По-бялото сирене е фалшиво, така ли?

– Не казвам, че е фалшиво, но е много по-вероятно да е онова сирене, което не е сирене.

Тоест, то изглежда добре и по външния му вид е трудно да се ориентираме?

– Да. И освен това е твърдо.

Значи на преработвателя му излиза по-евтино да купува сухо мляко и да слага растителни мазнини, вместо да купува вашето мляко, така ли?

– Да. Идва някакъв технолог с вълшебната пръчица и прави сирене.

И по този начин вашите ферми закъсват.

– Има хора, които са ипотекирали по няколко апартамента – на баща, майка и т.н. При мен е същото. Аз освен върху селскостопанските сгради, имам ипотека и върху апартамента. Всичко е правено с цел да оцелеем. Но ето – вече трета-четвърта година нищо не се случва.

За вас оцеляването какво значи – да ви дадат парите по САПАРД?

– Да, и да ни спуснат субсидиите. После по веригата всичко се нарежда.

Въпросът е – икономически ли са причините или проблемът идва от ниската отговорност на българина, който гледа все да удари кьоравото и да направи далавера?

– И едното, и другото. Д-р Войнов от ветеринарната служба каза – ние ще разчитаме на съвестта на преработвателите, демек – на мандраджиите. Не може така да се разчита. Различни хора сме, затова имаме различни физиономии и вършим различна работа. Аз имам животни, внесени от Германия. Една от моите крави струва 3 500 лева без ДДС, тоест – 4 200 лева с ДДС. Като бях в Германия да си избирам кравите, отидох и за обмяна на опит. Решихме да ставаме европейци и да направим нещата като тях.

Как е там и защо тук този модел не работи?

– Първо, тук, в България, пасищата и мерите, които трябваше да се отдадат на фермерите, ги грабнаха разни други хора – свързани с олимпийските кръгчета, с обръчите от фирми и други. За нас не остана нищо. Това пасище, което ми се полагаше на мен като фермер, впоследствие щеше да ми свали цената на млякото. Субсидиите, които ми се полагаха за ферма първа категория и произведено качествено мляко, ги няма. Нямаме субсидии и за животните. Не ми е платена субсидията по САПАРД. Хайде да говорим сега за някакъв еквивалент и сравнение с немеца! Онзи получава всичко, държавата го защитава. Ако аз имам неговите субсидии, моята себестойност на млякото ще е ниска. И вместо 60-65 стотинки, мандрата ще ми плаща по 30 стотинки за литър мляко. Тогава и себестойността на сиренето ще е много по-ниска. В момента, доколкото имам информация, сухото мляко струва 37 стотинки. На мандрата, ако купува моето по 35 стотинки, къде й е изгодата да плаща за овче сухо мляко от Испания или краве сухо мляко от Дания, за да произвежда съответните продукти впоследствие? Но не се мисли за тези неща и ставаме суровинно зависими.

Какво имате предвид?

– Че в скоро време фермите ще са ликвидирани. Защо да работя? Банката всеки момент ще ми вземе всичко. А съм направил нещата, както трябва – легално, декларирано, построено. Но не мога да си обслужвам кредитите. В момента по селата масово се изколват животни. Има един от местните, който всеки ден товари крави, кози – всичко, което дава мляко и не се виждат ползите от него.

Какъв е проблемът със САПАРД? Защо ви бавят парите?

– Не знам. Не съм единственият, който пита и чака отговор.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.