Житният пост – пречистващата диета на Петър Дънов

Варено жито и ябълки препоръчвал Учителя за обновяване на организма

Снимка: Нели Томова

За любителите на сръбската скара, луканката и филето наближаващите великденски пости вероятно са истинско изпитание. Въпреки че предлаганите на пазара плодове и зеленчуци могат да съставят богато и пълноценно меню, дори за вегетарианците понякога е трудно да се откажат от млечни продукти като кашкавала и сиренето за цели 40 дни. Около два месеца преди Великден е началото на един още по-строг пост, популярен сред последователите на Бялото братство като „Житният пост” или „Житният режим”.  Макар и значително по-кратък от четирисетдневните пости, той е и доста по-ограничаващ.

Житният пост започва през февруари, 2-3 дни след пълнолуние и продължава десет дни. Както предполага и името му, основната храна, която се консумира по време на поста, е жито. Прави се през февруари, за да се изчистят наслояванията от тежките храни през зимата и за да се подготви човек да приеме пълноценно енергията на настъпващата пролет.

За целия пост се предвижда един килограм жито, което се сварява, докато зърната омекнат достатъчно, но не прекалено. Разпределя се в порции по сто грама за всеки ден от режима. В комбинация към житото се прибавят по три ябълки на ден, девет ореха (най-много) и три лъжици мед. По време на поста се пие много вода, препоръчително е да е преварена. Всякакви други храни и напитки се изключват, цигарите, алкохолът и кафето са абсолютно забранени. На десетия ден „се отпоства”, като към житото на обяд и на вечера се прибавя  т.нар. „ангелска супа” (цели обелени картофи, магданоз, лимон, вода, малко сол ). В дните след края на режима не бива да се преяжда.

Освен жито, по време на поста се консумират ябълки, орехи и мед. Снимка: Нели Томова

Житният режим е препоръчван от Учителя Петър Дънов като диета за физическо и духовно пречистване и обновяване на организма. Самият той смята житото за възможно най-здравословната храна на земята (преди да бъде обработено и смляно на брашно, защото тогава се губят голяма част от хранителните му вещества). По думите на Дънов „Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която, като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа”, и именно в житото „се крият най-мощните, най-благородните сили на живота”.

В необработен вид пшеничното зърно наистина съдържа множество полезни за организма вещества и има висока хранителна стойност. В 100 гр. пшеница се съдържат 12, 1 гр. белтъци, 69,1 гр. въглехидрати, 1,7 гр. мазнини , 2, 0 гр. целулоза, 349 калории. Пшеничното зърно съдържа натрий, калции, желязо, калий, магнезий и фосфор, както и витамин В1, В2, В3, Е. Житото е богато и на фибри и антиоксиданти.

Хранителните дажби по време на житния режим по принцип са достатъчни за нормалното функциониране на организма. За да има ефект обаче, постът трябва да се прави с положителна нагласа и не бива да се превръща в мъчение. Ако човек се почувства зле, по-добре да го прекрати по-рано, отколкото да тормози тялото и психиката си, само за да издържи до десетия ден.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.