Скандинавските страни свиват „арктически юмрук“ срещу Русия
Скандинавските страни създават собствен военен блок, в който освен членките на НАТО – Дания, Исландия и Норвегия, ще се включат неутралните досега Финландия и Швеция. Основна цел на новото военнополитическо обединение е да се бори за ресурсите на Арктика. Участничките в новия блок признават, че „военният алианс се създава, за да гарантира сигурност в арктическия регион“. Скандинавските страни планират да патрулират край морските граници в Арктика, а също и в небето над Исландия. С тази цел ще създадат единна сателитна система, собствени военноморски сили и обединен отряд за бързо реагиране.
Всичко това се развива на фона на предстоящата подялба на арктическите природни богатства. На първо място става дума за петрола и за природния газ. През последните години във връзка с глобалното затопляне районите от Северния ледовит океан, смятани досега за „затворени“, стават все по-достъпни за добив на енергийни ресурси. Развихри се не на шега и борба за контрола върху тях. Основни противници на Русия, които й оспорват арктическия шелф, са Дания, Канада, Норвегия и САЩ. Всяка от страните предлага свои версии, според които тъкмо тя трябва да получи богатствата на Арктика, и не желае доброволно да жертва интересите си. В преговорите с Русия Норвегия по традиция настоява за подялба на газовите находища и рибните ресурси на Баренцево море, повдига и въпроса за архипелага Шпицберген (с норвежко име Свалбард). Също толкова сериозни са замислите на Дания във връзка с Арктика. Ще отбележим, че Дания и Норвегия имат арктически противоречия не само с Русия, но и с Канада, която претендира за контрол върху Северния морски път, минаващ покрай канадските и гренландските брегове.
Какъв е смисълът от членството в „Скандинавския блок“ за неутралните Швеция и Финландия, които дори нямат излаз към Арктика? Първо, независимо от неутралитета, Стокхолм още от средата на 90-те редовно участва във военни и миротворчески операции в чужбина, включително съвместно с държави от НАТО (например на Балканите, в Афганистан и в Африка). Второ, Финландия и Швеция се страхуват от евентуално засилване на руските позиции в Балтийско море и са недоволни от това, че Москва започна да води по-строга политика в продажбите на руски дървен материал (който видимо поскъпна), твърде необходим за хартиената и дървообработвателната промишленост в двете страни. Трето, Хелзинки не намира покой от мисълта за руските въоръжени сили. В документ на финландското министерство на отбраната например се посочва: „граничният с Финландия източен регион ще има важно стратегическо значение, тъй като Русия продължава да концентрира там свои въоръжени сили“.
При всяко положение страните се готвят за възможно най-неблагоприятното развитие на нещата в Арктика – за силов вариант. Взети поотделно, скандинавските държави не представляват сериозна заплаха, но всички заедно може да формират мощен арктически юмрук, способен да конкурира както Русия, така и Канада. Въоръжените сили на скандинавските страни са сравнително малобройни, но затова пък добре обучени и екипирани. Това се постига чрез увеличаване на разходите за отбрана. Норвегия например заема едно от челните места в НАТО по военни разходи на глава от населението – близо 450 долара.
Общите сили на „Скандинавския блок“ ще изглеждат доста внушително. Заедно с датските и норвежките части за самоотбрана „хемверн“ те наброяват 240 хиляди души. Въоръжението им включва 1200 танка, над 4000 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, повече от 4500 артилерийски оръдия и минохвъргачки. Поради географската специфика обаче главната роля в битката за арктическите ресурси ще поемат военноморският флот и военновъздушните сили. „Скандинавският блок“ разполага с около 600 бойни самолета, 24 подводници и над 30 бойни кораба от основните класове. Плюс 220 спомагателни плавателни съда и различни катери.
Сред скандинавските държави най-мощни въоръжени сили притежават Норвегия и Швеция, чиято военна авиация и военноморски флот ще стоят в основата на новия блок. Нека припомним, че Швеция е и сред водещите оръжейни производители в света.
Арктическата насоченост на формиращия се военен блок е вън от съмнение. Възможно е занапред това да поднесе най-неочаквани обрати. Например опит за „регионално обособяване“ на скандинавските държави, които претендират за богатствата на Северния полюс.
По БТА