СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как САЩ изгубиха военната си база в Киргизстан

Американски военен сигнализира на самолет във военната база „Манас” в Киргизстан. Снимка: Ройтерс

Решението на киргизстанския президент Курманбек Бакиев да затвори американската военна база в малката централноазиатска държава не бива да изненадва новия външнополитически екип във Вашингтон. Още от установяването й през есента на 2001 година американската военновъздушна база „Манас“ съществуваше заради малките икономически стимули, които предлагаше на страната домакин, а не заради съпричастността на Киргизстан към международната кампания в Афганистан. Това, което започна като икономическа връзка, вече се разпада по финансови причини. Въпреки че затварянето на „Манас“ ще нанесе удар върху усилията на САЩ в Афганистан в краткосрочен план, оставането на базата не си струва новата цена, която иска Киргизстан.

През 2001 година САЩ установиха базата, разположена в непосредствена близост до столицата Бишкек. Целта беше да подкрепят операциите на коалиционните сили в Афганистан. Първоначално американските стратези си осигуриха съдействието на Киргизстан, като се съгласиха да плащат летищни такси за ежедневните излитания и кацания на военните самолети, съгласно международните правила за гражданска авиация – необичайна система за таксуване при стандартна операция. Таксите се превеждаха на ръководството на летището Манас, контролирано от тогавашния президент Аскар Акаев и неговия вътрешен кръг от корумпирани управници. Най-важното е, че от 2001 до 2005 година САЩ платиха стотици милиони долари за летищни услуги и доставки на гориво, обслужвани от фирми на членове от семейството на Акаев.
Доходите от базата не бяха отчетени от киргизстанското правителство, нито бяха отразени в националната бюджетна статистика, но пък напълниха джоба на режима. Впоследствие ФБР разкри, че парите от договорите са били внесени в офшорни сметки на режима. Докато USAID официално финансираше проекти за добро управление и прозрачност в централноазиатската държава, таксите, които САЩ плащаха за „Манас“ потъваха в черната дупка на покровителството, далаверите и корупцията.

След свалянето на Акаев през март 2005 година, по време на т.нар. Революция на лалетата, новото правителство твърди, че американската база е облагодетелствала семейството на Акаев, а не страната. Новоизбраният президент Бакиев поиска 100 пъти по-висок наем – от 2 млн. на 200 млн. долара, както и повторно плащане на суми, присвоени от режима на Акаев. След близо година тежки преговори, през юли 2006-та двете страни постигнаха компромисно споразумение за нов годишен пакет права върху базата, възлизащ на 150 млн. долара. Това включва 18 млн. долара за наем на „Манас“ и много други програми на САЩ за подпомагане на Киргизстан. Постъпленията отново отидоха у хора от режима.

Въпреки че САЩ отказаха официално да признаят, че тези пари се отпускат във връзка с базата, киргизстанското ръководство разглеждаше споразумението като „услуга за услуга“ и дори се оплакваше, че финансирането на дейности като демократизацията и Корпуса на мира, спонсорирани от USAID, не бива да се смятат като част от пакета права върху базата.

Скоро след подписването на споразумението редица инциденти, свързани с базата, хвърлиха неблагоприятна светлина върху американското присъствие и окуражиха ръководството на Киргизстан да поиска още пари. Най-сериозният инцидент се случи през декември 2006-та, когато американски войник застреля местен шофьор на камион пред главния вход на базата, смятайки, че той е въоръжен терорист. Когато стана ясно, че загиналият шофьор, етнически руснак и дългогодишен служител на фирма, обслужваща базата, дори нямал оръжие, киргизстанските медии заклеймиха американските военни като безразсъдни и коравосърдечни. Американските представители отказаха да предадат войника на съдебните власти на Киргизстан, а след това набързо го изведоха от страната, без да го накажат.

Докато популярността на базата спадаше в резултат на тези дипломатически грешки, американците бяха представени като лицемери и киргизстанското ръководство поиска преразглеждане на условията в споразумението.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.