Българският Овергаз, руският шпионин в Канада и Газпром

Роман Купчински

През февруари 2009 г., след като украинско-руският газов конфликт приключи и доставките на газ за България бяха възстановени, български официални лица обявиха, че отново ще се опитат да отстранят двете дружества посредници Овергаз Инк и Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG (WIEE) – от веригата за доставки на газ между Русия и България. Те заявиха, че отсега нататък искат да работят само с Газпром експорт, изцяло притежавано от Газпром дъщерно дружество, оглавявано от вицепрезидента на Газпром Александър Медведев (Moscow Times, 4 февруари). България се опита да сложи край на ролята на двата посредника още два пъти преди това, но срещна противодействието на Медведев, който заяви, че компаниите не са посредници, а доставчици.

Газпром притежава 50% от WIEE. Компанията първа започва да доставя руски газ в България през 1997 година. Wintershall е близък партньор на Газпром от много години, а през декември 2008 г. орденът „Дружба между народите“ на Руската федерация е присъден на Райниер Свисерлот, председател на Борда на директорите на Wintershall, за неговия принос към „Германо-руската дружба“.

Овергаз Инк, обаче, е по-сложна и непрозрачна структура. Според Годишния доклад на  Овергаз за 2007 г., последната година на разположение, Газпром притежава 0,49% от дружеството, Газпром Експорт 49,51%, а базираният  в Лондон Овергаз Холдингс Лтд, 50%. Председател на Управителния съвет на Овергаз Инк е Александър Медведев, който, както е отбелязано по-горе, е и ръководител на Газпром експорт, фирмата, която технически продава газа на Газпром на Овергаз. Българският закон очевидно не приема това като конфликт на интереси.

Изпълнителен директор на Овергаз Инк е Сашо Дончев, възпитаник на московския Институт за нефт и газ, който, според медийни съобщения, до голяма степен допринася Овергаз да стане водещ български вътрешен газов дистрибутор.
Овергаз Холдингс Лтд, сега известен като DDI Holdings, Ltd, собственик на 50 процента от Овергаз Инк, е регистриран първоначално в Лондон през март 1999 г. под името Energy Consultants, Ltd, според свидетелството за регистрация.

Единственият директор, посочен по онова време, е Явор Маноилов, софийски адвокат, известен с участието си в българския бизнес с недвижими имоти и в момента пълномощник на българската компания за недвижими имоти Ориндж Истейтс. В уебсайта на Ориндж Истейтс посочват Маноилов като съдружник с Tulloch and Company, Лондон. Tulloch & Company също така се оказват обслужваща компания на родствената на Овергаз DDI Holdings, Ltd.

Защо Маноилов, адвокат по недвижими имоти, без явни познания за газовата търговия, става директор на голяма газова холдингова компания?
През май 2001 г., Шон Лий Хоган, британски гражданин, пребиваващ в Лимасол, Кипър, е назначен за директор на Energy Consultants и заменя предишния директор, друг британски гражданин, Саймън Ашли Колдридж. Според великобританските фирмени регистри е възможно Хоган да е само номинален директор, тъй като той е посочен като директор на 70 различни компании. Хоган е отстранен през март 2004 г., според подадените от Tulloch & Company сведения.

Фирмените регистри във Великобритания  показват, че през ноември 2001 г., скоро след като става директор на Energy Consultants, Шон Лий Хоган заменя Саймън Ашли Колридж (неговия предшественик в Energy Consultants) като директор на Emerging Markets Research & Consulting, Ltd – компания, собственост на Пол Уилям Хемпел.

Пол Уилям Хемпел е името на човека, арестуван на 14 ноември 2006 г. на канадско летище като руски шпионин. Хемпел заявява чрез адвоката си, „че той не е Пол Уилям Хемпел, а руски гражданин, роден на 21 октомври 1961 г., и няма правен статут в Канада. Той отрича, че е шпионин“ (AFP, 4 декември 2006).

Да не би да е просто съвпадение, че Шон Лий Хоган и Ашли Колридж са едновременно директори на Овергаз Холдинг и на дружество, собственост на човек, задържан по обвинение, че е агент на руската външна разузнавателна служба (СВР)?

Energy Consultants накрая променя името си на DDI Holdings, Сашо Дончев, изпълнителен директор на Овергаз, е обявен през март 2008 година в годишния доклад като „директор 1“, а Маноилов като „директор 2“. За акционери в DDI Holdings са посочени South Eastern European Energy, Limited – дружество, регистрирано в Тортола, Британски Вирджински острови (BVI). Усилията да се открият имената на принципалите са безплодни поради законите за поверителност на Вирджинските острови.

Крайна холдингова компания на DDI Holdings, Ltd, е още една фирма, DDI Management, JSC (България) според доклад за интернет проучване от 5 февруари 2008 г. Българският в. „Дневник“  съобщава на 5 февруари, че базираната в Лондон DDI Holdings Limited е мажоритарен акционер в холдинговото дружество с дял 98,1 на сто. Изпълнителният директор Сашо Дончев е с 0,37 на сто, а останалите се разделят поравно между „Николов Инвест“ ЕАД и Иван Тодоров, според Търговския регистър.

Защо Овергаз Инк използва такава сложна мрежа от холдингови компании, фирми на Вирджинските острови и номинални директори? Трябва ли да се скрие самоличността на крайните бенефициенти? В много отношения схемата на Овергаз изглежда подобна на другите непрозрачни посредници – РосУкрЕнерго, Сентрекс, Газпром Германия, ЮгоРосГаз – създадени от Газпром през последното десетилетие, в които Александър Медведев, сочен за бивш агент на КГБ, играе ключова роля като се ползва с пълната подкрепа на Кремъл за тези предприятия.

Широко разпространено е схващането, че България е най-корумпираната страна в ЕС. „Другите страни имат мафия, казва Атанас Атанасов, депутат в българския парламент и бивш шеф на контрашпионажа пред „Интернешънъл хералд трибюн“ на 15 октомври 2008, в България мафията има държава.“

*Джеймстаун фондейшън е мозъчен тръст, разположен във Вашингтон, според различни източници създаден от ЦРУ през 1980-те години, за да работи първоначално с видни бегълци от социалистическия блок. Роман Купчински е дългогодишен шеф на украинската редакция в радио Свобода/Свободна Европа.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.