СофияПловдивВарнаБургасРусе

Хенри Кисинджър: Как да спрем ядрения кошмар

Докато страни като Иран и Северна Корея се опитват да разработят ядрени оръжия, опасността от катастрофа нараства драстично

Опит с ядрено оръжие. Снимка: Правда.ру

Преди повече от 200 години философът Имануел Кант определи основната дилема пред човечеството така: ако световната история ще се увенчае с всеобщ мир, дали това ще стане чрез духовно прозрение или чрез катастрофа с измерения, изключващи друг изход? Приближаваме момент, в който може да ни изправят пред този избор. Основната дилема на ядрената епоха ни съпътства от Хирошима – как да поставим разрушителната сила на съвременните оръжия в някаква морална или политическа връзка с преследваните цели. Всяка употреба на ядрени оръжия със сигурност ще донесе разрушения и жертви, които няма да съответстват на никакви предвидими външнополитически цели. Опитите да се развие по-съвършена употреба никога не са успявали – от доктрината за ограничена географски ядрена война през 50-те и 60-те години до теорията за „гарантирано взаимно унищожение“ на всеобща ядрена война през 70-те години.

Докато бях в правителството, отказвах да приема вариантите на преобладаващите ядрени стратегии, които повдигаха въпроса за моралното право да причиниш катастрофа с подобни размери на обществото и света. Освен това, тези перспективи бяха породени от оръжия, за които няма оперативен опит, затова изчисленията и уговорките бяха предимно теоретични. Но също така бях убеден, че ако американското правителство не беше възприело тези ограничения, световната сигурност би станала безмилостна и човекоубийствена.

В двуполюсния свят на Студената война противниците успяха да избегнат тази дилема. Ядрените арсенали на двете големи сили сe увеличаваха и усъвършенстваха. С изключение на Карибската ракетна криза, когато съветско бойно подразделение първоначално получи разрешение да използва ядрени оръжия, за да се защитава, нито една от страните не прибягна до тяхната употреба, нито срещу другата страна, нито във войни срещу неядрени трети държави. Те изграждаха стъпка по стъпка поредица предпазни мерки, за да се избегнат нещастни случаи, погрешни преценки и неразрешена употреба.

Краят на Студената война обаче имаше една парадоксална последица. Заплахата от ядрена война между свръхсилите изчезна. Но разпространението на технологии, особено за разработване на ядрена енергия за мирни цели, направи много по-лесно сдобиването с възможности за разработка на ядрени оръжия. Изострянето на идеологическото разделение и проточването на неразрешените регионални конфликти увеличиха подбудите за сдобиване с ядрени оръжия, особено от т.нар. престъпни държави и недържавни субекти. Изчисленията за взаимната несигурност, които гарантираха сдържаност през Студената война, изобщо не се прилагат със същата степен към новите членове на ядрения клуб, а още по-малко към недържавните субекти. Разпространението на ядрени оръжия се превърна в основен стратегически проблем на съвременния свят.

Всяко допълнително разпространение на ядрени оръжия умножава риска от ядрена конфронтация и увеличава опасността от диверсия, преднамерена или неупълномощена. А ако разработването на оръжия за масово поразяване се разпространи в Иран и продължи в Северна Корея, на фона на всички продължаващи преговори, стимулите за други страни да поемат по същия път може да станат непреодолими. Как ще реагира обществото, ако понесе или дори стане свидетел на десетки хиляди жертви на ядрено нападение? Няма ли хората да си зададат два въпроса – какво можехме да сторим, за да предотвратим това и какво трябва да направим сега, за да не се случва никога повече?

Подобни размисли ни накараха заедно с бившия сенатор Сам Нън, бившия министър на отбраната Уилям Пери, бившия държавен секретар Джордж Шулц (двама демократи и двама републиканци) да публикуваме препоръки за системно намаляване и евентуално премахване на опасността от ядрените оръжия. Известни сме със силна ангажираност към националната отбрана и сигурност. Продължаваме да поддържаме необходимостта от достатъчни сили за възпиране и не искаме препоръките ни да намалят жизненоважни елементи за отбраната на свободните народи, докато тече процес на адаптация към новите реалности. В същото време отново потвърждаваме целта за свят без ядрени оръжия, заявявана от всеки един американски президент след Айзенхауер.

Такъв свят ще се окаже много далечен, ако не се справим с развиващата се програма за ядрени оръжия в Иран и съществуващата в Северна Корея. И двете предполагат почти сигурно допълнително разпространение и допълнително включване на ядрени оръжия в стратегиите на ядрените държави. В случая на Иран постоянните членки на Съвета за сигурност призоваха за прекратяване на обогатяването на материали, произвеждани от програмата за мирните цели на ядрената енергия. В случая на Северна Корея Китай, Русия, Япония, Южна Корея и САЩ поискаха премахване на ядрените й оръжия. Северна Корея се съгласи да спре програмата си за ядрени оръжия, но като протака реализирането на този ангажимент, заплашва да легитимира запаса от оръжия, които вече е произвела.

От дълго време препоръчвам широкообхватни преговори с Иран, включително в геополитически план. За мнозина това е вид психологична авантюра. Всъщност основателността на тази идея може да се провери с конкретни отговори на четири ясни въпроса: 1. Колко близо е Иран до възможността да се сдобие с ядрени оръжия? 2. С какво темпо се движи програмата му за разработване на ядрени оръжия? 3. Какво съотношение от стимули и санкции ще накара Иран да се откаже от програмата? 4. Какво ще направим, ако въпреки всички наши усилия, дипломацията се провали?

Основен въпрос в стратегията за ядрено неразпространение е дали международната общност може да постави ядрения горивен цикъл за мирните цели на енергетиката под международен контрол. Може ли Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да разработи система, която поставя обогатяването и преработването на уран и плутоний под международен контрол, и то на места, които не заплашват с допълнително разпространение?

Спирането, а след това и ограничаването на разпространението на ядрени оръжия възлага особена отговорност за утвърдените ядрени сили. Те нямат по-спешен общ интерес от това, да предотвратят появата на повече държави, въоръжени с ядрено оръжие.

Южнокорейци с маски на севернокорейския лидер Ким Чен Ир (вляво) и на южнокорейския президент Ро Мо Хюн държат картонена ядрена бомба на демонстрация в Сеул. Снимка: Ройтерс

Проточилите се неразрешени регионални конфликти правят ядрените оръжия изключително примамливи в много части на света – за сплашване на съседи или за възпиране срещу велики сили, които иначе биха се намесили в местен конфликт. Утвърдените ядрени държави трябва да се стремят да направят ядрените оръжия по-малко примамливи, като посветят дипломацията си на прекратяване на тези неразрешени конфликти.

Нов дневен ред в ядрената сфера изисква координирани усилия на няколко нива. Първо, заявената политика на САЩ; второ, отношенията САЩ-Русия; трето, съвместни усилия със съюзниците, както и други неядрени държави, които разчитат на американски средства за възпиране; четвърто, защита на ядрените оръжия и материали в глобален план; и накрая – намаляване на ролята на ядрените оръжия в доктрините и оперативното планиране на държавите, притежаващи ядрено оръжие.

Правителството на Обама вече даде индикации, че нов глобален ядрен дневен ред ще бъде основен приоритет в подготовката за Конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през пролетта на 2010 година. Голям брой мерки могат да бъдат взети едностранно или заедно с Русия, за да се намали рискът от изпреварващ удар заради някои мерки за предизвестяване и разполагането на тактически ядрени оръжия.

През повече от 30 години след създаването на НАТО, съветската заплаха беше мотивиращата и обединяваща сила в ядрената политика на Запада. Сега, след като СССР се разпадна, е важно да предупредим срещу опасността политиката да се базира върху самоизпълняващо се предсказание. Русия и САЩ контролират около 90 процента от ядрените оръжия в света. Те имат възможност да намалят зависимостта от ядрени оръжия в двустранните си отношения. Правят го от 15 години по въпроси като програмата „Съвместно снижаване на заплахата“ (известна като Нън-Лугар, чиято цел е обезопасяване и унищожаване на ядрените оръжия и свързаната с тях инфраструктура в бившия Съветски съюз).

Непосредствено необходимо е да започнат преговори за разширяване на договора СТАРТ-1 – единственият документ за проверка и мониторинг на установените тавани на стратегическите оръжия, който изтича в края на 2009 година.
Това трябва да е повод да се проучи възможността за значителни съкращения от позволените според Московския договор от 2002-ра (за съкращаване на ядрените арсенали) между 1700 и 2000 бойни глави. Един общ преглед на стратегическите отношения трябва да проучи начините за подобряване на сигурността в ядрените съоръжения в Русия и САЩ.

Противоракетната отбрана е ключов въпрос – особено с оглед на отбранителни съоръжения срещу заплахи от страни, които разработват ядрени оръжия. Диалогът по този въпрос трябва да бъде продължен от там, където беше оставен от президента Джордж Уокър Буш и президента Владимир Путин през април 2008 година. Руското предложение за съвместна система за ПРО срещу Близкия изток, включващо радарни станции в Южна Русия, винаги ми се е струвало изобретателен политически и стратегически отговор на общ проблем.

Съюзниците ни трябва да бъдат приобщени към усилията за разработване на нов ядрен дневен ред от самото начало. Политиката на САЩ и на НАТО са интегрално свързани. Ключови европейски съюзници преговарят с Иран по ядрения въпрос. Америка разполага с тактически ядрени оръжия в няколко страни от НАТО, а заявената политика на НАТО в тази сфера е отражение на тази на САЩ. Великобритания и Франция, ключови съюзници в НАТО, имат собствени средства за ядрено възпиране. Необходимо е общо адаптиране към оформящата се действителност, особено с оглед на тактическите ядрени оръжия. Необходими са успоредни преговори с Япония, Южна Корея и Австралия. Наложителни са успоредни консултации с Китай, Индия и Пакистан. Трябва да се разбере, че стимулите за ядрени оръжия на Индийския субконтинент имат регионален характер в сравнение с тези на установените ядрени сили и прагът за употребата им е значително по-нисък.

Сложността на тези въпроси обяснява защо с моите колеги избрахме постепенен подход. Не можем да опишем характеристиките на крайната цел – как да определим размера на всички ядрени запаси, как да ги премахнем или да проверим резултата. Потвърждавайки привлекателността на целта за свят без ядрени оръжия, се концентрирахме върху стъпките, които са постижими и могат да бъдат проверени. Сам Нън сравни усилието с изкачването на планина, обвита в облаци. Не можем да опишем върха, нито да бъдем сигурни, че няма да има непредвидени и вероятно непреодолими препятствия по пътя. Но сме подготвени да предприемем пътуването, защото вярваме, че върхът никога няма да се покаже пред нас, ако не започнем да го изкачваме и не се заемем с проблемите на неразпространението на ядрени оръжия, включително около иранската и севернокорейската ядрена програма.

Няколко думи в заключение: темата, първоначално доминирана предимно от военни експерти, привлече поддръжници на разоръжаването. Диалогът между тях не винаги е бил толкова плодотворен, колкото трябва да бъде. Стратезите гледат подозрително на опити да се ограничи обхвата на оръжията. Поддръжниците на разоръжаването от време на време опитват да изпреварят изхода на дебатите чрез законодателни ограничения, които постигат желания резултат без реципрочност – въз основа на теорията, че всичко, което ограничава ядрените арсенали, дори и едностранно, е непременно желателно.

Двете групи трябва да бъдат помирени. Докато други страни продължават да изграждат и подобряват ядрените си арсенали, възпирането на тяхната употреба трябва да е част от стратегията на Запада. Ефективността на нашите оръжейни арсенали трябва да бъде запазена. Очертаната тук програма не предвижда едностранно разоръжаване. Президентът Барак Обама и сенатор Джон Маккейн подкрепиха този подход, но същевременно ясно показаха, по думите на Обама, че САЩ не могат да го приложат сами.

Опасността, която носят ядрените оръжия, е без прецедент. Те не трябва да бъдат включвани в стратегия като просто поредното по-ефективно взривно вещество. По този начин се връщаме към основното предизвикателство. Откраднахме огъня от боговете, но можем ли да го ограничим до мирни цели преди той да ни погълне?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.