СофияПловдивВарнаБургасРусе

В Близкия изток назрява революция

Жена носи плакат с образите на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей (вляво) и основателя на ислямската република аятолах Рухолах Хомейни на церемонията по случай годишнината от ислямската революция в Техеран. Снимка: Ройтерс

Преди 30 години светът беше разтърсен от голямото вулканично изригване в Иран. То промени облика на страната и предизвика сътресения по целия свят. Масираното движение на народния протест успя да направи това, което мнозина смятаха за невъзможно. Тежко укрепеният режим на шаха се превърна в поредната глава от дългата история на Иран.

При цялата религиозна еуфория, която беляза революцията, причините за избухването й са по-скоро обществено-политически, отколкото теологически. Все пак теологията не може да вдигне революция, ако условията за това не са назрели в сърцето на обществото и сред политическите сили. Общественото недоволство, което избухна в края на 70-те години на миналия век, се подхранваше от корупцията и от деспотизма на шаха и неговия режим, от нарастващата маргинализация в обществото в резултат на псевдомодернизацията, от мълчанието на режима пред чуждата намеса, и по-точно пред американската.

Много неща от предреволюционен Иран биха се сторили познати на съвременните изследователи на Близкия изток. Модерната история на района затъна в калта на поредицата от кризи, която разтърси крехките постколониални държави. Подкопаната легитимност на управлението през последните десетилетия допълнително задълбочи страданието в региона. Първоизточникът – националното освобождение – пресъхна със залеза на поколението на независимостта и с възхода на нова порода безцветни технократи и генерали.

И докато обещанието за развитие и прогрес изчезваше в мъглата на порутените градове, арабската държава изгуби последното си скривалище от своите граждани. Лишена от всичките си паравани, тя деградира до ужасяваща машина за репресии. Колкото повече губеше легитимност, толкова повече разчиташе на полицията, на вътрешното разузнаване и на подкрепата на чуждите си покровители. Точно това се случи с иранския шах. Повечето арабски режими не биха оцелели без постоянната употреба на сила срещу своите граждани и опоненти, при което биват подпомагани и насърчавани от своите „приятели“ и съюзници.

Египет може да послужи като най-ярък пример. През последното десетилетие неговият 80-годишен президент беше прекалено зает да осигури възкачването на сина си Гамал на трона на републиката. През това време най-многолюдната страна в арабския свят затъна в деградация на фона на намаляващо влияние в района, фрапираща корупция и милиони хора, балансиращи по ръба на глада.

Изправени сме пред смъртоносна рецепта за експлозия. Към 90-те години, с падането на комунизма и атаките на Буш баща в Ирак, срокът на годност на повечето арабски режими свърши. Гаснещият им живот беше удължен единствено благодарение на техните „традиционни“ евро-американски съюзници. Предвид кризите и надигащото се недоволство, не е много ясно как ще успеят да отложат смъртта.

Разбира се, не може да се каже, че иранският сценарий ще се повтори в Египет или в друга арабска страна, нито че ще се появи втори Хомейни. Историята не се повтаря. Несъмнено много компоненти от иранския динамит днес избухват под повърхността на наложената „стабилност“, особено след като на сцената върху останките от дискредитирания официален елит започнаха да излизат нови обществено-политически сили.

Четири месеца преди шахът да бъде принуден да избяга, ЦРУ издаде доклад, в който описа режима като стабилен и посочи , че монархът „вероятно ще остане на власт през следващите десет години“. От тогава нещата не са се променили особено. Състоянието на доброволно забвение все още е налице. Заслепени от краткосрочните си интереси, западните правителства предпочитат да виждат ситуацията в региона така, както на тях им харесва, а не каквато е тя в действителност. Истината е, че именно те са истинските архитекти на революцията в Близкия изток.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.