Цар Владимир и неговата “толерантна тирания”

в. Ню Йорк пост

Руският министър-председател Владимир Путин отговаря на въпроси от откритата линия за разговор с руския народ в Москва на 4 декември 2008 година. Снимка: Ройтерс

Докато западните лидери все още са в плен на манталитета от миналия век, руският министър-председател Владимир Путин вече създаде концепция за диктатурата на 21 век. Творението на съвременния цар се нарича “толерантна тирания”.

Откритието на Путин е блестящо – то представлява истинска революция в политическото мислене и се заключава в следното: диктаторите на миналото – независимо дали съветските идеолози или религиозните фанатици – не разбираха къде трябва да спрат. Всички те – Сталин и Мао, Калвин и Хомейни – се опитваха да разпрострат контрола на държавата върху личния живот на хората. Цар Владимир стигна до извода, че за да си обезпечи благоденствие, диктатурата на постиндустриалната епоха трябва да постигне компромис с едно: да спре пред вратата на личното жилище.

Ние американците сме наследили от англичаните уникална традиция – убедеността в това, че публичното пространство трябва да бъде свободно. Независимо от това по-голямата част от хората по света – и не на последно място руснаците – се радват на достатъчно права да правят и да говорят всичко, което им се иска, зад затворени врати, в семейни и приятелски кръгове. Страстта да се контролира личният живот подкопаваше позициите на диктаторите в миналото (тази участ сполетя и Ал Каида в Ирак). В култовия роман от миналия век „1984“ на Джордж Оруел отлично са показани разрушителните последствия от намесата на държавата във всички ъгли на личния живот: дори това да осигурява ефективен контрол на властта над обществото, подобна безцеремонност превръща гражданина в неин враг.

Путин разбра това. Той осъзна, че „оплакванията в кухнята“ и „бунтът в спалнята“ не само не представляват заплаха за властта на държавата, но и се превръщат в отличен способ, който позволява на гражданите да „изпуснат парата“. Затова той сключи с народа сделка: „Аз получавам политическата власт, а вие – ръст на жизненото равнище и социални права. Вие ще се държите прилично на улицата, а аз няма да надничам под одеялото ви.“

Не може да се отрече, че това е гениален ход. Путинският модел на „толерантната тирания“ вдъхна нов живот на умиращата административно-управленска система. Новият цар знае, че повечето от хората не се интересуват кой ги управлява, докато държавата си гледа собствената работа. А ако владетелят може да възроди илюзията за държавно могъщество, още по-добре.

По безкрайно циничен начин Путин внедрява различни форми на „управляема демокрация“. Той дори позволява на средствата за масова информация – разбира се, след предварително съгласуване – да критикуват държавата (но не и самия него). Но толерантността на „тоталитаризма от нов тип“ не е безкрайна. В кухнята, пред бутилка водка, може да ругаете Путин колкото си искате, но не си и мислете да го направите публично. Само да преминете тази граница и сте труп – буквално. Сделката си е сделка.

Смайващата липса на реакция от Запада по повод убийствата на неотзивчиви журналисти, правозащитници, адвокати, „ренегати“ от путинския режим, дори на чуждестранни критици, е отличен подарък за цар Владимир. На спецслужбите му е позволено спокойно да „ликвидират“ имигранти в Лондон и във Виена. Даже опитът за убийство на американски критик в предградията на Вашингтон беше заметен със завидна скорост под дипломатическия килим.

Путин започва да прилича на Саддам Хюсеин – само че е по-хитър и умее доста по-добре да избира обектите си за нападения (освен това, Владимир без никакво съмнение притежава оръжия за масово поразяване). Благодарение на малодушието на Запада амбициите му растат шеметно: най-предсказуемото геополитическо събитие през 2009 година ще бъде покушението над президента Михаил Саакашвили от някой „грузински патриот“.

Освен това Путин, с помощта на двуличната и властолюбива опортюнистка Юлия Тимошенко, ще направи всичко, което е по силите му, за да „обедини“ отново Украйна и Русия. И ще продължи да използва природния газ като стратегическо оръжие, като ще изслушва в отговор „смелите“ възражения на европейците: „Но, моля ви… Не трябва така… Все пак това не е правилно…“

Един приятел, който наблюдава Путин отблизо, смята, че руският диктатор е обикновен чиновник, който се е издигнал повече, отколкото трябва. Но тази гледна точка не отчита елементарния факт от живота: един човек може напълно да съчетае маловажност и величие, смелост и малодушие, гениалност и баналност.

Както съм отбелязвал и преди, Путин има два недостатъка: избухливост, която кара „ледения мъж“ да напада съседите си при първите пориви на раздразнение, и икономическа неграмотност. „Двойният удар“ под формата на срива на цените на нефта и световната депресия ограничава възможността на Путин да изпълнява обещанията си в рамките на „другия Нов курс“ – т.е. да осигурява подобрение в качеството на живота на руснаците. Ако недоволството избухне, може да го „запали“ и да разруши построената от него политическа „пирамида“. Засега обаче протестите са малки по мащаб и може да бъдат обуздани. Ако руската икономика се срине, събитията може да се развият по редица различни сценарии.

Но независимо дали Путин ще остане на власт още десетки години или ще изчезне във водовъртежа на руската оргия на саморазрушението – концептуалното му наследство ще остане – диктатурата, която не пристъпва прага на дома.

*Ралф Питърс е американски геополитик и писател. Служил е в армията, включително седем години в американското военно разузнаване в Германия. Слага край на военната си кариера през 1998-ма. Автор е на над двайсет романа, издавани и у нас, както и на седем политологични и геополитически изследвания. Най-новата му книга е Looking for Trouble: Adventures in a Broken World.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.