СофияПловдивВарнаБургасРусе

От магнетофона – изповед на Георги Стоев пред Румен Леонидов

Момент от погребението на Георги Стоев. Снимка: Булфото

Не успяха да запушат устата на Георги Стоев. Но продължават да хвърлят в устата му кал – вече всеки страхливец може  да оплиска паметта му с каквото си поиска.

***

Тези разговори съм ги записал на касетофон в присъствието на Георги Стоев, Бог да го прости, на Владо Даверов, и на издателя им Огнян Младенов. Срещата ни стана в офиса на изд. „Световит”, а поводът бе обещанието на Жоро да поговорим открито за покритите неща.

Може със сигурност да се каже, че това бе първото истинско интервю на Стоев. Преди мен представителка на пловдивската преса се бе опитала да му бръкне в душата с „новинарското” си любопитство, без да го е чела. И май бе успяла – още след първия въпрос разплакана излетяла от офиса на Оги Младенов.
Не крия, че тези уникални текстове са ми много скъпи, колкото ми е скъп и споменът за Жоро Стоев, онова момче, което затриха на Христова възраст. Не можаха с друго да му запушат устата, освен с няколко лопати пръст. Не му стига пръстта, ами и продължават да хвърлят кал в устата. Вече всеки страхливец може да прави с паметта му каквото си поиска. И мнозина пикаят върху й. Всякакви типове се изхождат върху нея като в селски нужник. И все по-често вместо тоалетна хартия, използват различни вестници. Бършат се, мажат се, клекнали, надупени, насират се от страх – не от срам пред мъртвия, а от животинския си страх от животните, по чиято поръчка му отнеха живота.

Сталин отново проговори:”Няма човек, няма проблем!” И Жоро го няма, няма ги проблемите, които създаваше. Нещо повече – Жоро никога не е съществувал. Както никога не е съществувал БГ Кръстника, и Поли Пантев, бай Миле, както не съществуват Маджо, Маргините, Славчо Христов, Румен Пашата. Както бившата ДС никога не имала никакво сношение с настоящата ни мафия, защото у нас и мафия никога не е имало. Десет месеца след разстрела над Жоро Стоев в България, както и на Шипка, отново всичко е спокойно. Вместо скръбна въздишка, откъм София светът чу как средновековното ни общество въздъхна с облекчение.

Защото веднага разбраха истината:  всичко било лъжа, тоя бил тъп самозванец, гениален преструвко, който успя да заблуди не само писателите Христо Калчев, Владо Даверов, Палми Ранчев, но и разследващите топ журналисти Слави Ангелов, Надя Чолакова, неопитната телеводеща Светла Петрова… Абе литна почти всички: и доверчивите си читатели, и още по-наивните следователи, и още по-праведните представители на прокуратурата, дори преметна истинските кукловоди, които го взеха на сериозно и решиха да го поръчат.  Да му светят маслото.

И килърите дори останаха излъгани: уж простреляха един от своите, щото бил публично пропял предател, а то какво било – някакъв си самозванец, разбираш ли, правещ се, значи, на бивша мутра, някакъв си жалък лъжеборец, лъжебунтар, лъжеивайло, псевдогерой, който не само никога не е бил жив, но и в ковчега му не той е лежал, а неговата фантасмагория, амбициозната му мистификация.

Надявам се, че горните ми редове ще се възприемат като възхвала на всички засегнати мерзавци, в достъпна за тях форма. А сега да се върнем към текста на онези разговори.

Георги Стоев. Снимка: Булфото

Бившият сикаджия Георги Стоев:

МВР вече не толерира престъпността, а истинските олигарси

Георги Стоев беше интересен и интелигентен събеседник, но от него никой не можеше да изкопчи нито дума за родителите му, нито какво точно е тренирал. Не позволяваше предишният му живот да бъде свързван по никакъв начин с репутацията на близките му, нито пък чрез него да се опетнява любимия му спорт.
Първата ни среща беше опознавателна, без магнетофон и бележник. Веднага ми направи ми впечатление, че е напрегнат – оказа се, че е доста мнителен към представителите на пресата. Не пие, не пуши. При второто ни виждане стената  от подозрения рухна и разговорът ни тръгна така:

– У нас почти всеки втори е убеден, че всичко, което ни се случи през последните 17 години, е станало под диктовката на бившите тайни служби. В масовото съзнание битува мнението, че Държавна сигурност  продължава да  действа като отлично организирана в икономическо и политическо отношение система…

– В никакъв случай не може да се каже, че има такава организирана система. В началото на прехода – да, но след това бившите ченгета загубиха позиции и влияние…

– Защо?

– Защото те самите така поискаха. Едни отидоха на по-заден план, други пожелаха да излязат в пенсия, трети се включиха в политическите игри. Повечето от тях загубиха интерес към гангстерския свят. Той ги интересува дотолкова, че могат да разчитат на него, ако попаднат в някоя бъркотия.

– Едва ли между бившите кадри няма никаква професионална солидарност, та всеки да играе соло…

– За разлика от силовите групировки, след падането на предишния режим службите не се организираха. Освен отделни единици, които използваха влиянието си, за да създадат новите структури.

– Мълвата твърди, че някой поръчва убийствата на босовете от подземния свят, понеже знаят много, че са твърде навътре в нещата.

– Пълна заблуда е, ако някой си мисли, че убийствата са поръчани от бившите служби. Те никога не са поръчвали убийства, защото бързо загубиха влиянието си върху групировките. И да искаха не можеха да ги поръчат. И да искаха не можеха да ги организират.

– Но нали твърдиш в книгите си, че те стоят зад висаджиите и сикаджиите…

– Нещата са по-прости – с времето босовете си отвоюваха нужната им независимост и решиха, че могат да раздават правосъдие. Искам да уточня, че повечето убийства не са и за пари. Навсякъде се пише, че войната между гангстерите се разпали еди-къде си заради пари. Само на най-ниско ниво може да става дума за суми. На високо равнище, между големите, дори не е разчистване на сметки, а заради това: кой е по-голям, на кого му е по-голям, едно такова мерене си беше…

– Мъжка игра?

– Не е мъжка, а курвенска. Заради интриги близки приятели се превърнаха завинаги в смъртни врагове. Но в никакъв случай не и заради пари. Мит е, че сред така наречените мутри, всички са мъжкари и пичове. Обратно, за да оцелееш, трябва да си наведен, да се подчиняваш безропотно. Затова между нас имаше и доста п..ки, жалки интриганти, които разваляха отношенията ни.

– Това мерене кой е по и най свързано ли е с имотното състояние на отделните лидери, с пряката им власт над улицата или с броя на бригадите им? Или си е типичното момчешко дървене за пред общността, доказване на авторитети.

– Съперничеството между тях беше на чисто субективна основа. Чисто субективно, така го определям. Това е истината. Хората от бившите служби нямат нищо общо с това, те преминаха в организирането и създаването на нови политически партии, а не на нови групировки.

– Твърдиш, че нито едно убийство на борчески бос не е поръчано от някогашните милиционери, но може ли същото да кажеш и за днешната полиция. Преди време упорито се говореше, че някакъв шеф от МВР е създал тайни отряди, които чистят гадовете…

– Подобни слухове направо са пълна идиотщина. Полицаите не могат да участват в такова нещо.

Румен Леонидов (вдясно) на погребението на Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Защо?

– Защото нямат сърце за тази работа. Не знам защо напоследък на хората толкова им се иска да вярват в подобни митове, защо фантазиите им раждат всякакви мистични отряди. Може би защото нямат обяснения за чисто човешките отношения в нашите среди. И тази липса си я заместват с пълни измислици. Вярно, звучи доста екзотично, но няма такова нещо.

– Едва ли само с твърдения ще разубедиш онези, които са убедени в противното…

– Добре, ще ти го обясня съвсем елементарно, за да го разберат всички. Ето, седи си тук един силов бос и му хрумва да убие онзи човек, с шапката, дето минава в момента отсреща. Иска да го убие, иска да го поръча. Няма нужда от ескадрони, полицейски отряди, за какво са му? Вика трима идиоти от провинцията, които са умрели от глад и ги нахъсва, казва им, че ще направят голяма добрина, ако премахна човека с шапката, че той е изключително подъл, че е много вреден. Всеки гангстер, който може да им плати, няма да има никакъв проблем с набелязания…

– Спомена, че някои бившите кадесари имат влияние в създаването на новите партии. Решаващо ли е тяхното участие или, ще кажеш, че и това са само приказки?

– В никакъв случай – без тях партия не става, поне доколкото имам лични впечатления. От случаен човек можеш да направиш партиен лидер, но един случаен човек никога не може сам от случаен да се превърне в лидер.

– В какво са най-силни бившите кадри – в  материалното осигуряване на партиите, в организирането им, в тактиката и стратегията или в идеологията?

– Най-вече в идеологията. Материалната част могат да я осигурят и редица бизнесмени, също създадени от службите. Има заможни лица, които вече са излезли от техния контрол, така да се каже. Само че те нямат акъл да измислят най-подходящата за момента идеология. Това е силата им – говорим за двама-трима човека. До ден днешен няма по-добри идеолози от тях. И това е нормално – имат зад гърба си страхотен опит, имат целия опит на всичките 45 години. Който към днешна дата е вече дори 60-годишен опит. С тях е трудно да се пребориш –  ето, излезеш от гимназията, да речем, после от ВИФ, какво знаеш, какво можеш, та да се пребориш с тях? Как, по-какъв начин? И затова се оставихме да бъдем манипулирани от тях.

– Защо прецениха, че не ставаш за политически вожд?

– Ще ти обясня защо не ставам за тая работа, а други са идеални за целта. Познавам тия хора, за които говорим. Другият човек обаче може да се наведе, да целуне ръчичка, докато аз не мога. Гнус ме е да го направя. В това е разликата между нас. Иначе по едни и същи начин се познаваме с лицето Хикс, но не умея да се наведа и да кажа: ”Ще правя каквото кажеш!” Тези, които го могат, явно са по-положителни от мен.

– По подходящи…

– Не, направо ти казвам – те са по-умни от мен, щом го правят, а аз не мога.

– Това ли е критерият при избора – послушанието…

– Не само това. Преценяват те отвсякъде, например, аз се паля много бързо. Ето, както нормално си говорим с теб, мога да се разбеснея и да строша магнетофона и т.н. За какво им нужен такъв като мене? Докато другият човек, примерно, лицето Игрек, който създава партии, няма изобщо да избухне  – те ще го напсуват, ще му се скарат: ”Не прави така, а онака!” На мен, ако нещо ми заповядат, ще направя точно обратното. Преценили са ме добре, че не ставам. Има много по-подходящи – никога няма да се разсърдят, няма да се ядосат, колкото и да го ги обиждат, каквото и да го накарат да направят, винаги ще са съгласни. Това или го можеш, или не можеш. Може би съм имал шанс да се науча и аз, но след като пуснах тези книги, едва ли някой вече ще повярва, че съм възприемчив, че съм способен на подобно поведение.

Момент от погребението на Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Вярно ли е, че групировки, за които разказваш, са ограничили влиянието на руската мафия у нас?

–    Руските групировки никога не са искали да влизат у нас. Говорим за групировки, а не за единаци. За кратко се появиха отделни лица, но те бързо бяха отстранени. Става дума за четирима-петима представители на някакъв клон от руската мафия. Нормално беше да бъдат смазани с бухалки и изхвърлени. Ще ти кажа как най-лесно бяха прогонени – с помощта на полицаите, които обслужваха групировките. Те веднага ги арестуваха и екстрадираха. Беше много елементарно да се справим с тях, защото руската мафия като цяло нямаше никакво влияние в България. Та те дори не можеха да си изкарат разрешително за оръжие, с какво ще се пазят? Ако тръгнат с нелегално желязо, ще бъдат хванати на третия светофар. Говорим за присъствието на престъпните групировки, а не руските държавни предприятия.

– Нима братушките ви оставиха на самотек?

– Ами помисли, какви пари можеха да изкарат в България? Едва сега, с развитието на това грандиозно строителство руските групировки навлязоха сериозно в бизнеса. И никой не може да ги измести оттам, нито пък някой ще посмее да се опита.

– Добре, да сменим темата, знаеш ли си кой уби Луканов, кой уби Жоро Илиев…

– Виж, за Жоро Илиев се колебая, не съм много сигурен…

– Но за Луканов си сигурен…

– За Луканов си имам своя версия. Ако ти кажа, че съм сигурен, още утре ще ме извикат да ме питат, защо съм сигурен и кой е поръчителят. Имам моя версия. Така да го приемем.

– Ще я разкажеш ли?

– Да, във втората книга за „СИК“.

– Добре, разкажи за Жоро Илиев… Беше ли неочаквано убийството му?

– Неочаквано – не, но странно от гледна точка на това, че той се пазеше много внимателно. Иначе беше очаквано. Когато един от босовете свали гарда, в смисъл, решава, че вече няма да бъде силов играч, нормално е точно в този момент всички да го атакуват. Затова ти казвам, че имам колебания във версията си за него. Той се захвана с бял бизнес, с туризъм, а останалите вместо да си кажат, тоя пич е готин, няма да ни пречи, постъпиха обратно – всички му се нахвърлиха едновременно.

Георги Стоев. Снимка: Булфото

– За да му вземат бизнеса?

– Не. Първо, никой не повярва, че се отказал. Мислеха си, че това е някаква негова голяма игра. Тук искам да отворя скоба за Жоро Илиев и да обясня по-подробно. Той винаги е бил надценяван от конкуренцията си. Заради миналото си на затворник, заради това, че ще започне да мъсти за брат си. А Жоро беше изкарал най-хубавите си години, между 20 и 30, в затворите и изобщо не мислеше да мъсти на някого. Просто искаше да си поживее. Иначе беше страшно див, можеше да влезе в заведение и да пребие някакъв си там измислен каратист, собственик на заведението. При това пред цялата му охрана и пред всичките му клиенти. Но той не беше човек, който може да поръча убийство, психологията му беше друга. Мразеше тези неща. Беше мъжкар, в истинския смисъл на думата. Под мъжкар разбирам всеки, който ако се скара с някого, излиза на улицата и се бие с него. Да кажем, и двамата обградени от охраните си. Така правеше – отиде и наби Карамански в „Тримата мускетари”, едно от заведенията на СИК, наби го сам, като каза на другите да не се месят.

– Бил е по-различен от останалите…

– Определено, повечето са долни човечета. Уж си стискат ръцете, ядат, пият заедно, прегръщат се на вратата, а отвън вече го чакат. Освен това Жоро беше страхлив, не беше онзи тип престъпник, който може да поеме отговорност и да нареди да убият някого. И затова искаше да се оттегли. Имаше много удари по него и по близките му, но винаги си правеше пас. Мислеше си, че като не им отговаря със същото, ще го оставят на мира.

– Промени ли се нещо в подземния свят след убийствата на Кюлев и Илиев?

– Да, дойде арестът на Маргините. Остана само една групировка и властта моментално директно я атакува. В една от моите книги митичният генерал от ДС казва: ”Сам борът не е бор!” Това предупреждение е абсолютно вярно, но не го послушаха. В случая Маргините са и един вид жертва – те са обвинени, не само защото са виновни, но и защото останаха сами. Вече няма кой друг да ударят.

– А Маджо – май не пречи на никого…

– Не само не пречи, но и помага на МВР. Това че не е тук, че не се мотае с кортежите си, че не им създава напрежение. Иначе какво щеше да стане, ако и той беше в България? Всеки ден щяха да питат вътрешния министър, защо мачка онези, дето ходят с голяма охрана, а Маджо – не. С отсъствието си той помага на полицаите.

– А защо нищо никой не говори за тимаджиите?

– Тимаджиите не са борческа бригада. Те са бивши „тюлени”, днес са
икономическа групировка. Обикновени момчета са, но се сдобиха с пари, с огромна политическа власт, но нямат силови структури. Те са изключително изпълнителни и послушни по отношение на създателите си.

– Излиза, че към сегашния исторически момента групировките са ликвидирани?

– Не може да се каже, че ги няма. Съществуват с всичките си структури, но не смеят да се разгърнат, както преди. Досегашният стил на поведение вече не върви. Ще бъдат смачкани моментално.

Полицаи и екип на „Бърза помощ“ отнасят смъртоносно простреляния Георги Стоев от лобното му място край хотел „Плиска“ в София. Снимка: Булфото

– Или може би стилът им се изчерпи от само себе си.

– Според мен, не се е изчерпил от само себе си. Смятам, че новото правителство в лицето на вътрешния министър Румен Петков на практика обезличи групировките.

– Не е ли това стилът на Путин –  мой човек е всеки олигарх, който е послушен, другите са за затвора.

– Не е точно така. МВР вече не толерира престъпността, а толерира истинските олигарси. Не можем да наречем шефовете на бригадите олигарси. Те са хора, които са рискували и са откраднали оттук, оттам, а олигарсите получиха всичко наготово. Като подарък. Момчетата от групировките сами си извоюваха бизнеса, вярно, малко насила. Но олигарсите без никакви усилия и рискове  взеха всичко наготово. Тук директно визирам пловдивските бизнесмени.

– Бившите брокери?

–    Не, не толкова тях. А онези с хотелите в Пловдив, в Слънчев бряг… Ако днес у нас има олигарси, това са те. И ако ще става нещо неприятно, то ще дойде от тях. Защото са се самозабравили. Вече ги няма на практика бригадите, за да ги подсещат, че те не са безсмъртни. В момента пловдивските олигарси правят каквото искат. Навремето заради такива като тях възникнаха ВИС и СИК –  за да тормозят, ония, дето първи се замогнаха и решиха, че са хванали дядо Господ за шлифера. Тях ги няма вече, но сегашните, помни ми думата, все по-гадни ще стават. По-гадни дори от силовите структури. Така са се овълчили и яката ще тормозят обикновените хорица. Ние никога не сме тормозили редовите българи.

– Защо си им толкова ядосан на точно на тия от Пловдив?

– Не може довчера да си бил свинар, а днеска да правиш ултра скъпи партита и да каниш държавния глава да ти тропа хоро на рождения ден. Това е смешно.

– И Кюлев, преди да го убият, също беше бяла якичка. Правителството веднага определи убийството му за политическо…

– Не е политическо, а е гангстерско. Убийството му не беше на неговото ниво, за да е политическо. Кюлев забрави нещо много просто, че трябва вечер да се прибира, че трябва сутрин да излиза. И всеки скапаняк, който се е въоръжил с автомат, пушка или пистолет, може да го гръмне. В случая убиецът едва ли се е интересувал какво означава за елитните среди фамилията Кюлев. В такъв момент няма никакво значение колко си издигнат в обществото. За един миг завинаги изчезваш, колкото и да си мощен в очите на другите. Кюлев подцени дребните неща, защото играеше нависоко. Не се усети, че без да иска, взима хляба на дребните престъпници. Подчертавам, не беше умишлено, а наистина без да иска. Затова в ликвидирането му няма нищо политическо, нищо международно, даже има провинциален отенък.

– Все пак се водеше за съветник на президента…

– Виж какво, ликвидирането на хора от равнището на Кюлев става по друг начин. Канят те на гости в чужбина, преговаряте, разхождат те нагоре-надолу, по някое време вечеряте, а после те слагат да спиш в една специална стая, в която нещата са предварително подготвени. След което се разболяваш от някаква уж необяснима болест. В неговите среди не се убива така тъпо. Нито един от чуждестранните му партньори по никой начин не би го убил толкова тъпо и безскрупулно. Но смъртта му имаше огромни последствия за подземния свят. Всички тези арести и проверки, дойдоха след това.

– Какъв беше ефектът от тях?

– Огромен. Спряха убийствата, или поне се намалиха до такъв минимум, който не го е имало никога през последните години. Това е благодарение на твърдата воля на Румен Петков, която пречупи групировките. Напълно ги пречупи. Какви са мотивите му, това е съвсем друга тема. Но досега нито един министър не поиска и не можа да го направи.

– Значи, ако не бяха застреляли Кюлев, всичко щеше да си бъде както преди?

– Едва ли. Струва ми се, че ако не бяха разкрили заговора за убийството на ген. Любен Гоцев нямаше да има такава реакция от страна на МВР.

– Според теб, тази поръчка за Гоцев реална ли е или е поредният полицейски кьорфишек? Според мнозина юристи обвинението срещу Маргините няма да издържи в съда.

– Това че няма да издържи, не означава, че поръчката не съществува. Как така тия хора си избрали точно за мишена ген. Любен Гоцев? Как така показаха точно подлезчето, през което генералът минава всеки ден, и кафенето, където отива сутрин? Дори  версията за убийство да е нереална, тя мотивира МВР да започне арестите.

(Следва)

Чети утре:  Ако ме убият заради тази книга, ще е много тъпо

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.