СофияПловдивВарнаБургасРусе

Франция и НАТО – ще падне ли ръждата от старата любов?

Френският президент Никола Саркози (в средата) и афганистанският президент Хамид Карзай (вдясно) в Кабул. Снимка: Ройтерс

Шарл дьо Гол обяви решението си да извади Франция от обединеното военно командване на НАТО преди 43 години. Направи го с учтиво писмо до Линдън Джонсън с внимателно подбрани думи. “Моята страна, писа тогавашният френски президент до своя американски колега, има нужда да възстанови правото си да упражнява своя суверенитет върху цялата си територия.” Генерал Де Гол затвори щаба на НАТО в Париж и закри американските военни бази във Франция. Оттогава французите гледат на своя полуобвързан с алианса статут като на гарант за своята стратегическа самостоятелност и тотем на отказа си да приемат американското върховенство.

Планът на Никола Саркози да отмени решението на Дьо Гол и да реинтегрира Франция във военното командване на НАТО е и смел, и обезпокоителен. На 3 и 4 април френският президент и германският канцлер Ангела Меркел ще бъдат заедно домакини на среща на върха по случай 60-тата годишнина на алианса. Очаква се Саркози да използва случая, за да обяви официално завръщането на Франция във военните структури на НАТО. Необходимо е обаче да подготви почвата у дома за едно решение, което е оспорвано както от опозицията, така и от мнозина в собствената му партия. Очаква се тази седмица той да агитира в подкрепа на своята кауза в реч, която ще произнесе в Париж. Френският парламент смята скоро да обсъди въпроса.

В продължение на десетилетия французите научаваха от учебниците и от дипломатическите лекции, че решението на Дьо Гол и създаването на ядрения арсенал са крайъгълният камък на независимата политика на Франция в областта на отбраната. В резултат те започнаха да гледат с инстинктивно недоверие на НАТО като на организация, в която Съединените щати и Великобритания правят непочтени сделки. Американците, от своя страна, видяха в плановете на Франция за натрупване на самостоятелен европейски отбранителен капацитет опит да подкопаят Северноатлантическия алианс и да създадат съперник на това, което французите нарекоха „американската свръхсила“. Взаимното недоверие, което е толкова дълбоко, достигна връхната си точка при управлението на френския президент Жак Ширак, който нееднократно призоваваше Европа да бъде противотежест на Съединените щати.

Саркози, който е голист, но има амбициите да подобри отношенията на Франция със САЩ, се опитва да обърне тази логика с главата надолу. В първата си голяма външнополитическа реч той каза, че „напредъкът на европейската отбрана по никакъв начин не е част от надпревара с НАТО.“ Той нееднократно подчерта, че те могат да се допълват взаимно. Европа има поводи за безпокойство в областта на сигурността, например в Африка, в които НАТО не би искала да се замесва. Той добави, че източноевропейците, които са много ентусиазирани от „чадъра“ на Северноатлантическия съюз, никога няма да имат доверие в общата европейска отбрана, докато продължават да хранят подозрения, че това е френски план за отслабване на алианса.

Саркози постави три условия за повторното присъединяване на Франция към обединеното военно командване на НАТО: Съединените щати да спрат с подозренията си към общата европейска отбрана; тя трябва да бъде придвижена напред (т. е. Великобритания трябва да се включи по-активно); а на Франция трябва да й бъде отредена по-прилична роля в организацията. По първата точка той получи по-голямата част от това, което искаше, на конференцията в Мюнхен за сигурността. Американският вицепрезидент Джо Байдън обяви, че САЩ ще приветстват завръщането на Франция във всички структури на НАТО. И добави, че „ние ще подкрепим също така по-нататъшното укрепване на европейската отбрана.“

Втората точка е по-трудна. На Саркози няма да му е лесно да посочи осезаем европейски отбранителен капацитет, за да докаже, че е получил своето по сделката. Съгласно едно символично ново споразумение батальон от германски войници ще бъде разположен в източна Франция. Френските власти освен това изтъкват близо 10-те хиляди военнослужещи, които участват под знамето на Европейския съюз в операции от Косово до Конго. Това обаче са споразумения, постигнати за конкретния случай. Няма самостоятелно европейско оперативно командване, защото британците не искат да има такова, а и няма кой да даде пари за изграждането на подобна разточителна институция. В средносрочен план НАТО предлага единствената сериозна наднационална отбранителна структура.

Това, че французите постигнаха добра сделка по третата точка, може обаче да помогне за париране на обвиненията, че страната получава твърде малко срещу връщането си в обединеното военно командване на НАТО. Франция изглежда си осигури два висши поста в организацията: единият в стратегическото командване на обединените съюзнически сили в Норфък, Вирджиния, а другият – в регионалното командване в Лисабон. Саркози ще подчертае, че Франция вече е командвала натовски мисии в Косово и Афганистан. Дори когато се върне напълно във военната структура на алианса, страната ще запази своя ядрен арсенал и отбранителната си политика. „Моето убеждение“, каза Саркози в Мюнхен, „е, че Франция може да обнови отношенията си с НАТО и едновременно с това да остане независим съюзник, свободен партньор на Съединените щати.“

Френският президент все пак среща силна политическа съпротива у дома. Центристкият лидер Франсоа Байру обвини Саркози, че „предава елемент от нашата идентичност“ и призова за референдум. Бившият премиер десноцентрист Доминик дьо Вилпен твърди, че Франция „ще се смали на дипломатическата сцена.“ Социалистическата партия поиска както гласуване в парламента, така и дебати, и подчерта, че ако се завърне напълно в НАТО, страната „ще загуби общата европейска отбрана“. Общественото мнение обаче може да е не толкова враждебно, колкото политическият елит. НАТО изглежда е слабо позната и малко разбирана. Попитани в проведено миналата година проучване дали Франция трябва да се завърне напълно в алианса, 38 процента казаха „да“, 34 процента – „не“, а 28 процента не бяха сигурни.

Какво ни чака през идните месеци? Възможно е най-голямата политическа пречка пред Саркози да се окаже не толкова убеждаването на французите за тази кауза, колкото отговорът на американските искания за по-голяма помощ в Афганистан. Съединените щати искат да удвоят присъствието си там и на предстоящата среща на върха на НАТО президентът Барак Обама ще поиска от европейците и те да помогнат.

Миналата година Франция изпрати 700 допълнителни войници. Министърът на отбраната Ерве Морен казва, че няма планове за още подкрепления. Преди французите твърдяха, че са претоварени от ангажименти на други места, особено в Африка. Те обаче съобщиха миналия месец, че ще върнат 1000 войници от Чад и Централноафриканската република и 1100 от Кот д’Ивоар.

„Възможно е да сме се поставили в трудно положение, защото сега имаме известно поле за действие“, коментира директорът на Фондацията за стратегически изследвания Франсоа Есбур. Първият тест за новия ангажимент на Франция към НАТО може да дойде съвсем скоро.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.