СофияПловдивВарнаБургасРусе

Джордж Сорос: Единна енергийна политика срещу руския проблем

Работник от унгарската фирма за продажба на нефт и газ MOL проверява налягането в газопровода в град Вечеш. Снимка: Ройтерс

Как реагира Европа на укрепването на неприятелска Русия край източните й граници? Различните страни реагират различно, ръководени от историческия си опит и от икономически интереси. В момента за ЕС е по-важно от всякога да води единна политика, като се съобрази с различните национални интереси и позиции. Европа не може да си позволи да игнорира геополитическата агресия на Русия. За да има шанс за успех, Европа трябва да действа заедно. И все пак общата европейска политика не бива да се основава единствено на геополитиката, защото може да се окаже, че националните интереси са по-силни от общите, а Русия ще може да прилага принципа „разделяй и владей“, който впрочем прилага и сега.

Силата на Русия се крие в нейното геополитическо положение, а предимството на Европа – в ценностите й и в принципите на отвореното, демократично, мирно, проспериращо и следващо закона общество. Тези ценности са изключително привлекателни за населението на бившия СССР – както за лидерите, така и за обикновените хора, независимо, че в миналото Запада не подкрепяше тези принципи с конкретни действия. В резултат на това възхищението от европейските ценности и стремежът към тяхното достигане се смесва с чувство на разочарование и обида, а режимът на Путин успя да спечели ентусиазираната подкрепа на народа благодарение на нападките срещу Запада и точките, които натрупа в геополитическата игра. До голяма степен Русия остава подвластна на европейския чар. Русия винаги се е стремила да бъде част от Европа и ръководството на страната осъзнава, че връщането към изолацията от съветски тип ще му струва изключително скъпо.

Зад силната геополитическа позиция на Русия по отношение на Европа се крие сериозна слабост в други области. Авторитарната политическа система задушава частния бизнес и модернизацията. Върховенството на закона не се спазва. Повече сили се хвърлят за изнудване и за събиране на наеми, отколкото в производството. В резултат на това темпът на икономическото развитие изостана от скоростта, с която се трупаха приходите от нефта. Този недостатък стана особено очевиден след срива на цените на петрола.

Друга слабост се корени в демографията. Русия владее огромна територия, на която живеят 140 млн. души. Мюсюлманските малцинства, чиято раждаемост е по-висока в сравнение с тази на етническите руснаци, представляват все по-голяма част от населението. Според прогнозите населението на страната ще намалява с 10 милиона на всеки десет години.

Богатият на ресурси, но слабо населен Сибир граничи с бедния на ресурси, но пренаселен Китай, чиято сила постоянно расте. Ако централноазиатските републики бъдат откъснати от Запада, има голяма вероятност да се преориентират към Китай, за да избегнат пълната зависимост от Русия.

В дългосрочен план нападките на Путин срещу Запада могат да се обърнат срещу него, точно както се случи със Саакашвили и с неговите нападки срещу Русия. В краткосрочен план обаче, съществува реалната опасност, че Русия ще се опита да осъществи отколешната си мечта да стане част от Европа, като претендира за ролята на доминираща държава.

При тези условия Европа трябва да следва двойна стратегия. От една страна тя трябва да се защити от геополитическата заплаха, отправена от Русия, която отново става агресивна и активна. От друга – трябва да направи така, че властта на закона да ограничи правата на силния, а стремежът към демокрация, отворено общество и международно сътрудничество да надделее над геополитиката.

Ако не възприеме тази двойна стратегия, ЕС няма да съумее да изработи единна политика. Геополитическата игра ражда прекалено много подчинени и изменници. При двойния подход обаче, всяка държава ще намери своето място. Основният начин за неутрализиране на руското геополитическо предимство е изграждането на единна енергийна политика, като се учреди общоевропейски регулатор, който да има приоритет пред националните регулатори, и се създаде общоевропейска разпределителна мрежа. Това ще лиши Русия от възможността да настройва страните една срещу друга. Отстъпките, предоставени на един национален дистрибутор, автоматично ще станат достъпни и за потребителите на други страни. Енергийните компании ще започнат да осъзнават всичко това и ще спрат да се противопоставят така категорично на идеята за единната енергийна политика на Европа. Такава политика впрочем ще послужи за една обща цел, а именно – ще помогне да се контролират климатичните промени.

Ако говорим за втората част на стратегията, то властта на закона, международното сътрудничество и принципите на отвореното общество трябва да се въведат не чрез праволинейни методи, а с помощта на реформи в международната финансова система и по-голямо внимание към съседните на Русия страни. Украйна в момента се намира в крайно опасно положение, но много може да се промени чрез финансиране на социални дейности, които да създадат работни места в източната част на страната, пострадала от упадъка на металургията.

Също така е необходимо да се помогне на Грузия да се възстанови от руското нападение. Размерът на помощите обаче трябва да зависи от готовността на режима на Саакашвили да спазва принципите на отвореното общество. На Русия не може да се помогне пряко поради нейната огромна зависимост от произвола на държавната власт. Но щом Русия види развитието на международното сътрудничество, особено с Китай, тя няма да иска да остане встрани.

Укрепването и подкрепата за бившите републики от СССР ще се отрази добре за двата клона на единната стратегия на ЕС по отношение на Русия. Да се позволи на Русия да превърне тези страни в свои сателити единствено благодарение на военното си превъзходство, означава да се влезе в противоречие с принципите на отвореното общество. Освен това, геополитическият интерес на Европа е да поддържа готовността за сътрудничество у тези богати на енергийни ресурси страни.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.