Учените още са безсилни пред загадката на „Страдивариус“

Учените така и не успяват да обяснят категорично откъде идва невероятният звук на цигулките „Страдивариус“. Снимка: Ройтерс

Класическите музиканти и любителите на музиката вярват, че най-добрите струнни инструменти са обогатени от поколенията виртуози, които са свирили на тях. В случая с великия лютиер от Кремона Антонио Страдивари, чиито цигулки и виолончела са търсени от най-добрите музиканти по света от три века, тази вяра е обединена с теорията, че Страдивари е бил неповторим гений от ранга на Моцарт и Бетовен. Какво друго може да обясни защо инструментите остават най-добрите в света толкова дълго след смъртта на създателя им пише Ибън Харъл в сп. „Тайм“.

Тайната е в лака. Това е теорията на Джозеф Нагивари, професор по биохимия в Texas A&M University в Хюстън. В изследване, публикувано в научното списание Public Library of Science ONE Нагивари твърди, че най-вероятно Страдивари изобщо не е знаел какво точно прави инструментите му толкова специални, а решаващ е бил нанасяният от външната страна на дървото лак, който е бил извън неговия контрол.

Използвайки пепелта от миниатюрни проби от дървото, Нагивари анализирал химическото покритие на цигулките, направени от Страдивари и от съвременника му от Кремона Джузепе Гуарнери, за чиито инструменти се смята, че се доближават най-близо до тези на Страдивари. Пепелта от дървото на Страдивари съдържала редица химикали, като най-забележими били бораксът и хромът. Това предполага, че дървото е било обработвано агресивно с лак, който трябвало да го предпази от паразити. Освен това анализът показал, че органичното свързващо вещество в дървото на Страдивари било увредено и отслабено, което почти сигурно е станало при използването на минерални предпазващи разтвори. Затова и Нагивари твърди, че именно структурата на дървото на Страдивари кара инструментите да издават толкова богат и мощен тон.

“Възможно е Страдивари да е получил дървото обработено и дори да не е знаел какви са тези минерали, които обаче са съществени за звука. Затова, въпреки че почти сигурно е използвал чираци, начинът на изработка на инструментите не е бил разкрит”, казва ученият. Нагивари е убеден, че откритието ще сложи край на широкоразпространеното убеждение сред лютиерите, че само най-силното дърво може да произведе плътен звук. Според професора е вярно точно обратното.
Освен това то хвърля съмнение върху хипотезите на много учени, че Страдивари е работил по време на т.нар. “малка ледена епоха” в Европа през 15-17 век, когато ниските летни температури причинили бавен, но неизменен растеж на елите, използвани за изработката на инструментите. Еднородната плътност на дървото обяснява високото качество на звука на инструментите. Миналата година изследователи в Холандия и в САЩ използваха медицинска технология, за да потвърдят, че дървото е било взето от бавнорастящи дървета, а изследователи в Швеция твърдяха, че днес шведските ели от студения север на страната са най-близки до дървото, използвано от Страдивари.

Нагивари обаче не вярва, че условията на растеж в горите са решаващ фактор. “Проблемът с теорията за “малката ледена епоха” е, че със същата дървесина са разполагали лютиерите във Франция, в Германия и в други държави, казва ученият. Но само инструментите, направени в Кремона, са толкова добри. Вярвам, че това се дължи на специалните химически вещества, използвани за обработка на дървото.”

Може би. Но концертиращият американски цигулар Джеймс Енес твърди, че лакът може да е един от ключовете за величието на Страдивари, но не е единственият, тъй като не всички негови инструменти звучат по един и същ начин. Съвсем скоро Енес издаде диска Homage, в който свири на 12 инструмента от колекцията “Фултън” в Сиатъл, която е може би най-голямата колекция от цигулки на Страдивари и Гуарнери в света. http://www.youtube.com/watch?v=xXxjQZnQU0Y.

Всяка цигулка в нея има собствен глас, казва Енес, въпреки че съществува и “семейна прилика”. “Когато свирих на тези инструменти, усетих, че има хиляди причини за това, да са толкова добри. Тайната не е само една.”

За музикантите дебатът за това, какво определя звука на „Страдивариус“ и тайните причини за уникалността им скоро може да стане чисто теоретичен, тъй като частните колекционери качват цените прекалено много. “Ерата, когато музикантите можеха да си позволят да имат „Страдивариус“ приключва”, казва Енес. Концертиращият цигулар Чо-Лиан Лин твърди, че един „Страдивариус“, който преди 25 години можело да бъде купен за 300 000 долара, днес струва три милиона. Музикантът посочва „Страдивариус Дюпон” на скоро починалия виолончелист Мстислав Ростропович, за който медиите писаха, че е бил продаден за 20 млн. долара. “Няма начин дори проспериращ млад музикант да се добере до подобен инструмент”, казва той.

Тревогата на Лин е причинена от вълнението около новото поколение лютиери, които използват изследванията на Нагивари и на други учени и произвеждат цигулки, чела и виоли, чието качество почти не се различава от това на „Страдивариусите“. Самият Лин често свири на цигулка, произведена от бруклинския лютиер Сам Зигмунтович. Работещият в Айдахо майстор на виолончела Кристофър Дънги е правил инструменти за най-добрите челисти в света. Лин казва, че “не знаем дали модерните инструменти, които използваме, след сто години енергично свирене ще бъдат като „Страдивариусите“. Те вече звучат твърде добре.”

Но дори учените да изградят единна теория за величието на „Страдивариус“, музикантите винаги ще са склонни да дават свръхестествени обяснения, които отразяват божествените и неземни качества на класическата музика. „През октомври 1987-а баща ми – Лин Харъл, челист, свири в лондонския Royal Festival Hall една седмица след смъртта на Жаклин дю Пре – красивата и крайно талантлива британска виолончелистка, чиято кариера беше прекратена на 28 години, когато спазъм в пръстите й се оказа множествена склероза (болестта, която най-вероятно я уби). Изживяването беше невероятно: по онова време баща ми свиреше на едно от виолончелата на Пре – „Страдивариус“ от 1674 година – и изпълняваше концерта в Ми минор за виолончело на Едуард Елгар. “Посветих изпълнението си на Пре”, каза баща ми.“
“Години, след като купих „Страдивариуса“ чувах артистичния глас на Жаклин, особено когато свирех Елгар. Може би часовете, които беше прекарала в работа върху отделни детайли се бяха запечатали и бяха променили дървото така, че то продължаваше да излъчва стила й. Не знам. Но съм сигурен в едно: музикалното й присъствие остана в този инструмент.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.