Георги Стоев пред Румен Леонидов: Ако ме убият заради тия книги ще е много тъпо – 2

Продължава от вчера. Виж тук – От магнетофона – изповедта на Георги Стоев пред Румен Леонидов

Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Жоро, вие, момчетата от групировките, свършихте мръсната работа на чичковците, на „бащите“ на прехода. След края на спортната ви кариера сте останали буквално на улицата. Били сте съвсем млади лъвчета, общо взето буйни, яки, живеело ви се е и бая сте си поживели. Сега една от книгите ти завършва с твое драматично обръщение към бъдещите наемни убийци.

– Да, обяснявам им, че те задължително ще бъдат употребени. Че нямат никакъв шанс. Много ми е жал за тях, че ги използват. Обаче повечето от тях са ниско интелигентни момчета, за съжаление, и трудно могат да ме разберат. Те си викат, тоя глупак може би се е провалил някога и затова смята, че и ние ще се провалим. Не, ние сме добри и ще успеем! Там никога не се успява. Там няма пробив. Тия мои предупреждения ги разбират като някаква проповед, и си викат, абе тука некакъв ни чете конско. Аз ги призовавам да се заинтересуват повече от мен, нека техните работодатели да  им обяснят кой съм, и тогава може да ми повярват. Но техните работодатели нямат сметка да им обяснят, имат сметка да ги излъжат. И сигурно нищо няма да се получи. Май това писмо беше безсмислено. Някой ден, когато се провалят, ако са здрави и са в затвора, ако им дадат да четат моите книги, тогава ще схванат, че наистина съм бил прав.

– Какви хора са поръчителите? 

– Поръчителите се мислят за равни на Бог и че имат право да си правят каквото искат. Но и посредниците, които са се изкачили много високо в йерархията, са с пречупено мислене, и те не възприемат нищо извън онова, с което са свикнали. Те си имат своя психология и е невъзможно да ги промениш.

– Колко горе-долу струва едно поръчково убийство? Може би зависи от обществената популярност на нарочения за ликвидация?

– Не зависи толкова кой е обектът, когото трябва да застрелят, а кого са наели да свърши тази работа. Зависи от това колко ниско интелигентен е, колко е закъсал в момента за пари…

– И за дрога…

– Не, просто за пари. Да кажем, родителите му да имат някаква ипотека или той има да връща заем. Това са хора с житейски проблеми. Със сериозни проблеми при това. Обикновени хорица, на които нещо не им е наред в живота. И смятат, че по този начин ще го оправят. Та в този ред на мисли може и 5 000 лв. да са достатъчни. За нещо драстично като поръчка дори.

– Значи не зависи от обществената значимост на обекта?

– До този момент не зависеше. Оттук нататък ще зависи. Защото досега се наемаха случайни хора, непрофесионалисти, но се оказа, че лесно ги залавят и лесно проговарят.

Полицаи и екип на „Бърза помощ“ отнасят смъртоносно простреляния Георги Стоев от лобното му място край хотел „Плиска“ в София. Снимка: Булфото

– Колко посредници обикновено има – един, двама, трима?

– Не съм поръчвал никога убийства, но си мисля, че зависи от това, колко е интелигентен поръчителят. Ако е достатъчно умен, би трябвало да има поне двама посредници. Може да се стигне и до четирима. Зависи от нивото му и от парите, с които разполага. В обръщението си към бъдещите убийци пиша, че посредниците винаги взимат повече от извършителите. Но има и едни хора над посредниците. Те са доверените лица на поръчителя. Те са неговите лични приятели, които официално не участват във фирмите му, в бизнеса му. И са извън всякакво подозрение. Те вършат най-сериозната работа при поръчковите убийства.

– А колко процента от преките извършители биват ликвидирани, след като изпълнят задачката?

– Най-много да са 2-3%. Убийците не ги грози толкова опасността, че поръчителите ще се отърват от тях, другото е по-страшно… Щом влезнат в тази схема, рано или късно ще се забъркат в някоя безумна ситуация. И това ще бъде краят им. Иначе поръчителят има нужда от тях, докато е жив иска да ги притежава. При положение, че ги е наел и са свършили работа, изобщо не му нужно после да търси нови. Тия вече са тествани – хем са изпълнили поръчката, хем до момента не са проговорили. Сред нас имаше параноични гяволи, които бързаха да режат от корен, но и те не стигнаха далеч.

– А имаш ли наблюдения върху механиката на икономическото ограбване на страната? Мнозина се питат как стават тези неща: идваш на власт, свиваш мангизите и нищо не може да се докаже. Всеки бивш властник официално няма  нищо, нищо не се води на негово име. Няма ли риск поставеното лице да го изпържи и да забрави, че неговото всъщност е чуждо?

– Много е елементарно. Избира се подходящ човек, който да го слуша и който никога няма да избяга с парите. Властникът предварително го е преценил психологически, уверил се, че става дума за мишок, който няма да смее да избяга в чужбина, например, а ще му служи до гроб. Поставеното лице трябва да е много жалък човек, да е абсолютен некадърник, от него нищо да не става, за да бъде избран. Оттам нататък работата потръгва. И мишокът си стои тук, докато го убият, за да се заметат следите. Това е.

– Но след като го думнат, този мишок, какво става с имотите, с хотелите?…

– Имотите се водят на негово име, но собственикът в сянка е преценил добре семейството му, разбрал е, че жената му е подходяща и може винаги да и каже: ”Връщай всичко, ще ти таковам майката!” Така се прави. Имаше хора от нашите среди, които успешно слугуваха на тия, на истинските собственици. Отговаряха тъкмо за това, след като приключат с мишока, да приберат имотите. Имаше един, който само с това се занимаваше – ходеше да изнудва вдовиците на умрелите, да му прехвърлят бизнеса. Той също е покойник и няма да ти кажа името му, досега в книгите само съм го щрихирал, но по-нататък, ако продължим, ще разкажа подробно за него. Не умря млад, доживя до повече…

Момент от погребението на Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Прескочи 40-ака?

– Прескочи го. Стигна до средата им дори.

– А какво ще стане с онези политици, бизнесмени, министри, които благодарение на вас се добраха до днешното си обществено положение?

– Ще си живеят живота оттук нататък. Сега започва приятното. Досега беше мъката, отсега е вече супер.

– Ще ги оставят ли на мира западните акули?

– Може да има сблъсък на някакви интереси. Но западните играчи са по-напред с материала. На нашите нищо не им пречи да си продадат бизнеса и да си харчат парите в чужбина.

– Ти имаш ли охрана?

– Имам, но това не е гаранция, че няма да ми се случи онова, за което намекваш. Охраната може да отложи нещата във времето. Но не е вечно решение. Ето, давам ти за пример Жоро Илиев. Той взимаше жестоки мерки, но не отговаряше на ударите. И с това само отложи смъртта си с десет години. За да изчистиш проблемите си, трябва да отговаряш на всеки удар, а не просто да взимаш предпазни мерки. Това е като във футболен мач, в който единият отбор играе само в защита – неминуемо ще му вкарат гол.

–  Очакваш ли и други знакови убийства?

– Ако ти отговоря, ще се превърна в Христо Калчев, а не искам да ме сравняват с него. И да заприличвам на него. Не знам дали ще има още убийства. Точно защото познавам много добре нещата, не мога със сигурност да ти кажа. Ако не ги познавах отвътре, щях да си позволя да гадая. Има поръчки и ще има поръчки, но дали те ще станат, не се знае. Всеки е поръчан от всеки. Така е, но въпросът е дали ще може да се осъществи поръчката. И доколко тя ще се отложи във времето. Може да минат 10 години, 15 или 20… Много е трудно да се случат. Всички страшно се пазят – някои не се връщат в България или само веднъж годишно, други са се затворили някъде и са затворници на самите себе си.

– Значи народът няма да има поводи тайничко да злорадства?…

– Ще има убийства на ниво гангстери, по специално в наркотиците, защото и наркоманите поумняха. Вече навсякъде се пише колко е вреден хероинът, мнозина от тях си изпатиха, а допреди десетина години никой не го употребяваше. Но наркопласьорите, които от 16-17 годишна възраст са дилъри и са се издигнали в йерархията, вече остават без работа. Те не могат да правят нищо друго, с което да се изхранват. Всеки ден са изкарвали по 200, 300 или 500 лв., как го виждаш да се хване на някаква нормална работа, за която ще взима 500 лв. на месец? В този бизнес има огромна стагнация и затова се получиха тези стрелби през миналия декември.

– Според полицията това са наркобосове…

– Какви наркобосове са това, карат коли за 5 000 лв. Нямат охрана, един се вози с жена си, друг с адвокатката си. Това са най-обикновени продавачи на наркотици. Не ги обвинявам, не ги и защитавам. Те са обикновени момчета, също употребени като нас, само че от полицията. Този бизнес е бизнес на корумпираните полицаи. Всеки от тях и до ден днешен получава сума според това какво място заема в структурата, в министерството. Затова на улично равнище може и да се увеличат убийствата.

Момент от погребението на Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Значи улицата ще се бори за място под небето, а високите етажи ще чакат своето земетресение?…

– Ако ти кажа, че на по-високо равнище няма да има скоро мокри поръчки, може да бъда опроверган още тоя следобед. (Същата нощ убиха кмета на Елин Пелин – бел. авт.) Според мен има наемници, които отдавна дебнат жертвите си. Ако успеят да проникнат и да пречупят охраната, възможно е да случи убийство и на по-известен човек. Някой ще си каже, че се опитвам да се измъкна, защото не знам какво да кажа. Не, тъкмо защото добре познавам истинската ситуация, я определям по този начин.

– Какви ще бъдат следващите ти книги, в същия стил навярно?

– Не, няма да бъдат в същия стил. Ще бъдат по-сериозни.

– Досегашните три не са ли сериозни?

– Няма да вървят все така, като екшън. Ще бъдат по-психологически. Времената, които описвам, се променят. И книгите ми ще се променят. Вече никой не тича с бухалки по улиците. Героите ми си говорят на четири очи в офисите, където никой не може да ги подслушва, защото са заглушени с всевъзможни заглушители.

– Ще ти задам един много тъп въпрос – удовлетворен ли си от себе си след излизането на твоите книгите?

– Въпросът ти не тъп. Не съм удовлетворен. По никой начин.

– Защо, понеже няма обществено ехо ли?

– Не е точно това. Едно на ръка е, че ме е яд – медиите се правят, че книгите ми не съществуват. Но виждам какъв страх ги друса и вашите среди. Не съм удовлетворен, защото сега се чувствам като един от всички, а не искам да се чувствам такъв.

– Защо се чувстваш един от всички? Ти хвърли камък в блатото, това е доста сериозно предизвикателство…

– Моите критерии за сериозност са по-различни.

– Например?

– Не е хвърлянето на камък в блатото, а хвърлянето на камък срещу онова, което седи от другата страна на блатото. Директно в него.

– И смяташ, че не си го уцелил?

– Смятам, че не съм избрал правилния подход – чрез книгите… Смятам, че по този начин малко съм се унижил. Смятам, че между мен и враговете ми, ако имам такива, нещата трябваше да се решат по друг начин, а не чрез книги. Смятам, че направих отстъпление от своите позиции…

– Ако не с книги, с какво трябваше да действаш – с оръжие ли?

– Освен оръжието има и други начини. Ако стана отново такъв, какъвто бях, медиите щяха да се съобразяват много повече с мен, отколкото сега, като  някакъв, който се изявява като писател.

– Не разбирам, какво са ти виновни книгите?

– Ако ме питаш дали ги харесвам, харесвам ги много. Обаче не съм удовлетворен точно от това, че правя книги. И не знам дали ще продължа.

– Стига бе, нали не говориш сериозно? Та нали някой ден по тях хората ще съдят за нещата от нашето време…

– Едва ли. Същото го казваше и Христо Калчев, бог да го прости, смяташе, че един ден романите му ще едва ли не ще се изучават в училище. Да, ама беше забравен само след три месеца.

Георги Стоев. Снимка: Булфото

– Ако спреш поредицата, всеки ще си каже, че са ти затворили устата, че си подвил опашка…

– Не знам кой ще посмее да го каже, но ще ми е много неприятно, защото никога от нищо не съм се плашил.

–  Ти тъкмо разкъса завесата и ни показваш: такива бяхме, такива сме, с всички човешки недостатъци и достатъци, виждаме живи хора от плът и кръв. И се оказва, че момчетата от борческите бригади не са съвсем такива, каквито си ги мислим. Явно че само на първия ред на щайгата са дебеловратите, които отвращават и плашат всички…

– Тази представа, извинявай, я създаде пресата. От незнанието си. От голямото си незнание. За нея бяха супер нови неща.

– Доста журналисти написаха книги за вас…

– Да бе, страхотни книги – това, което им разказаха полицаите. Стари неща и списъци с мъртви хора.

– А какво не знаят полицаите?

– Отначало между нас имаше закон да се спазва омертата, но после мнозина я нарушиха. И щом полицаите ги залавяха, започваха от страх да говорят. От своя страна и полицаите започнаха да разказват на журналистите. Само че каква е гаранцията, че онзи, който е нарушил клетвата за мълчание, е казал истината? Всеки разказва винаги своята удобна версия за пред полицаите, а те от своя страна – своята удобна версия за пред журналистите. Оттам насетне се получи доста сбърканата представа за всичко…

– Защо не даваш на всеки интервюта?

– От две приказки мога да разбера дали искам да говоря с някого или не. Идва една журналистка от Пловдив и я разплаках на втората дума. Не ми задава правилните въпроси, разбираш ли. Започва със страх ли те е. Как искаш да не се изнервя. Трудно ми е да говоря с неинтелигентни хора, въпреки че е редно да мога да сляза на тяхното равнище. Но за съжаление, много ми е трудно да разговарям с тях. Дразня се. Дойдат и ми зададат пет въпроса, за които си мислят, че са изключително провокативни, и веднага започвам да се чувствам тъп. И не може да стане разговор. Може ли да е не е прочела книгите ми и да иска да ме разпитва за  тях? Не става.

– А как реагират твоите познати, обаждат ли те се, псуват ли те?

– Обаждат ми се, радват се, казват ми, че имам моралното право да напиша истината каквато е. Защо имам морално право, ще се разбере от последните ми книги, живот и здраве. Има и такива, които мълчат, не ми се обаждат. Бих се радвал дори да ми се разсърдят, но те не се сърдят, което означава, че не ми мислят доброто. По-добре е, когато ти звъннат и кажат, що така бе приятел, не биваше да ме описваш така.  Но щом мълчат, значи замислят лошотии.

– Какво могат да ти направят, да те утрепят?

– Могат да се пробват. Но ако решат да го направят, ще е много смешно, значи си признават, че са такива, каквито съм ги описал в книгите.

– Патова ситуация…

– Имат изход от нея – до мен стигнаха закани на някакви митични генерали, че искат да ме съдят, но се оказа, че няма такова нещо. Нека да ме съдят, да кажат, защо употребяваш нашите имена, това не е така. Познаваме се от доста години, толкова време не сме се карали, защо ни споменаваш и ни описваш по този начин, не можа ли да ни направиш по-добра фризура.

– За мнозина разумно мислещи ти си или идиот, или герой.

– Искам да го уточня. В никакъв случай не го приемам като геройство, не бягам пред огъня и не казвам, ах, както покойния Христо Калчев, ако ви кажа нещо, няма да изляза жив от студиото. Това беше пълна простотия, защото той не казваше нищо съществено, Бог да го прости. Пиша си го и изобщо не ми пука дали е опасно или не е. Проблемът е друг – аз ги пиша тези неща не за да се жалвам после, че ме страх да не ме убият. Ако ме убият заради тия романи, а не заради нещата, които съм правил в миналото, ще бъде много тъпо. А за всички неща от миналото ми ще разберете от следващите книги, ако реша да ги правим.


България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.