СофияПловдивВарнаБургасРусе

Войната за газа и хората на Путин

Румяна Угърчинска. Снимка: личен сайт

Румяна Угърчинска е френска журналистка от български произход. Преподава в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи в университета “Париж II”. Теми на нейните публикации и разработки са мафиите в Източна Европа, нелегалните канали за трафик, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т.н. През 2005 г. издава в Париж първата си книга – “КГБ и компания на щурм към Европа”. Втората й книга, “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II” (2007 г.), излиза във Франция едновременно с документалния й филм по същата тема, излъчен пред 5 милиона зрители по Канал+. На български език излизат почти едновременно двете книги на Румяна Угърчинска – „Истината за атентата срещу Йоан Павел II“ (ИК „Милениум“) и „Газовата война. Заплахата от Русия“ (ИК „Сиела“), от която ви предлагаме откъс.
Хората на президента

Като поставя своите хора в центъра на енергийната власт, която изкарва през носа на олигарсите и петролните принцове, президентът ясно изразява волята си да приложи на дело своята теза от 1997 г. относно „контрола на държавата върху естествените ресурси“. Остава само старият Рем.

Официално мандатът на Рем Вяхирев изтича през юни 2001 г. и годишният доклад на Газпром за 2000 г., съставен от новото ръководство на Медведев, не дава да се подразбере, че ще бъде подновен. През изминалата година холдингът е разпределил заеми и гаранции за заеми на обща стойност 2.7 милиарда долара на „приятелски“ компании, сред които и ръководените от клана Вяхирев–Черномирдин. Видим е опитът да се спаси каквото може, преди корабът да бъде напуснат. Сумата надвишава общата стойност на печалбата на холдинга, оценена на 2 милиарда за същия период. Унгарската компания Interprocom, ръководена от сина Черномирдин, получава кредит от 514 милиона. Стройтрансгаз, сред собствениците на която е дъщерята на Вяхирев, получава заем от 207 милиона. Разбира се, не всички длъжници на Газпром са третирани по същия начин. Групата „Медия-Мост“, която все пак прави усилие да внесе половината от дълга си, накрая е приканена да плати до копейка салдото от 300 милиона, което причинява загубата и окончателното й поглъщане от „Газпром Медия“ през пролетта на 2001 г.

Веднага след встъпването си в длъжност като генерален директор на Газпром, Милер започва системна чистка. Всички приближени до Вяхирев си стягат куфарите. Ръководството на Газпромбанк е обезглавено. Той подсилва „петербургския клан“ и силовиците с назначението на лицето Сергей Лукаш, бивш член на президентската гвардия, оттук нататък началник на административните работи, както и на Виктор Жуков, бивш сътрудник в отдела за стопанска сигурност във ФСБ. Онези, които са се противопоставяли на клана Вяхирев, са възнаградени със солидни вътрешни повишения, за изненада на самите тях. Например Юрий Комаров, бивш началник в Газекспорт, принуден да отстъпи мястото си на сина на шефа, е назначен да отговаря за проектите в Прибалтика и ОНД.

Шефът на Газпром Алексей Милер и Владимир Путин. Снимка: Ройтерс

Пред Газпром отново стои необходимостта от незабавна структурна реформа, по настояване на някои акционери, подкрепена от Министерството на икономиката и изисквана от Европейския съюз, който се тревожи от почти монополното положение на руския гигант на пазара на Стария континент. Идеята да се отдели производството от преноса отново е на дневен ред. Но Милер отлага: „Може би след година-две…“ Всъщност, административният съвет под ръководството на Медведев има друго предложение: да се отворят колкото се може по-широко за чуждестранните акционери, за да напълнят отново касите, като същевременно се увеличи делът на държавата на 51 %.

През февруари 2003 г., по случай десетгодишния юбилей на Газпром, лично Владимир Путин отсича: „В качеството си на компания със стратегическо значение Газпром трябва да бъде и винаги е бил смятан за унифициран организъм. Въпросът е закрит. Никой няма да може да реструктурира Газпром без съгласието на държавата…“ Събранието аплодира. Газпром е затвърдил положението си, отстранил е неудобните паразити от типа на „Итера“, акциите му увеличават стойността си и последният „независим“ одит, извършен от Pricewaterhouse Coopers, е окуражителен. Мярнал се като мимолетна заплаха, сценарият а ла Enron, американският енергиен гигант, който току-що е фалирал отвъд Атлантика с оглушителен скандал, отминава газовия гигант.

Милер и Медведев, хората на Путин, твърдо са поели юздите; те водят дълги консултации с господаря на Кремъл по всяко решение, което предстои да бъде взето. Нищо не трябва да му убягва. Какво е съдържанието на тези разговори с новите ръководители на Газпром? То остава поверително. Владимир Владимирович има и други големи проекти. Неговата енергийна доктрина за контрол над природните ресурси е успяла само наполовина. Отсега нататък той желае да разпростре империята си в областта на петрола, със създаването на Газпром Нефт. Вече е прието, че малката сестра на газовия гигант ще погълне последната държавна компания в сектора: Роснефт. Но в областта на черното злато един човек все повече го засенчва: Михаил Ходорковски.

От всички олигарси, присъствали на знаменитата среща в Кремъл през лятото на 2000 г., бизнесът на Ходорковски просперира най-много. Той е най-богатият човек в Русия. Неговата петролна компания „Юкос“ тежи 31 милиарда долара, при покупна цена от 350 милиона през 1997 г. В знак на добра воля през 2002 г. той решава да направи структурата на собствеността си публична. „Юкос“ е контролирана от групата „Менатеп“, по името на неговия първи кооператив от горбачовски тип, с който той е спечелил богатство в началото на бизнеса си. Седалището й е на остров Гибралтар. Делът на Ходорковски в „Юкос“ се равнява на 8 милиарда долара, останалото се държи от няколко приближени, винаги около него още от началото, като Леонид Невзлин или Платон Лебедев. Като всеки милионер, достоен за това име, Ходорковски развива значителна благотворителна дейност.

Следвайки прочутия пример на Джордж Сорос, през 2001 г. той създава фондацията Open Russia, за да работи за подобряване на връзките между Русия и Запада. Седалището й е в Лондон, в административния й съвет присъстват престижни имена като Хенри Кисинджър и лорд Ротшилд. Нейното представяне във Вашингтон в сградата на библиотеката на Конгреса привлича най-известните представители на новата администрация на републиканеца Джордж Буш, който е спечелил изборите през 2000 г. срещу Ал Гор. За добри дела Ходорковски инжектира 15 милиона долара в Open Russia.

Неизчерпаемият олигарх пледира за модерно управление на предприятието, за отваряне към света. Със своята „сянка“ Лебедев той заседава в инвеститорския съвет на Carlyle Group, всемогъщата американска компания за управление на портфейли, близка до фамилията Буш. Когато през април 2003 г. обявява проекта си за сливане с дружеството Сибнефт на Роман Абрамович, той има вече планове за след това. Новата компания, която трябва да се казва „Юкси“, ще има голяма тежест. Експертите я виждат като четвъртия производител на петрол в света.

Всъщност Ходорковски иска да продава. Във всеки случай той бърза да отстъпи за над 25 милиарда долара 40–50 % от Юкос на американското дружество Exxon Mobil. Предшественикът на British Petroleum, който току-що е инвестирал 6.7 милиарда в TNK на неговия колега-олигарх Фридман, му вдъхва доверие. А не е трябвало да се доверява. Гусински и Березовски, изгнаници единият в Испания, другият в Лондон, вече опитали гнева на Кремълския господар, са поискали статут на „политически бежанци“.

Първата обтегната размяна на мнения между Путин и Ходорковски се състои в Кремъл през февруари 2003 г., когато олигарсите се отзовават на един от ритуалните разговори, наложени на представителите на едрия бизнес от президента. По-късно, през юли 2003 г., е извикан Платон Лебедев, дясна ръка на Ходорковски. Той е обвинен в отклоняване на пакет акции на стойност 283 милиона долара, който принадлежи на държавата, в рамките на стара приватизационна сделка от 1994 г. на завод за химически торове. Полицията обискира всички сгради на „Юкос“ и на групата Менатеп.

Тези нови рейдове против олигарсите са радост за народа, който едва диша през годините на хаос. Руснакът ненавижда новобогаташите. Той мрази маниерите им, похожденията им, интригите им. Още по-лошо, общественото мнение е убедено, че именно те са истинските господари на страната. По време на социологическо проучване преди парламентарните избори в края на 2003 г. на въпрос „На кого в действителност принадлежи властта в Русия?“, 33 % от русите отговарят „На олигарсите“ и само 23 % „На президента“, след когото по проценти следва „организираната престъпност“.

Снимка: Ройтерс

На 25 октомври 2003 г., когато частният самолет на Михаил Ходорковски се приземява в Новосибирск, въоръжени командоси го арестуват и отвеждат направо в „Матроска тишина“, отвратителният московски затвор. Той ще излезе оттам едва когато трябва да се представи пред правосъдието. В края на 2003 г. е официално обвинен в „кражби и обири като член на престъпна група, данъчно укриване в големи размери, посегателство чрез измама върху интересите на акционерите, многократна документална измама и злоупотреба с чужди блага“.

„Това, което се случи с Ходорковски, е свързано с отношението на администрацията на Путин, но същевременно и с личността на Ходорковски, твърди Юрий Скуратов, бивш главен прокурор, разжалван от Путин през 1998 г., за да пази семейство Елцин. Преди всичко трябва да се знае, че Ходорковски е много по-почтен и малко по-коректен от останалия клан. Аз лично съм се срещал с него. Бих казал, че интелектуално и човешки Ходорковски се различава от останалите. Провалиха го политическите му амбиции. Ходорковски искаше да стане премиер в бъдеще, при условие, че режимът в Русия се промени, премине от президентска към парламентарна система, парламентарна демокрация.

Той изложи пред Путин всичките си идеи в момент, когато последният бе към края на мандата си. В онзи период се смяташе, че Путин мисли за предаването на властта и не иска да вижда никого на пътя си. Именно от този момент нататък всичко се направи на ръба на законността, за да се отнеме на Ходорковски всяка възможност. За да бъде наказан за поведението си.“
Анализатор в областта на природния газ и петрола, с диплома от нюйоркски университет и съветник в посредническата къща Aton Capital, Стивън Дашевски има още по-точно обяснение: „Преди ареста на Ходорковски се подготвяше закон за увеличаване на данъчното облагане в сектора на въглеводородните горива. По този повод се носи слух, който ми изглежда относително вероятен. Ходорковски отишъл в Министерството на финансите и заявил: „Няма да ви оставим да го направите, няма да позволим този закон да мине. Не сме съгласни с него.“ Когато в Думата вотът се състоя, либералите и комунистите гласуваха против увеличението на процента на облагане в петролния сектор. Не ви ли се струва странно, че комунистите, за които се предполага, че са против олигарсите по въпроса за намесата на държавата в сектора на горивата, гласуват против висок данък? Смятам, че това може да се случи по една единствена причина, която всъщност беше разкрита.

„Юкос“ и неговите главни акционери са известни като основните финансови поддръжници както на либералните партии като „Яблоко“, така и на комунистите. А без тази поддръжка… В края на 2003 г. се състояха парламентарни избори. Ходорковски беше задържан през октомври. Яблоко и СПС (Союз правых сил) – Съюзът на десните сили, две либерални руски партии, не можаха да преминат 5-процентната бариера, за да получат представителство в държавната Дума.“

Все пак, отвъд политическите съображения и парламентарните избори в края на 2003 г., а след това и на президентските избори през март 2004 г., спечелени с голямо мнозинство от Путин, съсипването на „Юкос“ в края на 2004 г. е шанс за съвсем новата „Газпром Нефт“. Ако все още се говори за сливане-закупуване между Газпром и Роснефт, за да бъде уедрена малката нефтена сестра, нищо не пречи да се излезе на лов за активи. На 19 декември „Газпром Нефт“ е кандидат за придобиване на Юганскнефтегаз, самородното злато на „Юкос“, обявена за продан на търг.

Миниатюрно, непознато дотогава дружество – Байкал Файнънс Груп, отмъква голямата печалба за сумата от 9.35 милиарда долара. Седалището му в град Твер, на 200 км от Москва, всъщност е сладкарница. На 22 декември държавната компания Роснефт купува на свой ред Байкал Файнънс Груп за 10 000 рубли. След това Роснефт създава заедно с новата си придобивка Юганскнефтегаз компанията Роснефтегаз, която впоследствие трябва да бъде последователно продадена на Газпром в рамките на сливане чрез размяна на акции между газовия гигант и Роснефт… 11 % допълнителни приходи се връщат в лоното на държавата. Ни чул, ни видял.

Впрочем, Дмитрий Медведев е категоричен. „Юганскнефтегаз, бившият филиал на „Юкос“, няма да бъде част от активите, отстъпени на Газпром по време на сливането на Газпром и Роснефт“, обявява на 30 декември председателят на съвета на директорите. „Днес държавата използва абсолютно законни пазарни механизми за защита на своите интереси“, твърди от своя страна Владимир Путин на другия ден след сделката. Всичко това разгаря вътрешни борби. Един ден „Газпром Нефт“ е резултат от сливането на между Газпром и Роснефт. На другия ден се оставя да го измамят тайно за изкупуване на остатъка от „Юкос“. Нищо не се разбира. Всъщност, в навечерието на търга „Газпром Нефт“ е зарязан от консорциума от западни банки, който трябва да му заеме пари за покупката.

Процесът срещу Ходорковски има лошо влияние върху финансовите среди. Някои банки току-що са загубили някой и друг милион, потънали в криволиците на правосъдието от типа „вертикала на властта“. Затова в последната минута се налага и намесата на тайнствената Байкал Файнънс и помощта на Роснефт. Не е ли най-важното всичко да бъде запазено под контрола на държавата?
Залогът е голям. Президентът добре знае, че в Русия петролът и природният газ винаги тежат много в бюджетния баланс. Те представляват 20 % от икономиката и носят повече от половината приходи от износа. Скоро природният газ и петролът от южните части на империята ще могат да достигат до западните пазари, без да преминават през Русия.

Идеята е да бъде създаден наполовина обществен гигант за въглеводородни горива, който да може да контролира в срок 30 % от руския суров петрол, а защо не и повече, по образец на Газпром и неговия монопол върху синьото злато. Конкурентоспособен гигант както на вътрешния, така и на външния пазар, който да играе за петрола същата роля, както Газпром в газовия сектор. Сега, когато цените за барел са седем пъти по-високи в сравнение с 1998 г., стремежът към контрол и изкупуване е разбираем.

Накрая сливането Газпром–Роснефт не се случва. Бъдещата „Газпром Нефт“ намира друга база, върху която да положи могъществото си. Газпром купува от Роман Абрамович 72 % от неговата Сибнефт за кокетната сума от 13.1 милиарда долара. От предпазливост олигархът, на когото Березовски е отстъпил своите дялове, се присъединява към него в Лондон, където се занимава с нова, много по-забавна играчка: футболния клуб „Челси“, когото инжектира със своите стотици милиони долари. Официално Сибнефт става „Газпром Нефт“. Абрамович, по-мъдър от побратимите си, официално е получил огромен бакшиш, за да се оттегли от петролния сектор.

„Що се отнася до Сибнефт и откупуването му от Абрамович, коментира Юрий Скуратов, тази сделка е директно свързана с идеята за преобразуване на Газпром в структурна система на газов и петролен монополист. Може би именно в онзи момент Путин решава да свърже бъдещето си с тази голяма структура. Истинският въпрос е защо толкова важни решения като изкупуването от правителството на огромна компания, се вземат без консултации с парламента, без консултация с финансовия министър. От една страна, има програма за приватизация, от друга – изкупуване от страна на държавата, тоест действие, противоположно на либерализацията на икономиката в страната. В началото страната е в състояние на приватизация на предприятията. А сега има връщане към старите навици. Парламентът не гласува, народът не избира, но използваните пари са народни пари, пари на страната. Всъщност, запазили сме старите си навици“, заключава магистратът.

Гусински, Березовски, Ходорковски… Вън лобитата от ерата Елцин. В страната на Путин хората на президента стават крале… на енергията, разбира се. Алексей Милер и Дмитрий Медведев контролират Газпром. Игор Сечин поема председателството на Роснефт. Друг стратегически съветник, който се присъединява към същия екип, бивш съветник при банка „Менатеп“, от групата „Алфа“, от телевизия ОРТ… Владислав Сурков, е назначен за шеф на Транснефт, специализирано дружество за транспорт на въглеводородни горива. Освен верността, предателството също може да бъде възнаграждавано.

Всички са на заповедите на Кремъл. Всички са хора на президента. „Няма истински почтен начин да се знае навън, иззад стените на Кремъл, как тази система работи. Това е голяма тайна, признава Стивън Сестанович, при все това много добре осведомен. Една от най-разпространените дефиниции за руската система е тази на Чърчил: „Русия, това е гатанка, обкръжена от мистерии, скрити в енигма.“ Американски дипломат добавя: „Не е това, не е енигма, това е тайна.“ Истината днес е, че начинът на действие на Кремъл наистина е тайна.“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.