Стефан Тафров: Гордея се с признаването на Македония. Прекратихме "мача" със Сърбия
19 Февруари 2009
Стефан Тафров е 51-годишен, български дипломат, преводач-полиглот и журналист. Бил е постоянен представител на България в ООН и председател на Съвета за сигурност по времето, когато започва войната в Ирак. Бил е посланик в Рим, Лондон и Париж. Носител е на Ордена на почетния легион. Завършил е френската гимназия в София и журналистика в Софийския университет. Говори френски, английски, испански, италиански, полски, руски. Започва кариерата си през 1984 г. като журналист във в. „АБВ”. Превежда книги от френски и италиански - Франсоа Мориак, Андре Жид, Жан Пол Сартър, Клод Симон, Умберто Еко и др. Пише рецензии за френска литература. По-късно става редактор в списанието на Съюза на писателите „Съвременник”.
Родът на Тафров е от с. Вежен, до Карлово. От този род е майката на Левски. В началото на миналия век дядо му става шеф на Балканския клон на тогавашната голяма френска тютюнева компания “Табакус”. Той прави първата смеска от наши тютюни, наречена БТ, и я патентова. По майчина линия дядото на Тафров е офицер. Баща му е адвокат отпреди 9 септември, но между 1947 и 1958 г. му е забранено да практикува и е заличен от списъците на адвокатурата. По тогавашните критерии произходът на Тафров е неблагонадежден.
През 1988 г. Тафров става член на Комитета за защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
Бъдещият дипломат за първи път пътува на Запад 1989 г. по покана на френското Външно министерство, след като 2 години чака разрешение от тукашните власти. Прекосил границата на 3 ноември 1989 г.
След падането на Живков става първият шеф на международния отдел на в. “Демокрация” и на международния отдел на СДС. През 1990 г. организира за тогавашния лидер на СДС Желю Желев 12-дневно посещение на Запад, което до този момент не се е случвало с български политик. Тафров придружава Желев на срещите му с премиери, президенти и външни министри на Франция (Мишел Рокар, Жак Ширак и др.), Великобритания (Маргарет Тачър, Дъглас Хърд и др.), Чехия (Вацлав Хавел и др.), Полша (Тадеуш Мазовецки, Ярузелски, Валенса и др.), САЩ (Дан Куейл и Джеймс Бейкър). В първото правителство на СДС Тафров става първи зам.-външен министър и има основна роля в признаването на Македония и др. бивши югославски републики като независими държави. Има заслуги и за избирането на България като непостоянен член на Съвета за сигурност през 2002 г.
- Като дипломат срещал ли сте колеги като вас, които са били преводачи, полиглоти, хора на литературата?
- А, това е добър въпрос! Например ирландския ми колега в ООН Ричард Райън, беше един много известен поет. Той е и страхотен дипломат. Ние бяхме заедно с него в Съвета за сигурност. В историята на дипломацията има много примери. Двама от най-великите френски поети са преди всичко дипломати. Единият, Сен Джон Перс, е нобелов лауреат. Това му е псевдоним. Истинското му име е Алекси Сен-Леже-Леже… Пол Клодел и Сен Джон Перс - и двамата са посланици. Така че има много такива.
- И защо се е получило така френският да бъде дълги години езикът на дипломацията?
- Заради политическото господство на Франция до 19-и век, до Наполеон. Немските елити преди обединението на Германия и след това са говорили френски повече. А и Франция е една от първите национални държави. Тя е първата на континентална Европа, другата е Англия, но тя е извън Европа. А дипломацията е породена от националната държава. И затова – френският език.
- И след това идва английският?
- Заради доминацията на Америка. Но в много късни години. Последните 15 години, да кажем. Не, не можеш да кажеш дори и до ден днешен, че езикът на дипломацията е изцяло английският. Двата работни езика на Европейската комисия са английски и френски - еднакво.
- В ООН как седят нещата с езиците?
- В ООН има шест работни езика - официални, два от които се използват рядко – китайски и арабски. А от останалите четири, наистина най-много се използва английски, след това френски, след това испански. Руски много рядко - само руснаци, украинци. Принципно, между другото, украинските дипломати не говорят руски. Грешка е и да се заговаря украинец на руски. С тях - на английски.
- В Съвета за сигурност вие на какъв език сте говорили?
- В ООН - само на френски. Всичките си официални изказвания съм правил само на френски. Това ми беше политика. И всъщност България дължи избора си в Съвета за сигурност до голяма степен на това, че всички франкофонски страни гласуваха за нас, а те са 55.
- И помогна това, че сте говорили само на френски?
- За да гласуват за нас, трябваше да говоря само на френски, естествено. А това ми беше основно оръжие.
- Не сте ли минавали на друг език?
- Само един единствен път официално. Неофициално непрекъснато по коридори, на приеми, на английски говоря, но като изказвания и по време на консултации в Съвета за сигурност - на френски. Всъщност основната работа на Съвета за сигурност минава не в тази зала, която е известна по телевизията - с тази маса като подкова - а в една малка зала, където не е много удобно да се седи. И там, където е забранен достъпът на други делегации, да не говорим за журналисти, се върши основната работа и се прекарва часове. И там именно, като взимах думата, се говореше на френски.
- Какъв е случаят с изключение от това правило?
- Беше дошъл на заседание испанският министър-председател, тогава Аснар, и заради него говорих на испански. На английски не съм говорил, струва ми се. Официално.
- Вие бяхте в Съвета за сигурност в един период, когото България подкрепи войната в Ирак и тук смятаха, че и вие имате някаква заслуга или някакъв принос за това?
- Това беше политиката на правителството. В смисъл това не беше подкрепа за войната. Тя беше една подкрепа за по-силен натиск върху Ирак, да изпълни резолюцията на ООН. Припомням, че тогава, общо взето, ситуацията беше такава - Ирак не беше изпълнил серия от резолюции на ООН за допускане на оръжейните инспектори. И благодарение на натиска на Съвета за сигурност (тогава България трябваше да направи избор), в крайна сметка пусна инспектори. Това стана след серия от много откази и резолюции. Всичко това приключи в края на 2002 година с резолюция 1441, която беше компромисна и предвиждаше сериозни последствия за Ирак, ако не унищожи оръжията си за масово унищожение (той вече беше пуснал инспекторите). И тогава всъщност настъпи голямото разцепление в Европа, защото инспекторите, които се водеха от един швед Ханс Блик, поискаха повече време, за да си направят още инспекции. Американците и англичаните решиха, че това време може да се използва от Садам Хюсеин за да направи нещо драматично, и започнаха войната. Това е цялата история. И България, в този момент, ние подкрепихме американците и англичаните. В този смисъл, че ние бяхме съгласни с една втора резолюция, която беше подготвена от тях.
- Втора резолюция, която какво казваше?
- Която практически даваше възможност също и за военно решение, между многото други. Така и се случи и, освен това, след войната, Съветът за сигурност в крайна сметка легализира присъствието на международните сили в Ирак. И това е до ден днешен. Всички войски, които са в Ирак, са с резолюция на ООН, на Съвета за сигурност, това стана месец след началото на военните действия.
- В момента има пропаганда, че американците са окупатори?
- Има пропаганда всякаква. Въпросът е, че от чисто юридическа гледна точка тяхното присъствие в Ирак, и на международната коалиция, е съвършено законно. По смисъла на международния закон. Абсолютно законно с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Т. е. и със съгласието и на Китай, на Русия и на всички тези страни (б. р. – Китай и Русия са постоянни членки на Съвета за сигурност и имат право на вето върху резолюциите).
- Нямаше вето?
- Не. Съветът за сигурност се състои от пет постоянни членове, които имат право на вето и десет непостоянни страни-членки.
- Това означава, че един да не е съгласен, няма да се вземе решение?
- Да, разбира се. Така че, те не са наложили вето, напротив, те гласуваха за тези резолюции, които всъщност узакониха цялата работа.
- Кое е за вас най-голямото лично постижение в политиката и дипломацията?
- Знам ли. Най-голямата ми дипломатическа победа е избирането на България за непостоянен член на Съвета за сигурност. Когато аз заминах за Ню Йорк, бях посланик във Франция. България беше вече кандидат отдавна – 2-3 години по-рано. Нямаше постоянен представител в ООН, защото Филип Димитров беше заминал за Вашингтон, беше станал посланик в САЩ. Срещу нас като конкурент имахме Беларус, която се подкрепяше първо от Русия - една могъща дипломация. Тогава руският постоянен представител в ООН беше Сергей Лавров, сегашният външен министър на Русия, един страхотно опитен дипломат, който беше вече седем години, когато го заварих там. Всъщност с него трябваше да се боря. А България нямаше постоянен представител, имаше временно управляващ. Това е много неблагоприятно за една кандидатура. И, освен това, Беларус, за разлика от нас, е била само веднъж непостоянен член на Съвета за сигурност в историята, откакто е член на ООН. А България е била два пъти, което за огромния брой от страните членки на ООН е много важен критерий, защото те много рядко могат да влязат в Съвета за сигурност, ако изобщо влязат. Най-важният критерий е ротацията. Сега беше ред на Беларус и ние трябваше да се борим… Конкурент, който полагаше много усилия… И най-вече, с една много сериозна дипломация като руската, един блестящ дипломат като Сергей Лавров. А ние нямахме дори посланик и аз заминах 7 месеца преди това, в решаващата фаза. И като пристигнах никак не бяха добре нещата, откровено казано. В това време в България течеше предизборна кампания, а нямаше и пари за кампания, почти нямаше. Само ще дам пример: две години преди това, Гърция, която никога не е била член на Съвета за сигурност, не я бяха избрали, след като беше похарчила нещо като 10 млн. долара за кампанията, не знам точно. Тя например беше организирала круиз по гръцките острови за всички посланици в ООН. И не бяха я избрали. Така че за България изобщо не беше сигурно.
- Колко милиона отпусна правителството?
- Никакви милиони… Кампанията не се водеше само от Ню Йорк, но главно от Ню Йорк, защото главно България има много малко посолства, дори не във всички страни-членки на ООН. И второ, посланиците на малките страни, които в крайна сметка са решаващи, които се водят именно от такива критерии, чисто формални и по-скоро и случайни, а не политически, всъщност не поддържат кой знае какви връзки със столиците си, самите те правят политика и самите взимат решението за кой да се гласува. Затова те трябваше да бъдат убедени, трябваше да се свърши тази работа в Ню Йорк от някого. Така че това беше най-голямото изпитание, защото Беларус - последната диктатура в Европа - не може да допусне да бъде победена от България. Срам голям!
- Имали сте стълкновение с Държавна сигурност преди 1989 г., притеснявате ли се от досиета? Опитвали са се да ви вербуват?
- Аз съм от малкото хора в България, заемали разни длъжности, за които е нужна проверка. Бил съм проверяван официално и комисията съобщи всички заместник-министри и моето име не се споменава.
За десети път ще я разказвам историята. На времето работех във в. „АБВ”. Аз съм от семейство некомунистическо, буржоазно, двамата ми дядовци са царски офицери, баща ми, адвокат, бил е заличаван от адвокатурата, десет години не е бил адвокат, бил е защитник по делата на Народния съд и така моето семейство беше зле гледано от режима. И веднъж, това беше 86-та или 87-ма година, майка ми беше жива още, обажда се някакъв вкъщи и казва: „Майор Димитров - другарю Тафров, искам една беседа да проведа с вас”. И ми дава среща. И аз си казвам - леле ужас, какво става!? И ми даде среща на “Алабин”, точно срещу хотел „Рила”, имаше някакъв клуб на външно-търговския работник. И почва да ми прави четки - „Колко езици знаеш? Ние ви следим развитието.” „НИЕ”!
- Разбрахте ли кои са „ние”?
- Аз не питам, то е толкова ясно, че просто…
- Майор Димитров?
- Майор Димитров. Един изтупан такъв, с шлифер, с връзка, прави ми комплименти. Аз се правя на две и половина, че не разбирам за какво става дума. Бях решил да се правя на неориентиран, на малко смахнат и прочие. Той по едно време взе да ме тупа по рамото и вика: „Абе, копеле, не те викам слушалка да ставаш! С чужденци ще работиш, кореспондент в чужбина ще те пратим, на две ведомости ще се подписваш!” Тоя лаф от тогава съм го запомнил: „На две ведомости ще се подписваш” И аз му казвам: „Виж сега, много хубаво, ама аз нищо не разбирам от политика, нещо с книжки ми дай, нещо романи, такива работи.” И те бяха ходили после при Филип Панайотов, който беше главен редактор на „АБВ”, и той много хитро казал: „Той е умно момче, ама, така малко е залисан, разсеян, ще вземе да направи някоя грешка.”
- Той помогнал?
- Той помогнал човека, да! Но след това вече, почнаха не така с добро, ами почнаха да ме заплашват просто. Пак се обади, вече един друг. Имаше едно щатно ченге, което отговаряше в Съюза на преводачите и започна да ме разпитва, ние тогава бяхме една приятелска компания, искаше да ме прави доносник очевидно. И аз почнах да го баламосвам общо взето, взех да му говоря разни сложни неща и си спомням, че се опитваше да си напиша името, да му се подпиша, да му го дам писмено, за да ме хване просто. Но аз бях много наясно с цялата работа. Той ме пита: „Тука излезе роман на Ивайло Дичев, какво мислиш за него”? И абсолютно случайно се сетих, че в чантата нося един втори машинописен лист - тогава се пишеше на механична пишеща машина - на някаква рецензия за романа на Ивайло Дичев (който ни беше част от компанията), и му го дадох тоя лист, така сгънат. И казах: „Всичко, което мисля за него, съм го написал тука, ето.” И той реши, че това е доносът, нали! Светнаха му очите и дори не го прочете! Както е сгънат листът, така го взе и повече не ме потърси… Представи си, втори машинописен лист и то от публикувана рецензия! (смее се) То беше гавра, очевидно! Общо взето, това е.
- В момента какъв сте по длъжност във Външно министерство?
- Никакъв не съм, в отпуск съм. Неплатен.
- Носител сте на Ордена на почетния легион, степен “Командир”, каквато се дава по министри и по-издигнати хора, не само на посланици?
- Те са – “Кавалер” - най-ниската степен, “Офицер” - следващата, “Командир”, “Велик офицер” и “Големият кръст”. Да кажем, “Големият кръст” се дава на държавни глави само, и то при официални посещения.
- Френският президент Митеран награди през 1989 г. и Тодор Живков с Ордена на почетния легион. Каква степен му дадоха?
- “Големия кръст” май дадоха, защото беше държавен глава. Тогава беше въпрос на протокол. Разбира се много го упрекваха Митеран по този въпрос. Беше въпрос на протокол. Най-важното нещо, което остана от това историческо посещение на Митеран беше закуската с дисидентите, която насърчи опозицията в България. Януари се навършиха 20 години.
А за мен беше изненада, че ме направиха “Командир”. Обикновено това се прави при посещение на държавни глави или степен “Командир” се дава на посланиците на големите страни във Франция. Това е френската практика. Дават се на американския посланик, на британския, на руския, на германския, на италианския.
Това ме връща на един от предишните въпроси. Аз се колебая между две неща, с които се гордея. Изборът на България в Съвета за сигурност – да. Но, преди това - признаването на Македония, ако трябва да бъда честен. Защото можеха съвсем различно да свършат нещата. България беше първата страна в света, която призна не само Македония, а и четирите бивши тогава югославски републики. Освен Хърватска и Словения, които и ЕС призна, също и Македония и Босна и Херцеговина. Това беше едно от големите постижения на България.
- Аз мисля, че трябва да се поясни - защо е постижение? Има хора, който не го разбират, казват - Македония е българска, ние защо ще я признаваме?
- Мога ли, грубо, да използвам една футболна метафора? Значи, тече мач десетки години, векове, между нас и Сърбия, и Гърция за Македония. Сърбия ни води с 1:0 най-малко до този момент. Ние изравнихме. Те просто официално се откъснаха от Сърбия и от Югославия и ние по този начин изравнихме резултата. И, освен че изравнихме, казахме – хайде, сега, мачът да приключи, съдията да свири края за да не се бием повече. Тука, на Балканите, да гледаме напред, да правим Европа! Това е смисълът на цялата работа. Да правим Европа, да си върнем Балканите в Европа, където им е мястото! Да прекратим мача по този въпрос.
- Т.е., признаването на Македония от България, е помогнало за нейното откъсване от Сърбия?
- В известен смисъл. Първо беше желание на самите македонци да бъдат независима държава, което трябваше да се уважи. Те бяха гласували в референдум и нямаше никаква причина да им се откаже това право. Второ, беше много важно международното признаване на държавата, за да не се разшири конфликтът към Македония. Защото, ако Македония беше продължила да бъде една такава сива зона, непризната от никого, Милошевич щеше да се опита да я завоюва, да я окупира и нея. Така, че това просто стабилизира самата Македония - това е! И спря развитието на военните действия в много отношения. Освен това показа на нашите партньори, бъдещи съюзници от Запада, че България няма териториални аспирации към никого, към никой свой съсед. По-сериозно доказателство от това, здраве му кажи. И това ни откри пътя към НАТО, към ЕС, към всичко останало. И ограничихме конфликта до българските граници. Тогава не се знаеше какво ще стане. България беше доста изолирана тогава, веднага след рухването на Берлинската стена. Течеше страхотен конфликт, не знаехме какво ще се случи и бяхме доста уязвими. Трябваше да дадем силен сигнал към Европа и САЩ, че не сме част от проблема, а сме част от решението на проблема. Всички казваха: „Леле, този конфликт в бивша Югославия, ето сега нова Балканска война. Ето сега България ще си поиска Македония…” България каза: „Не, ние действаме като европейци, ние сме европейци”.
- От днешна гледна точка, смятате ли, че сме европейци?
- Сме европейци, но не се държим един към друг като европейци, но това е отделен въпрос.
- Може ли един дипломат, който не се е пенсионирал, да коментира такива неща?
- Мога да коментирам с огромно съжаление, че имиджът на България е сериозно увреден. И е по-лошо, отколкото беше преди няколко години, това е истината. Аз като български гражданин се притеснявам, че някой от Европейската комисия ни казва - ето какво се случва с обществените поръчки и как корупционно се печелят. Но тя го казва това във връзка с европейските фондове, ами при останалите, при държавния бюджет, какво се случва там? Там Европейската комисия не може да спре тези сделки. Бог знае какво се случва пък там. То това е драмата и трябва да свалим равнището на корупция - не толкова, за да ни върнат парите, а заради самите себе си.
 |
|
Уви, драги Стефане, ма4ът на България със Сърбия не е приклю4ил. Страхувам се, 4е сърбоманите в Скопйе ще постигнат целта си БГ да има обща граница с Албания.
Ирак трябваше да унищожи оръжията си за масово унищожение, за да бъде унищожен самия той. А, що се отнася до гордостта от признаването на Македония, аз бих се гордел с признаването на шопско, или на влашко, или дори на помашко. Така бихме се издигнали още повече в очите, на нашите нови господари.
Горкият...
Тафров, каква доминация на Америка била докарала английския в дипломацията??? Английският се налага за първи път на Берлинския конгрес от тогавашния британски премиер - голям скандал било, че не говорел френски... Америка по това време все още не е първа сила, нито втора... чети малко професионална литература, ако искаш да се наричаш дипломат, или си стой в неплатен отпуск
Самозабравил се външнодипломатически сноб
Поздрави, господин Тафров! Съчувствам Ви заради това много печално форумче - и тук първи на пистата са дъвкачите на лични подробности и ченгесарите. Няма такъв народ като нас. Казвам го, защото пред мониторите в нета уж седят мааалко по-окултурЕнтие. Тогава какви ли са другите?
Ченгетата от Външно, възпитаници на Висшата школа за дипломати в Москва, газ пикаят от такива като Тафров. Веднага почват да обясняват колко е некомпетентен, какъкв бил и какво било. Защото не могат да допуснат един човек, който не е обучаван в Москва, да стане дипломат и да работи за България. Как така се е промъкнал? Как допуснахме? Това е наша запазена територия. И ченге не е приел да стане. Безобразие. Вън на такива. Затова Тафров е в неплатен отпуск и в глуха линия.
Абе този Тафров ни взема всичките за олигофрени. Имал "лош" произход, а пък завършил френската гимназия и журналистика в СУ. Интересно как тази всесилна ДС, от която се плашиме още, е допуснала това. Това разказче за сгънатото листче, с което се изкарва за герой, е явно предназначено за по-младите. Фактът, че е предавал листчета на ДС, е факт, който той не може да отрече.
Пий хапчета, чоджум. Помагат. Ти не знам къде си живял преди 1989 г., ама не беше забранено да учиш във френската гимназия или в университета. Имали са пречки синове и дъщери на хора, осъдени от Народния съд през 50-те години, на известни фамили от политиката и бизнеса отпреди 9 септември (и не всички). Това е. От 60-те насетне никой не е пречил на ученик, с какъвто и да е произход, да учи тук и там. За теб ще е добре да пиеш "Атаракс", в комбинация с "Паркизан".
Да хвърля камък само този,който е безгрешен! Тъй смятам аз. Ама има и друго. Родата хвали родата.
Абе чоджум! Ти изкарваш социализма за много добър и хуманен строй, който давал възможност на всички да учат, включително и на такива противници на социализма като Тафров. Много интересна теза.
И в Рим, и в Лондон, че и в Ню Йорк. Можеше да разкаже за това, щеше да е по-интересно.
1. Много положително е, че българската дипломация помогна да накараме Садам Хюсеин да унищощи оръжията за масово ПОРЯЗЯВАНЕ. Очевидно ги е унищожил успешно, щото нито следа не открихме от тях... 2. Интересно къде е запазена машинописната втора страница, предадена от г-н Тафров на водещия офицер...
Преди 1989 имаше специалности във ВУЗ, в които приемът беше след специално разрешение от ДС: Международните иконом. отношения, Дипломация, МВР-специалностите, военните училища и ШЗО (вкл. дори и до школите за младши сержанти), АОНСУ, ... Имаше специалности, които всеки можеше да запише след изкарването на кандидат-студентските изпити, но който не гарантирах "работа по специалността" без ДС-рарешение: право (особено за прикуратура, съд, следствие, ...), журналистика, социология, ....
Стефан Т. е човек, с който трябва да се гордеем. Желая му успех, дано да продължи да работи за България.
еманация на йеродякон игнатий, дори кожата му й одрал/ само дето е по-прагматичен
Македония не получи даром свободата си, както България! И затова сега си я ценят свободата и надали биха се огънали пред разни комунистически тупани от репресивната ДС и днешните й клонинги в България (ДС-Гъце-триперо, ДС-Иван-аналЛизаторо, ДС-чекиста Божко, психо-атаката и прочие кенефен комунистически материал, по Бойко Борисовски)! Освен това въпреки гръцката блокада и непрекъснатите гръцки спънки на всяка крачка, въпреки войната и бежанците в Македония, въпреки албанската косовска терористична атака срещу Македония през 2001, въпреки вътрешното подклаждано отвън етническо напрежение, въпреки неблагоприятната икономическа ситуация и безработицата, в Македония без валутен борд (т.е. без принудително лишаване от възможността за провеждане на собствена финасова политика, в каквато ситуация е България) Македонската народна банка поддържа стабилността на валутата си спрямо еврото и се запазва много по-високок жизнен стандарт на населението, отколкото в България! Македония доказа, че може да бъде и съществува сама като държава! Докато България доказа с "великия" си "елит" (ДС-башибозук), че без война, без бежанци, без блокади и мръсни номера на всяка крачка, безславно се срина до положението на европейски КЕНЕФ и надали би продължила да съществува като държава без да е нечии сателит, без външен политически, военен и икономически диктат (руски, австро-унгарски, кайзерово-германски, от третия райх, от СССР, от ЕУ, от ...още
САЩ и от НАТО)! Или с други думи: какъвто е крадливия "цар" на българите - такива и българите, такава и държавата им: италиянския братовчед на "царо" го нарече "лайно", ами то от КЕНЕФА какво друго освен смрадливо крадливо и "гордо" лайно!
въпросният радко е представител на тия българи от мЪкедония, който на маса се бият в гърдите че са по-българи и от хан аспарух, а пред децата си веят параноичния байрак на автономна мЪкедония/ радко е еманация на смешната организация вмро, която при определени условия първа ще се залепи на скопската ясла
Пак се изпуснах, глупости пак написах. Моля, извинете ме, дърт човек съм все ясли ми се привиждат, нали цял живот дърдоря глупости и съм на яслата на ДС.
Не може да заемаш такива постове като Тафров и да не си бил вербуван. Всички партийни лидери в синьо излезе, че не им е чист косъмът. Е, човекът си е поживял добре в чужбина, па сега и може да се потупа по гърдите и да каже видахте ли какво съм направил за вас, цунете ме от-ад.
Навремето предупредили Желев, че Т. го следи какво прави. А Желю казал: по-добре да е Т., отколкото някой друг.
вече си засечен, чакай гости/ и да си измиете .......... краката
В неадекватно състояние казваш много повече верни неща, отколкото в състояние на притиснатост от официалната ограниченост!
----------------------------------
В УДБА пиете ли си редовно лекарствата?
Опа-а-а-а, появи се и онбашията от ДС-МВро-00-Кенефен отдел! И той македонските работи ще оправя! :-))) Абе заминавай да лъскаш 00-отдела си че сте засмъдели чак до Европата, бе!
26-ти, стига де, ти си се размирисал повече и от кенеф. Не така, човече, дипломатът, какъвто е изтънчен, ще вземе да повърне от гнус.
За онбашията от ДС-МВро-00-Кенефен отдел се имаше предвид Nr.25! Щото на тех все некой друг им е виновен за нацвъкания в КЕНЕФА материал - я капитализма, фашизма и империялизма, я ЦРУ-то, я УДБА-та, по-после братското КГБ и прочие!
Браво, г-н ТАФРОВ!
Десетина дни ме нямаше и заварвам Родината в по-окаяно състояние- влошаването е повсеместно.Дори във виртуалната среда...ченгетата,националистите,интернационалСоциалистите,бившите комунисти и комунистическите капиталисти са изпаднали в по-дълбока п а н и к а ,активирали са най агресивната част от ресурса си ,страхувайки се от промяна на статуквото,която е н е и з б е ж н а .Всеки ,който не е част от хора ,пеещ посткомунистически чалги,като Тафров ,се оплюва,"Анализира" се детството му,посяват се съмнения-егати ретроградната пасмина ,шетаща по сайтове и форуми са активирали съветско-българските мафиози...
Появи се поредния нов "спасител" и то "Nekonventsionalen"! Какво се е променило в България от 1972 (например) до днес, бе комарад? Да не би колективистичната държава - мачкаща, грабеща и унижаваща индивида - да е друга, променена или демократизирана?! Я ми покажи един български иднивид, който в България е преуспял от труда и способностите си без държавно-партийно-ченгесаро-милиционеро-фатмашко-фурашко-чиновническо-корупционно "благововение", а? Системата (независимо от външната й пропагандно-идеологическа козметична форма) е на колективно натрупване благата и персоналното им законно крадене от около 1000 персонажа! Така че в България никога няма да има промени, докато не се промени същността на тази държава (система) - законното крадене! Колкото и "избори", колкото и "спасители", колкото и "специалисти" като тебе да се яват по медиите! И каква алтернатива за избор би имал това изборно лято'2009 - партията е пак една, но с 10-тина външно поокрасени клонинга - за парлама! Когато се въведе бюлетина "Не делегирам правата си на нито един от предложените кандидати" и при пуснати 50%+1 такива бюлети да са задължителни нови избори с нови кандидати, само тогава може да се измете настоящия партийно-ченгесаро-милиционерски башибозук! И основни фудаменто-полагащи промени в конституцията, ако не и направо нова конституция!
Споко №17! Очевидно не си пиете редовно лекарствата в УДБА-та, ама и в съветите не се вслушвате. Не е нужно да се кълчиш и да пишеш Аnonimous. Това не форум в Р.Македония, където нищо не се появява без да бъде прецедено от администратора (т.е.цензурирано) Тук ако не напишеш име просто излиза Anonymous. Между другото. Нещо не разбрахме каква свобода е получила Македония? От кого се е освободила? Да не би случайно от сърбите?
Nr.32, пак ли ДС-"шлагера" за "хапчетата"?! Изглежда без тия "хапчета" ти е много тежко на душата!
Знам,че това не е форум ,а сайт,но ..."коментиращи" Тук задават многократно въпроси към мен ,като този дядята или вуйчо Ваньо-питат ме какво се е променило в България от 1972г. Държа да знят ,че много неща са се променили-комунистите станаха капиталисти,милиционерите оглавиха престъпноста,разбра се замисъла на Москва да заличи националните ни знаци,разбра се какъв терор е упражняван върху народа ни ...Населението полека-лека се ориентира за приоритетите си и започва да ги подрежда,п р е в р ъ щ а м е се огново в н а ц и я .Заехме мястото си в Европейското семейство...Предстой ни да реформираме и подредим Администрацията си- нима тези промени не са з н а ч и т е л н и за вас...
Те световните умове и учени не знаят какво е това нация за да й дадат дефиниция, но "Nekonventsionalen" знае, че вече се "превръщаме" в нещо, което никой не знае какво е! Абе ти да не би да си сбъркал псевдонима си "Nekonventsionalen", да не би да си Nevmenyaem?
35-ти, ти анонимна душо за никове да не плямпаш, колкото и да не съм съгласен Nekonventsionalen, той те превъзхожда стоейки зад ника си, защитавайки свои убеждения
Американска подводница и кораб-амфибия се сблъскаха в Ормузкия пролив, леко ранени са 15 моряци, заявиха от американският Пети флот, цитирани от АФП. "Сблъсъкът между "Хартфорд" и "Ню Орлиънс" е станал около 1:00 часа местно време", заявиха от командването на Пети флот. "15 моряка на борда на "Хартфорд" са леко ранени и са се върнали на служба. Няма пострадали на борда на "Ню Орлиънс"", допълват от командването.
Въпросният радко е известен сърбоманин, купен да пише по БГ форумите, българин от Благоевградско. Наглото в случая е, че ползва прякора на Ванче Михайлов - Радко. Аз му предлагам да го смени с Тито, Милошевич, Удбаш, Ескимос и друго, за което се сети.
Абре бугари кога еднаж за секогаш ке сфатите дека ние Македонците сме домородци и староседелци овде на Балканот а вие бугаротатармонголите сте дойденци од Азия Па вие бугаротатармонголите сте само едно залутано Азиско племе дойдено на кобили од Западна Манджурия со главатар Хан и со байрак Конска опашка Па вие бугаротатармонголите сте цицали само млеко од кон и од кобили сте живели во дупки и во шатори и не сте имали ниту язик ниту писмо ниту религия Добро дека ние Македонците на вас азиатите ве научивме да зборувате и да пишувате и религия ви дадовме али уште се гледа дека сте си обично азиско племе чергаре и мечкаре
39, поредният сбъркан македонист. Абре сръбско човече, па ако не знаещ, да знаеш. Единият хан завладява България, другият му брат - Македония. Ако българите в България са монголи, то и населението на Вардарско е също монголско.С една дума - присмел се Хърбел на Щърбел. Македония+България=вечна приказка.
македонци = македонци . бугари = татари
Тъпо копеле си ти МКД, сбъркано. С такива като тебе е пълно по вашите форуми.Не си гледате сбърканата държава, ами все по България ревете. Задръстеняци!
Тези "македонци" ,коментаторите на статията на С.Тафров са толкова македонци,колкото аз станах американец за толкова години- просто са к о м п л е к с и р а н и копелета, малтретирани от съветските идеи за Балкана.
разбирам ги макетата, хората трябва да живеят днес, едни ги карат да са сърби, другите гърци, трети ги шиптъросват, турчеят, и днес да ги връщаш към българското, много им идва/ а на практика не им е съвсем чисто съзнанието дали са евреи покръстени такива или юдейскипомаци, защо да ги правят българи
Според мен макетата ги боли фарчето кви ше бъдат ... важното е да можем с тях да си пафкаме джоските на спокойствие, да си прескачаме от петричко до скопско и ... те така ... е**ли сме я политиката ... ракията е над политиката!
Професионално ръкоблудие при „фиромакедонците” Онанизмът при „фиромакедонците” е уединено любовно наслаждение, което се извършва с помощта на ръцете или инструменти, за да се постигне национална гордост или духовен оргазъм. Този порок е много опасен и се среща повече при „псевдоисториците- фиромакедонци”. Един път вкоренен, той мъчно се изоставя. Често продължителният „фиромакедонски онанизъм” е израз на нервно обременяване и загуба на историческата памет. Много честа причина още е и наличието на стремежа към хомосексуалност, чревни глисти, на хемороиди или на екзема и сърбеж. Понякога може да се дължи на въшки по главата и гъза които причиняват амнезия. Нерядко „фиромакедонския онанизъм” който води до аутизъм, се дължи на влияния на лоши приятели, порнографска историческа литература, „дълбоко вкоренена фиромакедонска комплексарщина за малоценост” или порно-картини. Онези, които се занимават с „фиромакедонския онанизъм”, са твърде раздразнителни, паметта им отслабва и са неспособни за умствени занятия. Те имат силен стремеж към исторически митове, усамотение, въображението и чувствата им отслабват. Това се отразява и на другите органи: лицето става бледо, очите мътни, лесно се изморяват, те са лениви, страхливи като мишки, имат болки в кръста, нервно сърцебиене и силен стремеж към хомосексуалност. Всички тези признаци се придружават главно с тотална загуба на историческата памет. Борбата срещу този ...още
порок, на който са изложени особено „псевдоисториците- фиромакедонци”, страдащи от „дълбоко вкоренена фиромакедонска комплексарщина за малоценост”, трябва да става едновременно със средствата на правилно проведената историческа просвета и със средствата за укрепване на волята за приемане на истината, че те са Българи , дошли на Балканския полуостров през 7-ми век след христа, говорят български език и имат писменост едва от 9-ти век след христа. Лечение За тази цел най-напред е редно, да се лекуват историческата амнезия, глистите, раничките или пъпките по главата и гъза, които предизвикват сърбеж, митомания, загуба на памета и тотален аутизъм. Освен това болният най-добре ще направи да се откаже от вредни исторически митове и възбуждащи исторически порнофилми. Желателно е, свободното си време да прекарва на чист въздух в разходки или туризъм в България с цел да опознае по-добре родината си.
Елинизъм Антична и средновековна история (Проф. Богдан Богданов) Името „Македония“ е много старо и съществува много отдавна. Според етимологията на думата, тя произхожда от гръцките думи μάκος и μακεδνός, които означават „висок“. В Егейска Македония се намира ядрото на античната област и държава Македония. Елинизъм (3 - 1 век пр.н.е) в политическо отношение тази епоха е свързана със името на Александър Македонски-на гръцки Μέγας Αλέξανδρος (което значи “покровител на мъжете”) - ученик на Аристотел, млад, физически и интелектуално развит, амбициозен, с изключителен военен талант. Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика, война. Негови възпитатели и наставници са били: родственика по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шута и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. — великия философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование — риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.Завоеванията му започват 334 г. пр.н.е след като успява да обедини всичките Гръцки градове държави-полиси и до смъртта му през 323 г. пр.н.е , завладява много страни ...още
и разпространява Елинистичната култура в създадената огромна империя. По съдържание тази епоха представлява разпространение на гръцкия език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез гръцкия език, образование, философия и литература. Гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. Ученолюбив, с развит ум, Александър Македонски покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението. През епохата на елинизма се създава и извършва синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток. Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание. Именно този синтез на гръцката и източната наука и култура се означава като елинизъм, а времето се нарича епоха на елинизма. Центрове стават Антиохия, Пергам и най-вече Александрия - град основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е. станал столица на тогавашен Египет. В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил. Свитъка на старогръцки език. Основан е музей, създадена е астрономическа обсерватория, ботаническа и зоологическа градина. Александрийския музей става световен научен център в тази епоха. В него работят много учени. Правят се редица научни постижения, развива се литература, философия и изкуство. В Александрия през 3 век работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. Освен Александрия, центрове на световната наука и култура стават и Сиракуза, Атина, Рим. В тях се стичат младежи от всички страни. Александрийският музей се превръща в своеобразен университетски център. Възникват катедри по филология, математика, медицина, реторика и