СофияПловдивВарнаБургасРусе

Чън Мин, шеф на парното в Пекин: При нас е 200 долара на месец за 50 кв. м. жилище

Топлофикацията не може да спре отоплението на длъжниците, дава ги на съд

Чън Мин, вицепрезидент на най-голямата пекинска Топлофикация, по време на посещението си при софийските колеги. Снимки: авторката

Чън Мин е вицепрезидент на най-голямата Топлофикация в Пекин. В момента е на посещение в България, да проучи опита на софийската Топлофикация за въвеждане на дялово разпределение и за намаляване на загубите на енергия и санирането на сградите. Мин е инженер по отоплителна техника. Работи от 20 години в Пекинската топлофикационна група, която отоплява една трета от китайската столица. Завършил е Техническия Университет ”Чинхоа” в Пекин.

В Пекин е забранено отоплението с въглища, за да се намали смогът над града. Електрическата енергия е по-скъпа от топлинната, а парното струва повече отколкото в София. 400-500 долара е средният доход на семейство в Пекин, а се плаща по 30 юана (4 долара) на месец за отопление на 1 кв. м. жилищна площ. За 50 кв. м. жилище месечно домакинството дава по 200 долара за парно. Най-голямата топлофикация също като софийската не може да спре топлоснабдяването на длъжниците си, събира вземанията си по съдебен път.

Оказва се, че при почти същия среден доход на домакинство както в България, в Пекин плащат по-голяма сума за парно отопление. Шефове на топлофикацията и общинари от Пекин са на обиколка в Източна Европа, да видят как се пести топлинна енергия и да проучат как работи системата за дялово разпределение, за да преценят дали да го въведат в Пекин. В момента там не могат да регулират подаваната топлина в жилището.

– Г-н Мин, колко абонати имате и колко жилищни сгради в Пекин отоплявате?

– Нашата компания се занимава с топлоснабдяването на населението в Пекин. Основана е през 1958 г. Компанията е създадена с помощта на съветски специалисти. В началото тя е отоплявала площ от 400 000 кв. м., а в момента отопляваме 140 милиона кв. м. В Пекин има 470 млн. кв. м. жилищна площ, тоест ние отопляваме една трета от нея. (Б. а. – Нямат представа за брой жилища и сгради, които отопляват, не ги броят по този начин, обяснява Чо Ли Уан, представител на германската компания ИСТА в Пекин).

– Има ли и други топлофикации в Пекин?

– В Пекин има почти 2 700 отоплителни фирми, като нашата компания е най-голямата. В тях влизат и всички сгради и група сгради, които имат локално отопление. В сградите, строени до 2001-2002 година, топлинната инсталация е еднотръбна. Жилищата, строени след тази дата, са или с двутръбна система както в България или с хоризонтални връзки, които позволяват  да се измерва с топломер употребената топлинна енергия във всеки апартамент.

В Пекин основните горива са природен газ и въглища. В момента правителството и общините планират да реконструират малките отоплителни котелни централи, които изгарят въглища да преминат на природен газ. Общият брой на тези отоплителни модули е 2700. По-голямата част са притежание на общините. Много малка част са частни.

– Какво от системите за парно отопление в европейските страни, които посетихте, ви впечатли най-силно и бихте приложили у вас? А кое бихте избегнали като отрицателна практика в топлоснабдяването?

–  Бил съм в много държави по света, но за нас най-голям интерес представляват държавите от Източна Европа. Преди дни бяхме в Източна Германия, от вчера сме тук. Естествено бихме могли да се запознаем как работят топлофикациите в Дания, в Западна Германия, но ние знаем, че техните топлофикации са по-различни. Затова се интересуваме от топлофикациите на Източна Европа, които са изградени по аналогичен начин и са едни огромни системи. Искаме да почерпим опит как да реконструираме нашата система, как да въведем измерване на консумираната  енергия. За да преминем към топлинно счетоводство, еднотръбната отоплителна система трябва да се реконструира, така че инсталацията да стане двутръбна, каквато е у вас, за да могат да се сложат измервателни уреди. Има много общи неща между софийската топлофикация и топлофикацията на Пекин по отношение на структурата, а също и по отношение на инсталациите в жилищата, които и в Пекин, и в София са 95 % етажна собственост. Вие сте въвели топлинно счетоводство. В момента проблемът при нас е свързан с пестенето на енергия. Така че ние бихме желали да се запознаем с новите технологии, с това как се пести енергия, за да се намалят вредните емисии и замърсяването на околната среда при производството на топлинна енергия. В тази посока са насочени усилията на нашата топлофикационна група и на общината.

– Наистина ли  95% от жилищата в Пекин са частни?

– Частни са. Държавата ги е продала преди няколко години на хората, които са ги обитавали. Жилищата са били на фирми, предприятия или държавни учреждения. В зависимост от това колко години си работил във фирмата, тя ти дава отстъпка от цената на апартамента. Така живеещите в тях са ги изкупили много изгодно.

Чън Мин, вицепрезидент на най-голямата пекинска Топлофикация, по време на посещението си при софийските колеги. Снимки: авторката

– Колко струва топлинната енергия в Пекин? Как се определя колко ще платят отделните домакинства? Консумацията по какъв начин я измервате?

– Цената на топлинната енергия за единица жилищна площ се определя от държавата. Производствените ни разходи са по-високи от приходите, които получаваме за топлината, която сме доставили на клиентите. Затова получаваме помощ от държавата. Годишната държавна субсидия за нашата топлофикация възлиза на 290 млн. юана (над 4 млн. долара). За жилищата досега цената за отопление на 1 кв. м. за месец беше 24 юана (3,4 долара). Този отоплителен сезон тя е малко по-висока – 30 юана (4 долара) на кв. м. (Средното жилище преди е било около 50-60 кв. м., има и много жилища, големи 40 кв. м. Сега за жилище средна големина се смята около 120 кв. м. площ.)

– Жителите на Пекин с какво предпочитат да се отопляват – с парно,  с електрическа енергия или с природен газ? И кой от тези източници на топлина е най-евтин?

– Бих искал да ви отговоря с едно изречение. Хората в Пекин знаят миналото, знаят и какво е по-доброто отопление, познават конкуренцията на пазара и биха предпочели по-доброто и по-качествено обслужване. Което естествено е свързано с топлофикация. Годишно около 20 млн. кв. м. площ се присъединява за отопляване от нашата компания, което показва, че се ползваме с много добро име.

– Всичките ви абонати ли си плащат редовно сметките за парно? Имате ли несъбрани суми? Държавата подпомага ли бедните, които не могат да плащат?

– Наясно сме, че комбинираното производство на топлина и електричество е най-добрият и изгоден начин за осигуряване на добра цена, опазвайки едновременно с това околната среда. Такова производство е и най-конкурентното на топлинния пазар. Що се отнася до проблема, свързан със заплащане на сметките, правителството подпомага бедните и ни плаща за тяхното отопление. Предприятията, фирмите заплащат отоплението на своите работници и след това си удържат парите от техните заплати. Всички останали  са задължени сами да си плащат сметките.

– А правят ли го ? Каква е санкцията, ако не плащат?

– Правителството помага на бедните, плаща на топлофикационната компания вместо тях. Миналата година имаше потребители, които не искаха да плащат. Сметките, които не бяха платени, са сумарно  около 40 млн. юана. Но съгласно нашето законодателство, ние ги даваме на съд. Дори потребителят да ми дължи 10 000 юана, съм длъжен да го снабдявам с топлинна енергия, а трябва да си търся правата и да събера парите по съдебен път.

– Изолирани ли са, санирани ли са жилищните сгради?

– В момента няма такива сгради. Предстои да се санират, изолират и сменят дограмите.

– Токът или топлинната енергия са по-скъпи? Китай е производител на климатици, слънчеви панели… Използвате ли слънчевата енергия масово в Пекин?

– Електричеството е по-скъпо. Соларни батерии се използват само в новите сгради, не са често срещана практика, а по-скоро изключение.

– Има ли някой да си е откачил отоплителното тяло, за да се откаже от парно?

– Няма случаи на махнати радиатори. Това просто не се прави.

– А отоплението с въглища използва ли се в Пекин?

– Не е разрешено вече да се използват въглища в Пекин. Като алтернатива на парното се използва или природен газ, или електричество. Въглищата са забранени.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.