СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новите гръцки терористи: насилие на всяка цена

Протестиращ хвърля петролна бомба срещу полицията в Атина. Снимка: Ройтерс

Ново и може би по-опасно поколение гръцки екстремисти увеличава нападенията срещу полицията и символите на капитализма, години след като властите решиха, че са ликвидирали вътрешния тероризъм. Полицията разследва два опита за терористични атаки, извършени в рамките на два дни – при единия мощна кола-бомба с над 50 килограма експлозив беше изоставена пред офис на Ситибанк, а при втория въоръжени лица откриха огън с автомати пред сградата на телевизионен канал.

Макар че в сряда колата бомба не експлодира, а при стрелбата в предишния ден нямаше пострадали хора, тези нападения бяха подготвени след серия атаки през изминалите няколко месеца. Засега жертви няма, но властите се опасяват, че терористичните тактики проявяват склонност към извършване на безразборни кръвопролития. Полицията например не е получила предупреждение за колата-бомба, което противоречи на обичайната практика на екстремистите в Гърция.

Гръцките терористични организации, активни в страната от десетилетия, никога не са имали за цел масови жертви, какъвто е стилът на Ирландската републиканска армия (ИРА) или на екстремистите от „Ислямски джихад“. Почеркът им приличаше по-скоро на радикалните левичарски групировки в Европа от 70-те години, които осъществяваха планирани убийства, като например Червените бригади в Италия и Фракция Червена армия в Германия.

Макар че повечето подобни организации бяха ликвидирани в останалата част на Европа, те оцеляха в Гърция, където изникнаха от съпротивата срещу военната хунта между 1967 и 1974 година, завещала дълбоко вкоренено недоверие във властта. Те се опитваха да се представят за градски революционери, които се застъпват за бедните и се борят за потиснатите, възприемайки реторика срещу капитализма, Съединените щати и Европейския съюз.

Специалистите се опасяват, че сегашното поколение, като например групировката Революционна борба, появила се за пръв път през 2003 година и известна най-вече с нападението с гранатомет срещу американското посолство през 2007-ма, е по-малко мотивирано от идеологията, отколкото от желанието за масови убийства и е показало слаб интерес в това, да спечели обществена подкрепа.

„Ситуацията е много сериозна“, каза Михалис Хрисохоидис, министър на обществения ред по времето, когато членовете на най-смъртоносната гръцка терористична организация „17 ноември“ бяха арестувани (през 2002 година). Организацията е именувана на датата, на която военната хунта изпрати танкове в Политехниката в Атина, за да потушат студентски бунт през 1973-та. В началото, когато сред мишените й беше ръководител на местното бюро на ЦРУ в Атина, тя се радваше на обществена подкрепа. Организацията действаше безнаказано три десетилетия, като уби 23-ма души. Но през 2002 година нескопосано бомбено нападение доведе до ареста и осъждането на над десет нейни членове.

Сегашните бойци обаче са „много по-жестоки и много по-смъртоносни“, каза Хрисохоидис. Има и опасения, че организациите се опитват да се възползват от размириците през декември, породени от фаталния изстрел на полицай, убил тийнейджъра Александрос Григоропулос, и от нарастващата финансова криза, която вече започна да засяга Гърция. „Кредитната криза, която избухна преди няколко месеца, не е нещо различно от започването на бързо разпадане на една система, която години наред гниеше зад лъскавата, но фалшива опаковка на явен икономически просперитет,“ каза Революционна борба миналия месец в изявление, с което пое отговорност за атаката с пистолет и граната, при която тежко беше ранен един полицай. „От тук нататък можем само да отстояваме стойността на човешкия живот на бедните, прогонените и низвергнатите от това общество, чрез оръжието, заяви още групировката. Ще отстояваме стойностите на нашия живот, като се изправим срещу онези, които ежедневно и по всякакъв начин ги осмиват и обезценяват, а в крайна сметка и отнемат“.

Обърканото изявление от 9000 думи може да бъде схванато и като призив към други организации да хванат оръжието, които може да проявят склонност да наметнат мантията на „градски партизани“. Най-новите екстремисти на Гърция, назоваващи се Секта на революционерите, изглежда се вслушаха в призива, въпреки че някои специалисти смятат, че са свързани с Революционна борба или са отцепила се група. Те се появиха на сцената с нападение с оръжие и граната срещу полицейски участък в Атина миналия месец, при което нямаше пострадали. Има подозрения, че те стоят и зад нападението срещу телевизията този вторник.

Прокламацията им, в която се заканват да разширят мишените си, включвайки към тях журналисти и политици, е шокираща заради своя цинизъм и липса на политическа идеология и какъвто и да било опит да се сдобият с обществена подкрепа. „Отсега нататък животът на всяко ченге струва колкото един куршум, а телата им са идеалната мишена за обучение в стрелба“, заяви групировката. Полицаите, „както поничките, които ядат, не струват без дупка в средата“, пише още в изявлението на организацията.

Професорът по криминология Василис Каридис отбеляза, че текстът започва с цитат на Фракция Червена армия, смятана за една от най-жестоките в Европа. Секта на революционерите „създава впечатление за крайно насилие на всяка цена и без прекалено много обяснения“, каза още Каридис. Както пише в изявлението, „не изпитваме необходимост да оправдаваме или дори да обясняваме действията си. Не правим политика, а водим партизанска борба“.

Брейди Кийслинг, бивш политически служител в посолството на САЩ в Атина, който пише книга за „17 ноември“, определи отклонението от гръцката екстремистка традиция за целенасочено подбиране на целите като обезпокоително. „Усещането, че човешкият живот е ценен, предпазваше Гърция от насилие дълго време. А сега една групировка заявява, че той не е ценен. Би могло това да е перчене, но може и да значи, че старото обществено схващане е отмряло, заяви Кийслинг. Ако това е така, нещата са опасни“, допълни той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.