Да разгадаеш Хаменей

в. Интернешънъл хералд трибюн

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей на петъчна молитва в Техеран. Снимка: Ройтерс

Нито една от многото ирански главоблъсканици не безпокои Америка и съюзниците й толкова, колкото въпросът как да осъществи контакт с аятолах Али Хаменей – върховният лидер, който определя посоката на развитие на страната. Когато попитах един стар ирански познат на колко години е Хаменей, отговорът беше: „Не достатъчно стар.“ Дългогодишни проучвания не са успели да разгадаят мъжа с бялата брада и огромни очила, чийто образ, често усмихнат, се вижда по билбордовете на Техеран. Той е пълна мистерия.

Разгадаването на тази мистерия е в основата на стоящото пред президента Обама предизвикателство, защото макар властта на Хаменей да не е абсолютна, правото му на вето е. Да пренебрегнеш него е все едно да пренебрегнеш Голямата рецесия.

Хаменей, който е лежал в затвора и е бил изтезаван по време на управлението на шаха, ще навърши 70 години през юли. Той ръководи Иран от две десетилетия, от смъртта на аятолах Рухола Хомейни. Широките му правомощия включват правото да назначава ръководителите на елитната Републиканска гвардия, на въоръжените сили, на съдебната власт и на държавната телевизия. Въпреки това той прикрива абсолютната си власт зад умерената позиция на арбитър.

При действащата в момента система, известна като Velayat-e-faqih или „покровителство на религиозния съдия“ – идея, развита от Хомейни, за да оправдае нарастването на политическата власт на духовенството – Хаменей фактически си е осигурил власт до живот. След като „скритият имам“, който не е виждан след изчезването си през девети век, така и не се появи досега, земният му наместник управлява като пазител на Ислямската революция. За мнозина иранци това положение е най-голямото предателство на революцията, каквито и да са елементите на демокрация (включително предстоящите президентски избори през юни), покълнали около заложената в Конституцията идея за определен от Бога водач.

Според много западни официални представители, някои очаровани, а други недоволни от редица по-колоритни от Хаменей фигури и търсещи истинския център на властта в иранските представи за демократичното и обожествяваното, системата е също толкова подлудяваща.

Нещата обаче няма да се променят скоро. Напротив, бих казал, че основният политически факт в Иран от последните години е укрепването на властта на Хаменей. Как да се установи контакт с Иран зависи изцяло от него.

Печално известното богатство на неговия главен съперник, Али Акбар Хашеми Рафсанджани, укрепи благочестивия образ на Хаменей. Покровителстването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция при управлението на президента Махмуд Ахмадинеджад подсили институцията, която дължи много на Хаменей. Реформистката вълна спадна.

Нещо повече, нападките му срещу „арогантните сили“ – разбирай Съединените щати – бяха подпомогнати от високомерието на правителството на Буш. Пламенната му подкрепа за палестинската кауза отеква силно, в последно време заради разгрома в Газа. Дори опитите му да приравни Ислямската революция на обезнаследените с борбата срещу „икономическото господство“ на Съединените щати бяха подпомогнати от тежките проблеми на световния капитализъм.

Но какво иска този проницателен човек? Какво ще даде? Миналата година Хаменей каза: „Няма съмнение, че в момента, в който отношенията с Америка се окажат от полза за иранския народ, аз ще бъда първият, който ще одобри това.“ Това показва, че догмата не изключва възможността за промени. Хаменей смята за своя първостепенна задача защитата на една революция, чиито основни ценности включват независимост, културна и научна самостоятелност, възраждане (на национално и международно равнище) на исляма като ръководна основа на правото и социална справедливост. Той вярва, че Америка иска „подчинение и капитулация пред нейната хегемония“.

Предвид тези убеждения, Съединените щати трябва коренно да променят посоката на действие. Обама трябва да увери Хаменей не само в това, че Америка се е отказала от целта си да смени режима, но и че вижда Иран като основен фактор за регионалната стабилност. Това ще спомогне за справянето с манията за независимост.

Обама трябва да замени военните заплахи срещу ядрената програма на Иран като признае правото на страната да произвежда ядрено гориво при подлежащи на проверка условия, които да попречат това гориво да се използва за производството на бомби. Това засяга интелектуалната гордост на Иран (както и факта, че негови съседи са притежаващите ядрени оръжия Израел, Пакистан и Индия). Трябва да пренасочи политиката на Съединените щати спрямо израело-палестинския конфликт по такъв начин, че помирението между Хамас и Фатах да стане главна американска цел. Трябва да признае, че определението „терорист“ е неподходящо за масовите движения Хамас и Хизбула, и трябва да промени политиката на „Израел не може да стори нищо лошо“, която изключва възможността конфликтът да се реши чрез създаването на две отделни държави. Това ще позволи на Хаменей да заяви, че са били чути исканията му за палестинска справедливост като самозван лидер на мюсюлманите в света.

В замяна на това Иран трябва да приеме създаването на две отделни държави, подкрепено от Арабската лига (Хаменей казва, че „съдбата на Палестина трябва да бъде решена от палестинския народ“). Иран трябва да отговори на американските действия спрямо Хамас и Хизбула като прекрати военната си, а не политическа подкрепа за тях. Трябва да подкрепи усилията на Съединените щати да стабилизират Ирак и Афганистан. Трябва да подобри репутацията си в областта на човешките права. И за да демонстрира добра воля, трябва да изключи центрофугите за обогатяване на уран, когато започнат преговорите на високо равнище с Америка.

Хаменей не е неразумен. Четвъртият елемент от неговия светоглед – социалната справедливост – е важен. Той е казал: „Това, към което се стреми ислямът, е икономическо развитие и просперитет за всички социални слоеве.“ При цена от 35 долара за барел петрол това е невъзможно да се постигне без да се създава повече богатство по начин, който само обвързването със Запада може да осигури.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.