СофияПловдивВарнаБургасРусе

Куба затъва в Третия свят и при Раул

Кубинският президент Раул Кастро се смее при посещението си в Медицинския университет в Хавана. Снимка: Ройтерс

Трудно е да наследиш Фидел начело на властта. Година след като Раул Кастро беше избран за президент на Куба, реформите му далеч не отговарят на очакванията в страната и в чужбина, въпреки дипломатическия пробив. Да се превъплъти на 82 години в достойна смяна на Върховния лидер, оттеглил се от властта поради болест преди две години и половина, далеч не е най-малкото предизвикателство пред бившия главнокомандващ армията Раул Кастро. Той е с пет години по-млад от Фидел и беше избран окончателно за кубински президент на 24 февруари 2008 година.

Въпреки че е по-малко харизматичен от Фидел, новият кубински лидер породи огромни очаквания. Той обеща промени и предложи диалог между равни с отявления враг на Куба – САЩ. „Раул възприе по-прагматичен подход и започна да прилага механизъм на диалог, който отива отвъд пределите на идеологичните сходства“, казва неназован чуждестранен дипломат в Хавана. Под негово ръководство Куба засили сътрудничество със старите си съюзници Русия и Китай, като същевременно задълбочи интеграцията сред онези латиноамерикански страни, в които доминира левицата и чиито шестима лидери посетиха острова от началото на годината. Мерките за по-гъвкава политика обаче разочароваха населението и не успяха да убедят новия американски президент Барак Обама да вдигне или облекчи търговското ембарго над Куба, в сила от 47 години.

Кубинците вече имат право да купуват компютри и мобилни телефони, да отсядат в хотел, но с месечна заплата от 18 долара не могат да си го позволят. Пазарът на черно продължава да е необходим и да процъфтява, въпреки ожесточената борба на властите в тази насока. „Продължаваме да сме в Третия свят. Промените са само за замазване на положението“, протестира Мануел Лопес, художник на 59 години. Според 42-годишния продавач Нелсон Родригес „социализмът си има и добри, и лоши страни“, като сред добрите са безплатното здравеопазване и образование.

Изправен пред една изтощена икономика, която пострада от разпадането на СССР, Раул Кастро се опита да даде тласък на по-дълбоки реформи, като не се поколеба да разчупи догмата на уравниловката. Правителството му нареди да се премахне таванът на заплатите, за да насърчи производителността. Разреши приватизацията на необработваемите площи в една страна, която внася 84 процента от храните, от които се нуждае населението й. Но прилагането на тези мерки все още е много трудно заради бюрокрацията, подкопана от корупцията. Освен това те трябваше да бъдат отложени и заради преминаването на няколко опустошителни урагана, нанесли щети на Куба на стойност 10 милиарда долара, което се равнява на една пета от брутния вътрешен продукт на страната.

Старата гвардия на режима, въплътена от Фидел, се противопостави на онези реформи, които бяха най-либерални. „Да не се правят никакви срамни отстъпки“, отсече категорично основателят на режима в един от многобройните си „Размисли“, публикувани в кубинската преса.

Без развитие са и такива чувствителни теми като основните права или възможността кубинците да напускат острова, въпреки че Куба от миналата година поднови сътрудничеството си с ЕС, прекратено през 2003 година след вълна от репресии срещу кубински дисиденти. По време годишната сесия на Общото събрание на ООН няколко страни поискаха Куба да освободи политическите затворници, които според правозащитните организации са 205. „По всичко изглежда, че най-консервативната прослойка от политическия елит в Куба не иска никакви промени“, казва Оскар Еспиноса, умерен дисидент, според когото държавният глава трудно ще се отърси от бремето на наследството на Фидел.

По време на честванията на 50-ата годишнина от Кубинската революция Раул Кастро обяви, че идват „още по-трудни времена“ и увери кубинците, че „следващите 50 години ще бъдат за тях една постоянна борба“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.