Южна Осетия – трън в петата на Кремъл

Жена плаче пред разрушена от войната през август къща в Цхинвали, столицата на Южна Осетия. Снимка: Ройтерс

Благодарете на Бога за икономическата криза, защото тя накара руските инвеститори да настояват да участват във възстановяването на този малък кавказки регион, казва местен ръководител, натоварен с възстановяването на Южна Осетия. Достъпът до информация в тази изолирана отцепническа държава е труден. Тя е табу както за европейските наблюдатели по спазването на примирието, така и за служителите на международни хуманитарни организации. А в руската преса картината е съвсем различна.

Правителството става все по-взискателно към изразходването на отпуснатите от него щедри парични помощи. Потенциалните инвеститори отказват да отстъпят пред молбите на Кремъл, докато подкрепяният от него широкоплещест сепаратистки лидер продължава да бъде на власт.

Според председателя на Държавния комитет по възстановяване на Южна Осетия Зураб Кабисов, Русия е обещала 21,5 милиарда рубли (592 милиона долара) помощи след войната с Грузия заради отцепническия регион. „Ще вземем толкова, колкото ни трябва, докато и последната тухла не бъде поставена на мястото й. Русия отлично изпълнява ролята си на голям брат“, каза Кабисов.

След като Русия отблъсна опита на Грузия да си върне отцепническия регион през август, Южна Осетия се превърна в протекторат на Москва. Но с изчезването на милиони от парите за възстановяване и с нарастването на опозицията срещу марионетния президент на Москва, Южна Осетия рискува да се превърне в проблем.

В един от най-пострадалите от войната квартали, покрай улица „Телмен“, земята все още е покрита с отломки, а къщите изглеждат по същия начин, както през август – като смачкани кашони. Оттогава минаха шест месеца, зима е и хората се опитват да живеят в сериозно пострадалите си кирпичени жилища. „Съпругът ми сам ремонтира жилището. Имаше много сняг, беше трудно“, каза Тама Гасева, жител от центъра на града, оплаквайки се от студа. Семейството й се отоплява и си готви с една стара електрическа печка.

Откакто Грузия отряза доставките след военните действия през август в центъра няма централно газоподаване. В момента руският газов монополист „Газпром“ изгражда нов газопровод, но според местни официални представители той няма да бъде пуснат преди края на 2009 година. „Учудващо е, че хората искат да се върнат“, каза руска сътрудничка на правозащитна организация. „Цените на жилищата се повишиха. Тук е като в Грозни“, добави тя, като сравни положението в града с чеченската столица, белязана от две сепаратистки войни срещу Москва в началото на 90-те години.

Според Кабисов 606 къщи в столицата трябва да бъдат построени изцяло наново. „Улица „Телмен“ ще бъде красива като „Стария Арбат“, най-старата пешеходна улица в Москва, каза той, но призна, че строителните работи още не са започнали. Болницата и около 10 училища и детски градини вече са ремонтирани. В покрайнините на Еврейския квартал, един от най-пострадалите в скорошната война, е разположено училище, построено с дарение на руската Тюменска област. То изглежда като току-що извадено от брошура с модерни квартали и захвърлено в апокалиптичен сценарий.

Две пеленачета в ръцете на майка се боричкат за един пластмасов пистолет. Алан Тедеев, 41-годишен местен служител на Министерство на отбраната, облечен във военна униформа, се спира, за да вземе на ръце своите син и дъщеря. „Нашата независимост си има своята цена, разбира се – с признаването идва и отговорността за Русия. Ние сме малка държава, не можем да се справим сами, сега хората имат много очаквания или, да ги наречем, надежди“, каза той. Тедеев е един от многото хора тук, които вярват, че признаването на Южна Осетия от Русия ще доведе най-накрая до обединение.

Кремъл е по-чувствителен от всякога към имиджа си пред инвеститорите в чужбина и пред общественото мнение, борейки се с последиците от финансовата криза. Едно от нещата, които ще се стреми да избегне, е нарастване на социалното недоволство в Южна Осетия, докато бежанците от войната с Грузия получават нови жилища благодарение на 4,8 милиарда долара помощи от Съединените щати и Европейския съюз.

В две отделни интервюта за бизнес изданието „Комерсант“ от декември досега, двама бивши висши представители на Южна Осетия обвиниха подкрепяния от Москва лидер Едуард Кокойти в злоупотреба с финансови средства. Опонентите на Кокойти твърдят, че той е „подвил опашка“ и се е укрил далеч от фронтовата линия. Но Кокойти, бивш състезател по свободна борба, призна, че проблеми има и предложи Русия да наложи по-строг контрол върху финансовата си помощ. „Някои сили, някои строители, неизвестни хора се опитаха да отклонят помощите“, каза той, седнал в кабинета си пред знамената на Русия и Южна Осетия. „Носим отговорност пред всеки руски гражданин парите му да бъдат използвани полезно… Затова смятаме, че е по-добре парите, които все още не са нужни, да останат в Министерството на финансите на Руската федерация.“

55-годишният Казбек Газаев, застанал пред почернялата от обстрел фасада на бившето си жилище в центъра на града, казва, че не таи големи надежди. „Получаваш помощ само ако имаш връзки, твърди той. Може би щях да получа компенсация, ако бях баща на загинал боец, но моят син е лекар. Това по-лошо ли е?“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.