СофияПловдивВарнаБургасРусе

Финансовите акули бягат от кризата със самоубийства – истински и фалшиви

Служители на федералната полиция извеждат финансиста Самуел Израел от съда в Спрингфилд, Масачузетс. Израел инсценира самоубийство, но по-късно се предаде на властите. Снимка: Ройтерс

Поредица самоубийства на известни личности шокира Уолстрийт. Оказва се обаче, че не във всички случаи банкерите и борсовите играчи отнемат живота си наистина. Много от тях инсценират самоубийства, за да се измъкнат от съдебното преследване. Как става това, пише сп. “Шпигел”.

Артър Надел беше един от прочутите мъже на Сарасота. 76-годишният инвестиционен мениджър беше едно от известните лица на луксозната курортна област на западния бряг на Флорида. Той се ангажираше в много местни благоустройствени инициативи и даряваше милиони за благотворителни цели.

В средата на януари обаче Надел изчезна безследно. Според информация от съпругата му Пег, която съобщила в полицията, че го няма, той оставил злокобно писмо за раздяла, в което пише за “невероятно чувство за вина”, тъй като причинил огромни “финансови загуби на други хора”. Имало хора, които искат да го убият, цитира полицията писмото, но той предпочитал да го направи сам.

Това не е ли съобщение за самоубийство? В течение на американската кредитна криза финансовата къща на Надел Scoop Management проиграла 350 млн. долара, собственост на инвеститорите й. В Америка вече я наричат “Мини Мадоф” – на нюйоркския финансов жонгльор Бърнард Мадоф, който призна, че е присвоил незаконно 50 млрд. долара и в момента е под домашен арест.

Финансистите влизат в заглавията със самоубийствата си

Надел няма да е първият, който се е самоубил след последната криза на Уолстрийт. Няма обаче и да е първият, който имитира самоубийство, за да избегне съдебно преследване. Във всеки случай американският борсов надзорник – Комисията за търговия с ценни книжа SEC – го обвини за измама (за всеки случай) и замрази авоарите му, съответно това, което е останало от тях. ФБР го издирва в цялата страна. Преди дни той беше арестуван от федералните власти.

Случаят идеално се вписва в мрачната действителност: както се случва по време на икономически колапси и кризи, и този път не трябваше много време, за да започнат знаменитите финансисти да влизат в заглавията на вестниците със самоубийствата си. Само през последните седмици имаше няколко подобни случая.
Този път обаче “мрачната тенденция на Уолстрийт” (по думите на блога Jossip) има страховита бележка под линия: тази на т.нар. бягащи от правосъдието имитатори на самоубийства.

Съвсем наскоро финансовият съветник Маркус Шренкер зашемети властите и медиите в Индиана с фалшивото си самоубийство. 38-годишният Шренкер, срещу който има следствие за измама с документи, се качил в своя самолет и по средата на полета започнал да излъчва сигнала SOS. След това скочил с парашут и оставил машината да се взриви във Флорида. На земята той продължил бягството си с мотоциклет. Полицията го задържа в един къмпинг.

Ще има още много подобни случаи

Миналото лято смъртта си инсценира и измамникът от Уолстрийт, 48-годишният Самуел Израел. Целта му беше да се измъкне от присъда от 20 години затвор. Основателят на псевдохедж-фонда Bayou присвоил 450 млн. долара, паркирал своя джип на един висящ мост над река Хъдсън и написал три думи върху мръсния капак на двигателя: “Самоубийството е безболезнено”. Четири седмици по-късно той се предаде на правосъдието.

“Ще има още много такива случаи,” предсказа психоложката Лесли Сепини пред CBS News. “Ще станем свидетели как много хора просто ще се изпарят и ще изчезнат като дим.” Имитаторите на самоубийства се опитват да печелят от драмата на финансовата криза – драма, от която някои от другите засегнати не виждат друг изход освен доброволно избраната смърт: “Често финансовата разруха тласка отчаяните мъже и жени към отчаяни действия,” писа в. Вашингтон пост, “и настоящата икономическа паника не е изключение.”

Наистина, покрай финансовата криза се чу за много самоубийства. Първи беше Бари Фокс, мениджър в Bear Stearns. През май държащата на традициите инвестиционна къща беше погълната от конкурентната JP Morgan Chase. Когато 51-годишният Фокс разбрал, че не преминава в новата компания, взел свръхдоза валиум. Тъй като той не подействал, скочил от 29-я етаж на жилището си. “Bear Stearns разби душата му,” каза съпругата му.

Засега най-прочутото истинско самоубийство на Уолстрийт е на Тиери де ла Вилюше. Фондовата фирма AIA на френския аристократ с местожителство в Ню Йорк загуби в аферата Мадоф почти 1,5 млрд. долара. В това число и богатството на самия Вилюше. Вечерта на 23 декември той се заключил в офиса си на 22 етаж на Медисън авеню в центъра на Манхатън, седнал зад бюрото си, взел приспивателни и си прерязал вените.

Също толкова трагична е съдбата на Стивън Гуд. В началото на януари 52-годишният председател на фирмата за недвижима собственост Sheldon Good & Co отишъл с Ягуара си в една гора край Чикаго и се прострелял в главата. Това станало същия ден, когато на хиляди километри живота си отне немският милиардер Адолф Меркле.

Мултимилионерът Скот Коулс от Аризона се уби, когато разбра, че не е възможно да спаси инвестиционната си фирма Mortgages Inc. В имота на 48-годишния финансист във Финикс има голфигрище и няколко водопада. 15-годишният му син го намерил мъртъв в леглото, облечен в черен смокинг.

Вълната от самоубийства сред финансистите не е доказана статистически

Американските учени са доказали, че броят на депресиите и самоубийствата сред населението расте, когато икономиката се срива. “Има обратнопропорционално съотношение между броя на убийствата в страната и брутния национален продукт,” казва социологът Харви Бренър от Института за обществено здраве “Джон Хопкинс”. Според него нарастването на безработицата само с един процент повлича след себе си около 1200 нови самоубийства. В историята на САЩ най-много самоубийства са отчетени през 1932 година – в зенита на икономическата криза и масовата безработица.

Въпреки това статистически не е доказано, че финансовите кризи водят до вълни от самоубийства сред финансистите. Познатите истории за банкери, които след “черния четвъртък” от 1929 година скачали от прозорците на Уолстрийт един след друг, са отречени от икономиста Джон Кенет Гълбрайт като митове и легенди. Да, между “черния четвъртък” и края на годината “Ню Йорк таймс” съобщава за сто самоубийства. Но само четири от тях са приписани на кризата, а само две са се случили наистина на Уолстрийт.

Освен прастарото изследване, което след американската банкова паника от 1907 година приписва много самоубийства на “банкери, брокери и фирмени функционери”, няма други доказателства, че борсовите играчи са по-склонни да посягат на живота си по време на криза. Вместо това изследването Occupation and Suicide от 2001 година определя като рискови групи съвсем други професии: “зъболекари, художници, машинисти, автомеханици и дърводелци”.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.