СофияПловдивВарнаБургасРусе

САЩ остават сами в Афганистан

Лоран Зекини

Американски войник патрулира в афганистанската провинция Пактия през януари т.г. Снимка: Ройтерс

Американците постепенно осъзнават очевидното – партньорите им от Северноатлантическия алианс няма да подкрепят военното усилие на САЩ в Афганистан, или поне не с 3-те хиляди европейски войници, които са необходими според Вашингтон. Въпреки че премина от кабинета на Джордж Буш в този на Барак Обама, Робърт Гейтс не е сменил песента – Вашингтон все така се стреми да припомни на съюзниците си, че атлантическата солидарност изисква от тях подялба на военното бреме, още повече след като всички са убедени, че ако Афганистан бъде оставен без надзор, той в крайна сметка ще представлява терористична заплаха за Европа.

Затова и в Краков, където на 19 и 20 февруари се събраха министрите на отбраната от НАТО, неуморният американски военен министър получи, без особено да се изненадва, учтив отказ от повечето си колеги. Между другото беше демонстрирано, че въпреки европейското въодушевление към новия шеф на Белия дом, „ магията Обама”достига границите си щом стане дума за изпращане на войници в една все по-смъртоносна война. Поради което Робърт Гейтс прагматично наблегна върху цивилно-военния принос (финансиране, обучение, полицаи и т.н.), който биха могли да дадат партньорите на Америка.

По всичко личи, че освен обявените от Германия 600 допълнителни войници и обещаните от Италия 500 войници, Европа няма да допълни съществено обявените от Вашингтон подкрепления от 17 000 американски войници. Европейското нежелание се обяснява с няколко причини. Макар и никой по време на полската среща да не наблегна върху последиците от натоварващата бюджетите световна икономическа криза, тя не способства за увеличаване на военните разходи, напротив.

Европейската резервираност се обяснява и с трансатлантическия график. Вашингтон обяви нова стратегия, чиито очертания са трудни за оценка. Барак Обама изрази увереност, че само военният подход няма да успее да стабилизира ситуацията и че дипломацията и помощта за развитието трябва да играят по-голяма роля, отколкото досега. Този подход е несравнимо по-изтънчен, отколкото онзи на администрацията на Буш, само дето изглежда не отговаря на убежденията на американските генерали.

Военната върхушка във Вашингтон, която настоява за изпращането на допълнителни 30 000 войници, продължава да пледира, че помощта за развитието трябва да се даде след като заплахата от бунтовниците бъде до голяма степен изкоренена. При това положение европейците смятат, че е проява на предпазливост да изчакат: защо да жертват живота на войниците си, ако воденето на войната – което ще е все по-американско – се върне в лутанията на „сигурността преди всичко”.

Трудността идва от това, че афганистанската стратегия на Вашингтон няма да бъде обявена преди края на март, което е едва няколко дни преди срещата на върха на НАТО на 3 и 4 април в Страсбург и Кел. Дотогава е малко вероятно Вашингтон да успее да набере нови военни попълнения.

Франция е в особено положение. От една година Париж е изпратил допълнителни 1200 войници в Афганистан. Подобно на Великобритания Франция твърди, че няма свободни военни сили за мисия в чужбина. На срещата на върха в Страсбург-Кел тя би трябвало да конкретизира завръщането си в интегрираното военно командване на Алианса. Това решение, което до голяма степен се дължи на волята за сближаване със САЩ, логично би трябвало да накара Никола Саркози да изпълни американските искания и да направи допълнително военно усилие за Афганистан.

Администрацията на Обама обаче знае, че поради вътрешнополитически причини френското решение е деликатен въпрос: положителен отговор на исканията на Вашингтон рискува да затвърди образа на едно френско правителство, което не само „застава равнис” спрямо Америка с пълното завръщане в дома на северноатлантическата организация, но и освен това се подчинява, когато тя поиска от него да изпрати повече войници в опасна война, водена по неясна американска стратегия.

Европа от своя страна критикува чисто военния подход към афганистанския конфликт, но същевременно е неспособна да предложи смислена алтернативна стратегия. Тя пледира за подсилване на цивилно-военните сили, но в мисията ЕУПОЛ за помощ при обучението на афганистанската полиция няма нищо образцово – с обединени усилия Двадесет и седемте са в състояние да изпратят едва 250 полицаи в Афганистан, което далеч не покрива зададената цел от 400 полицаи, която впрочем е твърде скромна предвид нуждите.

Неуспели да получат военни подкрепления, американците искат от европейците да увеличат финансовия си принос. А това е друга спорна тема. Правителството на президента Хамид Карзай, което Вашингтон не без основание обвинява в сериозна корумпираност, неотдавна публикува силно критичен доклад за чуждестранната помощ, от който излиза, че една трета от обещаните на Парижката конференция през юни 16,8 милиарда евро са били осчетоводени два пъти!

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.