СофияПловдивВарнаБургасРусе

Чиновници държат на каишка българската анимация

Стоян Дуков, доайенът на българската анимация. Снимки: авторката

Тайно въведени драконовски критерии за субсидиране на проекти за анимационни филми взривиха гилдията. В разрез със закона, въпросните правила са приети без обсъждане с професионалистите в бранша и са на път да доубият и без това едва кретащата българска анимация. За да получат оскъдната субсидия, проектите трябва да минат през иглени уши, като повечето критерии за одобряването им са усложнени или пък не особено логични.

Аниматорите възразяват срещу чиновническия произвол. Според един от доайените на българската анимация Стоян Дуков съществува огромен парадокс:
„В Закона за киното е казано, че имаме право на 160 минути анимация – т. е. толкова пари отпуска държавата. Общата субсидия за кино се разпределя между цялото кинопроизводство, като за анимационно и документално сумите са по равно и са по-малки, защото игралните филми са по-скъпи. Но когато не се усвои цялата сума за анимация – примерно ако са произведени само 35 минути, останалите пари отиват в другите жанрове. Смятаме, че това е тотално некоректно, Тези пари би трябвало да се събират и пак да се дават за анимация. Нали ако в даден момент добрите сценарии са малко, после може да се  появят куп интересни предложения?”

Тази неясна правна регламентация от години подкопава производството на анимационни филми. На фона на 50-60 филма годишно в златната ера на българската анимация, сега годишно се произвеждат по няколко кратки филма.
„Така човек ще се дисквалифицира”, категоричен е режисьорът Настимир Цачев.  „Ако не упражнява професията си, той не може да се развива. Преди като са се правели десетки филми годишно – не всички са били перфектни, 2-3 са били много добри. А сега от година на година производството намалява и то по изкуствено създадени пречки.”

От сдружение „Анимация” към Съюза на филмовите дейци са единодушни, че в комисията, оценяваща проектите, има хора, които не отговарят на критериите да бъдат в нея, а новите правила за оценяване граничат с абсурда. Те са въведени от председателя на Националния съвет за кино. Този Национален съвет по закон се състои от 12 души и единственото изискване към тях е да имат висше образование  и магистърска степен по специалност в направления „Изкуства“ или „Социални, стопански и правни науки“ и най-малко 5 години стаж в областта на филмовата индустрия. Няма изискване обаче в този съвет да бъдат представени отделните киножанрове и така на практика анимацията няма свое лоби в него. Нелогично е и този съвет с гръмкото има Национален да се назначава еднолично от директора на ИА „Национален филмов център” и именно този съвет да  въвежда без никакво обсъждане промени в правилника, които аниматорите посрещат на нож.

Аниматорите (от ляво надясно) Зденка Дойчева, Ана Харалампиева и Настимир Цачев. Снимки: авторката

„Още през август бяхме направили предложения за промени, казва Стоян Дуков. Лично съм го дал в Министерството на културата. Преди това също сме правили много пъти предложения, но ефектът от тях е никакъв. Нито една от гилдиите не е съгласна с измененията, които се правят на ниво чиновнически хрумки от некомпетентни хора.”  На всичкото отгоре апокрифните критерии се въвеждат „в движение” и се налагат и на проекти, предадени по стария правилник. Аниматорите дават пример с проект, за който в една и съща сесия,  една и съща комисия дава коренно различни оценки. Пръвият път проектът е подкрепен, а  на следващото заседание на същата комисия за същия филм се дават по-малко точки заради новият правилник.

Българска анимация в Интернет

В условията за кандидатстване се мъдри например новото изискване да има 10-15 секунди черно-бяла анимация. А това отнема огромен труд и е напълно излишно за ниво проект. По закон освен това не може да се предлага филм, работата по който  вече е започнала, подчертава Марина Русинова. Все едно да искат в игралното кино кадри с главния герой при положение, че не се знае кой актьор ще изпълнява ролята”, допълва я Иван Цонов председател на сдружение „Анимация” към Съюза на филлмовите дейци. Има и критерии за „анимационна технология”, без да е указано коя „технология” носи повече точки.

Пенчо Кунчев, член на борда на Международната асоциация на аниматорите и Марина Русинова, художник аниматор. Снимки: авторката

Така може да не се стигне никога до гласуване на бюджет, особено ако в комисията има хора, които не разбират нищо от анимация или нямат афинитет към този жанр, твърдят от сдружение „Анимация”. Новите правила са написани така, че на практика е невъзможно да се усвоят изцяло парите за анимация. Системата за “точкуване” прилича по-скоро на система за оценка на някакъв спорт – примерно махат се най-ниската и най-висока оценка и се събират останалите. От 9-членната комисия остават оценките на 7 души, като всички трябва да са близо до максималното, за да мине един проект – 1 или 2 точки могат да дисквалифицират проекта.

Като капак са вдигнати и таксите за участие и сега с всичко, което се иска за един проект: сумата е набъбнала докъм 1000 лв. Това също е пречка за развитието на жанра. Има страни като Швеция, Норвегия и Индия, където при кандидатстване се изискват само сценарии. Според Настимир Цачев и други негови колеги генералното „оправдание” за всичко е, че няма добри сценарии за анимациони филми, което е меко казано парадоксално – при анимацията едва-едва се пускат 3-4 филма като те са по няколко минути всеки, а на една от последните сесии са приети 9 проекта за игрално кино и  19 от 20 проекта за документално.

„Това за мен е цинизъм, казва Стоян Дуков. Анимацията ни е носила награди години наред и е била водеща в киното. Нали сме в Европа? Не може да кажем: този жанр го ликвидираме.” „Получава се затворен кръг, подчертава Иван Цонов, те не дават пари, защото казват: няма проекти, а ентусиазмът за нови проекти естествено намалява като не се правят филми.”

Затова в комисията попадат случайни хора, които не правят кино и са далеч  от анимацията. И те определят дали един сценарий е добър или лош, но един неспециалист, няма как да оцени сценарий за анимационен филм, тъй като нещата са много специфични. Затова според аниматорите сумите за анимация трябва да се акумулират и с тях да се обявява извънредна сесия, а не да се пренасочват към другите жанрове. Така ще се даде възможност повече хора да правят филми и да не съществува това напрежение кой да кандидатства за субсидия, и кой да е в комисията. Защото аниматорите не са никъде на щат и ако не спечелят субсидия, трябва да се препитават със странични дейности.
Аниматорите не разбират кой е сложил и критерия „достъпност за публиката” при положение, че киномрежата в България отдавна е унищожена, а анимационните филми не се показват и по телевизията и на практика публиката няма къде да ги гледа. Сега всяка телевизия би купила сериал от 20 серии, без някой въобще да го е погледнал. Но за филм от 10-15 минути, ако ще е да е гениален, място в телевизионните програми няма както в частни, така в обществени. Като този проблем съществува от години. Затова и в Министерството на културата, и в Националния филмов център са наясно, че тези филми не могат да върнат парите си. Но могат да завоюват престиж за страната на международен фестивал, както многократно се е случвало.

Стоян Дуков: „Телевизиите имат една хубава система. Питат ме: „Господин Дуков, искате ли да ви покажем портрет.“ Съгласявам се. Искат освен интервюто, да покажат и мои филми – около час и половина. Те не ги плащат, защото ми правели реклама, имидж. А ние от имидж ли ядем? Сутрин малко имидж, на обяд имидж, вечер – също.”

На сайта на Съюза на филмовите дейци може да се прочете следният девиз: „От всички киноизкуства за нас, най-важно е българското”. Но изглежда, за съжаление, че Изпълнителната агенция „Национален филмов център” не застава изцяло зад него.

Аниматорите Иван Цонов и Виргиния Иванова. Снимки: авторката

В повечето учебници по анимация в света е цитирана българската школа. За Доньо Донев пише в Британската енциклопедия. Тук у нас това изобщо не се цени. Дори преди години става огромен скандал с това, че дузини български анимационни филми са продадени без авторските им права. Те са качени на диск и сега той се разпространява в САЩ и Канада срещу 25 долара. Но никъде не са написани авторите на филмите и глупаците на Доньо разсмиват хората без хората да знаят чии са тези симпатични герои.

Но това не трогва българските институции. От сайта на Изпълнителната агенция  „Националния филмов център” изобщо не става ясно  къде отиват неизразходените пари за въпросните 160 минути анимация. Посочено е, че 360 000 лв. са дадени за международна промоция. Но вътре в тази сума, пари отделени за анимация няма, а цялата сума за 2007 г. – и за изостанали стари, и за нови анимации, пък и за такива, които още не са почнали  е  общо 258 800 лв.

„Разликата между субсидията, осигурявана по закон, и средствата, които се отпускат реално за анимационни филми от НФЦ, е учудващо голяма”, се казва в писмо от сдружение „Анимация” до Министерството на културата. В писмото се предлагат и мерки за подобряване разпространението на късометражни анимационни филми. Писмото на гилдията е адресирано към Министерството на културата, към ИА” НФЦ”, към Съвета за кино. Предложения за решаване проблемите на разпространението са адресирани и към БНТ, и към Българска Национална филмотека.

Отговор засега има само от Министерството на културата, подписан от министър Стефан Данаилов, и този отговор е в стил „много съжаляваме, но вие сами сте си виновни за всичко”. Анимационните филми имали най-дълги производствени срокове (това е съвсем естествено) и процентно най-много от субсидираните късометражни анимационни филми получавали 80% от заявения бюджет (това пък е залегнало в закона).  Министърът посочва бройката анимационни филми, които се правят. Но пропуска да отбележи, че всички те заедно няма да изпълнят квотата от 160 минути и за 3 години. Според него „извънредните сесии не могат да увеличат броя на проектите и тяхното качество” – доста странно  съждение. Защо при извънредните сесии да не се появят допълнителни сценарии или да не се преработят вече представяни?

Българска анимация в Интернет


Колкото до проблема с търговското разпространение, министерството в лицето на министъра  изразява съжаление и си измива ръцете с обяснението, че „съществуващите норми не позволяват намесата в политиката на националните телевизионни канали, още по-малко в частните киносалони”. Задължение на това министерство е да предлага промяна в нормативните документи, когато практиката доказва, че в тези нормативни документи не са защитени национални културни ценности. На финала министърът йезиутски съветва аниматорите да се обърнат към изпълнителния директор на Националния филмов център, при положение,  че от ИА „ НФЦ” са подопечни на Министерството на културата, а пък и писмото с предложенията на аниматорите е адресирано също и до тях – само че досега няма отговор.

В отговора на Министерството на културата се посочва колко е тежка ситуацията при игралните и документалните филми. Това също е странно като аргумент, защото гилдията протестира срещу конкретни факти, касаещи анимационното кино и по никакъв начин не се конфронтира с колегите си от „голямото кино”. Това е все едно някой да отиде при лекар и да каже „Болен съм. Помогнете”, а отговорът да бъде „Много съжаляваме. И другите са болни.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.