СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия – САЩ: рестарт на отношенията?

в. Файненшъл таймс

Руският президент Дмитрий Медведев на среща с командването на Сибирския вонен окръг. Той ги увери, че кризата няма да се отрази на бойната готовност на армията. Снимка: Ройтерс

Преди три седмици вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън попадна в големите заглавия на вестниците, обявявайки намерението на правителството на Обама да натисне „клавиша рестарт“ в отношенията САЩ-Русия. Идната седмица в Женева държавният секретар Хилари Клинтън и руският външен министър Сергей Лавров ще започнат да обсъждат какво означава тази метафора. Макар да има множество конкретни въпроси, по които предстоят разговори, главната тревога във Вашингтон и в редица европейски столици е, че Русия втвърдява политиката си и във вътрешен, и в международен план. Не е изненадващо, че мнозина се опасяват от нова студена война. Това обаче не е най-разумното обяснение на онова, което се случва.

За разлика от Съветския съюз Русия не предлага, нито налага алтернативен модел на политическо и икономическо управление; тя няма истински съюзници дори – и може би най-вече – сред своите най-близки съседи. Въпреки страховития си ядрен арсенал, тя вече не е военна свръхсила. Нещо повече, напоследък в Москва не се перчат толкова шумно, колкото бяха свикнали, че Русия е „петролна свръхсила“. Вероятно това се дължи на съчетаните ефекти от глобалната рецесия, поевтиняването на петрола, изпаряването на резервите от чужда валута и стопяването на преките чужди инвестиции.

В Давос миналия месец публичните изяви на руския премиер Владимир Путин бяха предизвикателни и наставнически, но в частни разговори той бе доста унил – какъвто трябва да бъде. Пред по-смирената Русия, осъзнаваща уязвимостта си във взаимно обвързания свят, има две възможности: или да стане по-репресивна и войнствена, или да признае, че успехът и сигурността на всяка държава са право пропорционални на способността й да зачита глобалната взаимозависимост.

Предизвикателството пред САЩ и Европа е да насърчат Русия да избере втората възможност, включително и във вътрешното си развитие. Няма да е лесно, като знаем с каква неприязън приема Русия поучения отвън. Лидерите на държавите с демокрация и върховенство на закона трябва да зачитат тези принципи в подхода си към Русия. Те трябва да насочат усилията към ангажиране на Русия в многостранни споразумения и структури, основаващи се на норми, които тя трябва да възприеме, ако иска да бъде водещ играч в международен ред с ясни правила и взаимно съгласие.

Възобновяването на скрепения с договори контрол над въоръженията – приоритет на правителството на Обама, приветстван от Москва – може да помогне. Както и още една от целите, които си постави Обама: укрепване на международните институции. На глобално равнище разполагаме с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която Русия е наблюдател, Световната търговска организация (в която Русия иска да бъде приета), както и с Голямата осморка – групата на осемте водещи индустриални държави, която в условията на финансовата криза се превръща в нещо значително по-широко.

На междурегионално равнище разполагаме с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – на която Русия е член, макар че проявява своеволия и понякога прави обструкции.  В огромния район, който тя обхваща – САЩ, Канада и цяла Евразия, има двайсетина организации. Голяма част от тях възникнаха след студената война, имат почти едни и същи страни членки, сходни мисии и се стремят към сътрудничество и взаимна изгода. Русия членува в някои от тях, като Съвета на Европа, а с други има партньорски отношения, като Европейския съюз.
В Далечния изток има значителни възможности за партньорство между Русия, Европа и Съединените щати във форума за Азиатско-Тихоокеанско сътрудничество и в дейността на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия.

В действителност политическият (за разлика от „географския“) Запад обкръжава Русия отвсякъде. Това е факт – и формулировка – която дразни руснаците, защото те възприемат обкръжаването като възпиране. Но смисълът на тази дума не бива да се свързва със стратегията на студената война, която бе основана на глобална система от военни съюзи, предназначени да възпират или ако е необходимо да разгромят съветския експанзионизъм. От тези съюзи оцеля единствена НАТО – Организацията на Северноатлантическия договор – именно защото – независимо от онова, което говорят или от което се страхуват руснаците – тя придоби облик и мисия, отговарящи на реалностите след студената война.

Подновяването на дейността на Съвета НАТО-Русия в дългосрочна перспектива трябва да уталожи опасенията на Русия от НАТО. В краткосрочна перспектива Съветът може да бъде форум за обсъждане на спорни въпроси, като плана на правителството на президента Джордж Буш да разположи елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, или заплахата на Русия да противодейства с разполагане на ракети в Калининград.

Руснаците излъчиха сигнали, че имат готовност за нова дипломация. От миналото лято президентът Дмитрий Медведев отправя призиви за „нова архитектура на евроатлантическата сигурност“. Но досега, с изключение на натякваните овехтели оплаквания и неприемливото твърдение, че други бивши съветски републики попадат в „сферата на привилегированите интереси на Русия“, господата Медведев и Лавров не казват ясно какво имат предвид.

Това създава вакуум, който САЩ и европейските им партньори могат да запълнят със свои предложения. Те трябва да ускорят формирането на международна система (част от която е НАТО), готова да приобщи Русия, а не да я изолира или възпира; те трябва да насърчават силите в Русия, които искат страната им да се интегрира в глобализирания свят, обединен от стремежа да намира общи решения на общите проблеми.

По БТА

*Авторът е председател на института Брукингс и бивш заместник държавен секретар в правителството на президента Бил Клинтън.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.