СофияПловдивВарнаБургасРусе

Медведев и Путин – доброто и лошото ченге

Дмитрий Сидоров

Снимка: Ройтерс

На 30 януари 2009 г. за първи път от много години повярвах на президент на Русия. Дмитрий Медведев каза, че е в добри отношения с министър-председателя Владимир Путин, както отбеляза и говорителят на Путин Дмитрий Песков предния ден.

Тези изявления бяха направени в отговор на слуховете за разцепление между президента и премиера. Мълвата накара някои в администрацията на Обама и мнозина в европейските столици да повярват, че ако подкрепят Медведев в либералните му стремежи, ще създадат условия за реално прехвърляне на властта от министър-председателя към президента.

Поддръжниците на тази теза се самозалъгват и рискуват да се хванат в капана, заложен от Кремъл. Медведев е верен на Путин. Ако между двамата има някаква разлика, тя е, че първият е слаб. Медведев нe ръководи, него го ръководят, както ми представи ситуацията един московски бизнесмен.

Юристът Медведев беше дясната ръка на Путин, когато двамата работеха заедно в канцеларията на кмета на Санкт Петербург, където се запознаха преди 17 години. Когато стана президент през 2000 г., Путин уреди Медведев на работа в Москва и му позволи да „израсне“ като шеф на неговата канцелария в Кремъл. След това Путин го направи председател на борда на директорите на „Газпром“, а по-късно – първи вицепремиер.

Днес Медведев е обграден от хора на Путин. Той не разполага със силния личен екип, който му е необходим, за да се опълчи на групата, оглавена от бившия агент на тайната полиция, който управлява с желязна ръка. Сред назначенията на Путин в Кремъл са Владислав Сурков и Алексей Громов, заместник-директори на президентската канцелария, а Николай Патрушев, бившият директор на Федералната служба за сигурност (ФСС), е секретар на Националния съвет за сигурност.

Един поглед към кабинета на Путин разкрива кой управлява Русия в действителност. Той включва вицепремиерите Сергей Иванов, бивш министър на отбраната, Игор Сечин, бивш заместник-директор на президентската канцелария, и Виктор Зубков, бивш министър-председател и някогашен шеф на Комисията за финансов надзор.

Путин познава Зубков от много години. Той го смята за свой покровител и направи зет му министър на отбраната. Зубков, който кротко председателстваше Комисията за финансов надзор и беше назначен за министър-председател от Путин, преди Медведев да стане президент, е един от основните съюзници на Путин. Той има достъп до финансова информация, която може да сложи край на кариерата на всеки в орбитата на премиера, включително тази на президента на Русия.

Първите слухове за напрежение между Медведев и Путин се появиха около четири месеца, след като властта формално премина в ръцете на първия – когато през юли новият президент обяви началото на кампания срещу корумпираните служители на органите на реда, които изнудват добросъвестните бизнесмени за пари. По това време Путин се опитваше да унищожи групата за въглища и стомана „Мечел“, като я обвиняваше, че извършва спекулации с цените на своите продукти. Евгений Волк, шеф на московския клон на фондацията „Херитидж“, коментира ситуацията така: „Според мен Медведев се опитва да отслаби позициите на хората в обкръжението на Путин, които не са му удобни“.

Многократните дръзки твърдения на Медведев за борбата с корупцията обаче не предизвикаха последици, което навежда на мисълта, че той е просто едно копие на своя по-опитен в популизма другар. Самият Владимир Путин често правеше подобни изявления, нито едно от които не доведе до сериозна промяна.

Последното изказване на Путин беше на 28 януари в Давос на Световния икономически форум, където той заяви: „Сляпата вяра във всемогъществото на държавата и прекомерната й намеса в икономиката са грешки.“ Предвид почти пълния контрол на държавата над всяка минимално важна икономическа активност в Русия, тези думи могат да предизвикат само възмущение или подигравки.

Силният Медведев е хипотеза, която се нуждае от три условия, за да се превърне в истина. Първо, самият премиер трябва да го пожелае. Второ, Медведев трябва да създаде силен екип от губернатори и влиятелни кадри в службите за сигурност на регионално ниво, които да могат да се противопоставят на екипа на Путин. И трето, Медведев трябва да спечели подкрепата на едрия бизнес.

Първото и второто няма да се случат. Едрият бизнес в повечето случаи е на страната на премиера. Информацията, която получих от бизнесмени в Москва, показва, че собствениците на големи руски компании искат Путин отново да стане президент.

„Медведев се оказа дори по-малко умен, отколкото се предполагаше, преди да стане президент“, сподели сериозен бизнесмен, който пожела анонимност. Той настоя, че неговите думи са представителни за възгледите на мнозинството. Прокремълският бизнес смята, че неспособността на Медведев да играе ролята на арбитър като Путин е основният му недостатък. Тази функция е необходима в днешна Русия, за да се решават споровете между бизнес общностите, които подкрепят една или друга група в Кремъл.

Задълбочаващата се икономическа криза е друг индикатор за това кой е шефът в Русия. Големите бизнесмени, чиито ориентирани предимно към износа предприятия регистрираха рязък спад на печалбите, потърсиха помощ най-вече от хората на Путин или от самия Путин. Онези, които се обърнаха към Медведев, скоро осъзнаха, че президентът ходатайства за тях пред премиера.

Нека го кажа направо: над отношенията между президента и премиера на Русия не е надвиснал тъмен облак. Подновяването на наказателното дело срещу Михаил Ходорковски, бивш шеф на петролната компания „Юкос“, е още едно потвърждение за това.

Ходорковски излежава деветгодишна присъда в сибирски затвор заради упоритите си опити да се противопоставя на тогавашния президент Путин, който не се слави с особена тъpпимост към несъгласието, особено когато то е изразено от шефа на печеливша петролна компания като „Юкос“.

Преди няколко месеца президентът Медведев предложи делото на Ходорковски да бъде приключено. Почитателите на „либералния Медведев“ предположиха, че Ходорковски ще види бял свят, но надеждите им бяха попарени, когато от службата на главния прокурор обявиха, че в Москва ще има нови изслушвания на 3 март. Ето как научаваме, че това, което засяга лично Путин, засяга лично и Медведев. Думите на руския президент трябва да се разглеждат в съпоставка с неговите дела и само с тях. Засега те не предоставят доказателства за „либерализъм“.

Отношенията в дуета Путин-Медведев, в които Путин играе ръководна роля, изглеждат хармонични. Номерът с „доброто ченге“ и „лошото ченге“ вероятно е замислен, за да се впише в традиционния подход на Вашингтон към Москва. Дългогодишен служител в Конгреса ми описа ситуацията по следния начин: „По времето на Съветския съюз във Вашингтон беше пълно с орнитолози, които се опитваха да разберат кой е най-малкият ястреб в Кремъл. Сега имаме херпетолози, които се чудят коя змия е по-слабо отровна.“

Няма да сбъркаме, ако включим Дмитрий Медведев в списъка на змиите в Кремъл. Просто трябва да имаме предвид, че той пръска отрова по заповед на своя по-важен другар.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.