СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тежка година вместо празнества за Източна Европа

Церемония на националистическата Унгарска гвардия в Будапеща в края на 2008 г. Липсата на икономически напредък и кризата водят до засилването на крайно десните, ксенофобски движения. Снимка: Ройтерс

Тази година трябваше да е година на тържества в Централна и Източна Европа. Навършват се 20 години от падането на Берлинската стена, десет години от източната експанзия на НАТО и пет години откакто Европейският съюз започна разширяването си към този регион; от Балтика до Черно море страните, които избягаха от съветската власт имат какво да празнуват. Но световната икономическа криза развали празника. Вместо да градят върху постигнатото през последните две десетилетия, лидерите на страните от региона усещат как икономическите основи се разклащат под нозете им.

Цяла Европа върви към най-лошата си икономическа криза от 30-те години, но в сравнение със заможния Запад, страните от Централна и Източна Европа са в по-слаба позиция за реагиране. Опасностите са толкова големи, че лидерите на Европейския съюз, които се събраха в неделя в Берлин, се договориха да удвоят на 500 милиарда долара ресурсите на МВФ, с които да подпомогнат страните от Централна и Източна Европа.

На риск е изложена не само икономическата, но и политическата стабилност на източноевропейските страни. Засилващото се недоволство от рецесията, безработицата и задлъжняването могат да разпалят популизма и това да има непредвими последици. Въпреки неотдавнашните антиправителствени демонстрации в България и Литва, прерасналите в насилие протести в Латвия и засилването на антиромската риторика в Унгария, Централна и Източна Европа не е регион, който ще рухне и стигне до безредици. Независимо от притесненията дали ще има европейска солидарност, новите членки на ЕС твърдо са решили да укрепват интеграцията си.

Каквото и да стане, различните страни вероятно ще минат през кризата с доста различен резултат. От едната страна са страните, подложени на особено силен финансов натиск, като Унгария, Латвия и Украйна, които са си осигурили спасителни пакети от МВФ, а от другата – Полша, Чехия и Словакия, които се отличават със сравнително стабилна икономика.

В България кризата е засилила подкрепата за ГЕРБ, – популистката антикорупционна формация, която се надява да спечели властта на изборите през лятото. Според политолога Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални изследвания, основната тревога е средната класа да не падне духом, до което може да се стигне заради последиците от кризата, разочарованието от западния модел и западните практики, които средната класа е следвала, и липсата на друг модел, който да се следва.

Все пак е прекалено песимистично да се смята, че Източна Европа ще се разочарова от Запада. Дори и в рецесия икономическите прогнози за страните от района за тази година са по-добри, отколкото за Западна Европа. Според главния икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Ерик Берглоф, въпреки кризата, дългосрочната интеграция на страните от Централна и Източна Европа със Западна Европа ще продължи, защото това е правилният модел за развитие.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.