Facebook може да ни направи инфантилни и некомуникативни

Британска професорка предупреждава за рисковете, които крие прекалената употреба на социалните мрежи

Децата днес прекарват все повече време пред компютъра и според британски учени това може да доведе до сериозни промени в поведението на бъдещите поколения. Снимка: Диджитал Лайфстайл

Ново проучване на водещи учени сочи, че социалните мрежи от типа на Facebook могат да направят човека от 21 век все по-инфантилен, разсеян, склонен към сензации, неспособен на състрадание и с разклатено чувство за идентичност.

Тези смущаващи разкрития идват от екипа на Лади Гринфийлд, професоркa по фармакология в Оксфорд. Нейните думи намериха и отзвук в британското правителство, чиито членове признаха, че работата им за регулацията на Интернет не е достигнала по-големите теми като психологическото въздействие върху децата. Гринфийлд също е на мнение, че политиците все още не са наясно с големите културни и психологически ефекти, които имат онлайн приятелствата в сайтове като Facebook, Bebo и Twitter.

Професорката вече говори пред британската Камара на лордовете, където обясни, че преживяванията на децата в онлайн социалните мрежи са „лишени от кохерентна структура и нямат значимост в по-дългосрочен план“. Според Гринфийлд човекът в средата на 21 век може да се окаже пределно инфантилизиран, с краткотраен фокус на вниманието, склонност към сензации, неспособност за състрадание и разклатена идентичност.

Основен акцент беше поставен върху отрицателния ефект на подобни сайтове върху възможността за съсредоточаване: „Ако младият мозък е подложен от самото начало на ефектите на една среда с бързо действие и реакция, с постоянно появяващи се нови изображения, с изпращане на съобщения за секунди, той свиква само на това. Това приучава мозъка да работи само в рамките на такива кратки периоди. А в реалният свят не всичко става толкова бързо и непосредствено. От тази разлика могат да произлязат много проблеми в поведението и невъзможност за съсредоточаване и продължително внимание.“

„Може да е полезно да проучим, дали пълното потапяне на нашата култура в модерните технологии през последното десетилетие не е една от причините за голямото нарастване на изписването на лекарства за хиперактивност и разсеяност“, каза Гринфийлд. Тя също така предупреди, че сайтовете създават „все по-ясно изразено предпочитание към нещата тук и сега, като в това желание се изключва всякакви мисъл за последствията. В крайна сметка, когато играеш компютърна игра, винаги можеш да започнеш отначало, всичко може да се преобърне наново. Важна е тръпката на момента, усещането да спасиш принцесата в играта. Не е важна самата принцеса – нито за съдържанието на играта, нито в по-дългосрочен план. Просто такъв липсва.“ Подобен тип активност и пренебрегване на последствията, може да се сравни с пристрастяването към хазарта или с преяждането.

„Самата принуда на лесно достъпната и мигновена наслада е свързана с подобни химични процеси в мозъка, които играят роля и при зависимостта от наркотици. Затова не трябва да подценяваме удоволствието от комуникацията с екрана, когато се чудим защо толкова младежи стоят по цял ден пред компютъра“, смята Гринфийлд. Тя също предупреждава за липсата на съпричастие у децата, които четат все по-малко. „В играта спасяваш принцесата и се чувстваш удовлетворен. При книгата не е така – там единствено можеш да научиш повече за самата принцеса.“ Според професорката е странно, че ние ентусиазирано прегръщаме възможната ерозия на нашата идентичност, с която сайтовете ни заплашват – „чрез тях ние можем да загубим представа къде свършва Интернет и къде започва реалният свят“.

Опасността е, че чувството ни за идентичност може да се наруши от бързите, моментални реакции, които са характерни за Интернет. Това може да накара следващите поколения да се самоопределят единствено въз основа на реакцията на другите. Социалните мрежи в Интернет осигуряват постоянно чувство за вътрешна сигурност – ти си там, където са всички и твоето мнение е чуто, уважено и важно. Това веднага отдалечава от стреса на истинския разговор лице в лице, който е много по-сложен, случва се в реално време и не дава възможност за премисляне на остроумни отговори. Също така, в истинския разговор значение имат тонът на гласа, езикът на тялото и вероятно дори феромоните – малките молекули, които нашето тяло изпуска и които могат подсъзнателно да бъдат помирисани от другия.

Според Гринфийлд има опасност реалните разговори в реално време да отстъпят на стерилните и улеснени екранни диалози – по същия начин, по който убиването, дрането и разфасоването на животното днес е заменено от удобното купуване на пакетирана стока от супермаркета. Може би бъдещите поколения ще изпитват същия ужас както от клането на животно и от неподредения, непредвидим, непосредствен и триизмерен личен разговор.

Решението на всички тези проблеми едва ли ще е в регулацията на Интернет, а повече в образованието, културата и обществото. Според Гринфийлд успехът на Facebook се дължи на това, че децата са затворени в рамките на дома си всяка вечер и чрез компютъра могат да намерят тази свобода на изразяване и комуникация, която предишните поколения са смятали за даденост в живота на улицата. Днес много деца нямат избор между компютъра и улицата, а дори да имат, екранът пак може да се окаже по-привлекателен.

Но Гринфийлд предупреждава: „Много е лесно да предположим, че този избор, който се прави всеки ден, в крайна сметка ще създаде мозъци, които са различни от тези на предишните поколения. Пределно добре знаем, че човешкият мозък е много чувствителен към външната среда.“

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.