Да правиш фотография като през XIX век. Тук, в София
Групата “Ratts of the Capital” снимат на филм и спазват традицията на благородните фотографски процеси
„Слагаш пет капки от синьото шишенце и пет капки от червеното”, обяснява Александър Богданов от фотографската група “Ratts of the Capital” на една от седмичните им сбирки (името идва от песен на рок групата Mogwai и може да се преведе като „плъховете на столицата“). Мястото е ателието на фотографите братя Трейман на ул. „Лом“, а задачата на срещата е демонстрация на процеса „циaнотипия”, изобретен в средата на XIX век, но практикуван и до днес.
На масата са подредени шишенца с химикали, стъкленици, четка за нанасяне на емулсия. Лампите са включени – наличната светлина не оказва влияние при този фотографски процес и „тъмната стая” е излишна. Започва се с приготвянето на светлочувствителна емулсия – за целта се смесват по няколко капки калиев ферицианид и желязо-амониев цитрат. Получава се жълтеникава светлочувствителна емулсия, която се нанася с четка върху лист хартия. Отгоре членовете на групата поставят стъкленици, кибритени клечки, декоративна снежинка, карфици и каквото още намерят. След това нагласят UV-лампа, с която предметите се експонират върху листа – ще се получи т.нар. „фотограма” – снимка, при която обектите се експонират директно върху светлочувствителния материал. След 15-минутна експозиция листът се измива с вода и магията се случва. Резултатът е изображение със синкав цвят, на което са блеснали очертанията на поставените по-рано предмети. Фотограмата ще остане единствена, защото няма как да бъде повторена едно към едно…
Снимки от изложбата „Отпечатъци“
Във времето на цифровите технологии “Ratts of the Capital” снимат с черно-бял филм и не признават „Фотошоп”. Копират на ръка снимките, които правят. Издирват трудни за намиране химикали, за да забъркат фоточувствителни емулсии. Посвещават времето си на техники и процеси, измислени в епоха, когато фотографията е била изкуство, достъпно и практикувано само от избрани.
Велислава Стойчева, Венета Захариева, Александър Богданов, Михаил Лозанов, Владислав Лепоев, Иван Ненчев и Петър Влахов се събират през 2004 година заради споделения интерес към нецифровата фотография, а днес са се утвърдили като имена с разпознаваем стил във фотографските среди. Въпреки че всеки от тях има друга професия – учител, уебдизайнер, юрист… – “Ratts of the Capital” са категорични, че фотографията не може да бъде просто хоби, защото тя „те превзема” и по-скоро останалите неща се случват между другото.
Сюжетите и обектите, които избират, са различни и не следват конкретна логика. Фотографиите им обаче носят особен емоционален заряд. „Не снимаш една круша, защото е круша, а защото те е накарала да се почувстваш по някакъв начин”, казва Михаил. „Или е извикала някакви асоциации – допълва Венета – няма закономерност в това, което снимаме, защото всеки път е различно – един път круша, друг път книга, трети път човек…”
В средата на февруари техни снимки се появиха на изложбата „Отпечатъци”*, която включва творби на класика на българската фотография Георги Ст. Георгиев (1881-1959), на “Ratts of the Capital” и на представители на групата “Наос”. Обединяващият елемент между тях са т. нар. “благородни” фотографски процеси и характерната за тях естетика. Цианотипия, броммасло и солен печат са само част от благородните фотографски процеси, широко използвани най-вече в периода от края на ХІХ до средата на ХХ в. Те съществуват и до днес, но се практикуват от малцина. В България хората, които се занимават с тях, се броят на пръсти. “Ratts of the Capital” обаче са ги изучили из основи.
Какво всъщност се разбира под „благородни процеси”? „Може да го обобщим като всичко до желатин силвър, тоест до появата на готовите хартии, които изваждаш от кутията и можеш да експонираш образа върху тях – обяснява Венета – това позволява многократност на изображението, копиране по един и същи начин няколко пъти”. При благорoдните процеси изображението не може да се повтори – дори и да копираш един и същ кадър, най-малкото емулсията ще е нанесена различно и никога няма да се получи абсолютно същият резултат. Всяка фотография, направена чрез тези техники, е уникат.
Благородните процеси обаче изискват търпение и време. Експозициите са дълги, обработката прецизна. Химикалите се смесват в точно изчислени количества, а някои от тях са опасни и се намират трудно. Според Венета обаче единствено мързелът може да те спре да си намериш необходимите субстанции. Владислав пък разказва, че в някои отношения в България достъпът до химикали е много по-лесен. „Примерно в Англия трябва да пишеш стейтмънт за какво точно ти трябват, кои точно химикали, за колко серии и т. н. След това една комисия трябва да го одобри и да ти изпишат химикалите, после да отидеш в специална лаборатория, в която да ти ги забъркат и да ти ги дадат. И цялото това нещо ти струва доста хиляди паунда. Не че тук е евтино, но поне можеш да отидеш и леличката да ти сипе сребърен нитрат в пластмасова чаша, да ти сложи една хартийка отгоре и да ти каже: „това не го яж”. „Да де, ама от друга страна няма хартия или такива неща, които ти трябват…” опонира Сашо.
Всъщност според групата в България липсва най-вече среда, в която да вирее подобно изкуство. Хората не са запознати с този тип фотография и не я разбират. Информация по въпроса се намира трудно, а благородните процеси не присъстват във фотографската учебна литература. Времето и усилията, които “Ratts of the Capital” отделят, за да създадат снимките си, за непосветените изглеждат непонятни. От групата пък се ядосват, когато им лепят етикети като „последните мохикани”, „ентусиасти”, „експериментатори” или свързват изкуството им с клишета като „усмивки от старите ленти”. Всъщност те продължават традиция във фотографското изкуство, която и днес се практикува на много места по света. Не смятат, че новите технологии трябва задължително да изключат старите.
“Ratts of the Capital” не са радикални противници на цифровите фотоапарати, а смятат, че всеки е свободен да ги използва за целите и нуждите си. Дразнят се обаче, когато аналоговата фотография се заклеймява като остаряла, а поддръжниците й се опитват да подпишат смъртния акт на филма. „Това, което ме дразни около цифровата фотография, е този тип нихилизъм, че всичко, което е било преди, не ни интересува, защото сега има нещо ново и то е много готино, освен това е лесно, и всичко друго не струва”, казва Сашо.
„Феноменът „цифровата фотография е бъдещето, умря филмът” се случва само в България, никъде по света хората не те взимат насериозно, като им кажеш, че филмът умира”, категоричен е Владислав. Самият той обаче прави сериозно разграничение между цифрова и аналогова фотография, като твърди, че първата е по-скоро рекламна. „Вярно е, че има страхотни майстори на фотошоп, но те нямат нищо общо с фотографията. Това е все едно да сравняваш един виртуозен цигулар или пианист с един много добър диджей”.
„На мен дигиталните апарати въобще не ми пречат, обаче когато дойде човек, който ми обяснява как моята фотография е умряла и как аз мога да продължавам да се занимавам въобще с нея, е, съжалявам, но няма как да съм толерантна с него”, коментира Венета. „Всъщност този конфликт (между цифрова и аналогова фотография) е въображаем навсякъде по света, само не и у нас”, смята Петър. Според “Ratts of the Capital” нещата трябва по-скоро да се допълват, а не с лека ръка да се изключва едното за сметка на другото.
–––––––––––––––-
* Изложбата „Отпечатъци” може да бъде видяна до 08.03.2009 г. в столичната галерия „Кръг +” (ул.Будапеща № 5)