СофияПловдивВарнаБургасРусе

Марта Вачкова: Аз съм най-известната баба Марта в България

Живеем в кичозни чалга времена, казва актрисата

Снимки: Булфото

Мартина Вачкова е родена в София. Дъщеря е на легендарния български актьор Григор Вачков. Завършва НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”. Започва телевизионната си кариера с „Ку-Ку“, продължава с „Каналето“, след това шоуто „Защо не?“
Актрисата повече от две години води предаването „Жените“ и през „най-женския месец“ е в очакване на нея и всички български жени да се случват само хубави неща. Освен празниците през март, на Марта й предстои да се представи пред студенти по българистика в Москва. Тя ще съчетае представянето на любимото й предаване с друга страст – пътуването. „За първи път в живота ми ще отида в този град. Казаха ми, че студът бил страшен, снегът дълбок. Москва ме плаши“

– На кого си кръстена?

– Кръстена съм на баба ми Мартина. Аз съм най-известната баба Марта в България (смее се). Баща ми е роден в католишко село Трънчовица, плевенски окръг и в това село всички са със странни имена. Свещеникът на католическата църка е кръщавал децата със странни за България имена – Джовани, Беатриче, Рафаел, Каролина, Мартина. Българите си ги побългаряват по чуден начин: баба Каролина става баба Кица, баба Бетариче – баба Бица, дядо Рафаел – дядо Рашо (смее се). Когато отидеш на гробището на това село се смайваш – в България ли съм, в Италия ли?

– Празнуваш ли имен ден?

– Да. Аз много повече съм си празнувала именния ден, отколкото рождения, защото съм родена на 29 юли. Тогава училището е във ваканция, не мога да почерпя с бонбони съучениците. И така стана, че моят празник е първи март и винаги се получава да съм си в София.

– Има ли традиции, които спазваш?

– Не. Лошото е, че всичките ми приятели постят и се чудя какво да готвя (смее се).

– Месец март по-различен ли е за теб?

– Месец март е много хубав и важен, защото идва надеждата, че скоро ще дойде топлото. Много обичам топлото. Това време, което е навън, ме убива. Аз никак не обичам зимата. Изпитвам ужас от студа.

– Ски, зимни разходки в планината не те привличат?

– Само заради дъщеря ми ходя. Седя на пистата, усмихната съм до уши, защото виждам на хората колко им е хубаво и колко обичат спорта. Там е красиво, бяло и чисто. Но долу, в градовете, зимата е най-неприятна – мръсно, неуютно, сковаващо. Не искам и да помислям за излизам на това време. Мъчно ми е, че живея в град, който не обичам. Обичам го само в почивните и топли дни, когато всички са по вилите и селата, когато мога да вървя и да гледам сградите, дърветата. Това е място, в което работим, а не живеем.

Марта Вачкова с Героги Мамалев. Снимки: Булфото

– Правиш повече от 2 години „Жените“. Какво научи за това време?

– Научих, че мога да правя неща, за които преди си мислех, че не мога. Научих, че все още мога да се уча. Че любопитството ми не може да бъде задоволено. Научих се на много сериозна работа, защото актьорският труд е по-малко ред и дисциплина, а повече импровизация. Особено това, което правехме години наред в шоу-програмите – винаги най-хубавите неща бяха импровизацията. Това предаване ме научи какво е , когато имаш минута и половина, когато имаш три минути – и да се вместиш в тях. Преди да почна да снимам, питам на колко части ми се разделя предаването, аз без да гледам заковавам – имам страхотен усет за времето. Научих се на ред, подреденост.
Гледам други предавания и ми прави впечатление как времето го нямат за нищо. Сякаш са направени за да пълнят времето, не се гони смисъл, не се гони да научиш нещо ново, да влезеш по-навътре в дадена тема. Просто „бла-бла“! И си давам сметка, как аз като започнах с „Жените“, съм била роб на предишни неща. Сега разбирам, че съм наложила друг стил и трябва мене де ма гонят.

– Запазена марка ти е естественото поведение и самоиронията?

– Самоиронията ми е запазена марка, да. Имам самочувствието на човек, преборил страховете си. Аз мислех, че не ставам за журналист, че не мога да задавам въпроси, че съм по-добра в отговарянето. Но преобърнах цялото си любопитство.
Срещнах се със страхотни жени, каквито никога нямаше да срещна, ако не беше това предаване. А аз по принцип не обичах жените, винаги съм имала повече приятели мъже. И моите приятелки винаги са били мъжки момичета. Сега  с други очи гледам на жените, по друг начин ги жаля. Преди все си мислех, че жените много грешат, защото бях наясно повече с мъжката гледна точка. Сега обаче съм на страната на жените.

– Какви са българските жени?

– За жалост прекалено силни. Не мисля, че тази сила те прави по-щастлив. Прави те по-корав, за да издържаш на още повече удари и работа. „Магарето може да носи толкова, колкото го товарят“ – ето, в това се превръща българската жена. Гледам жените по света, скоро правих предаване за доброволческия труд  – жените по света са домакини, майки и имат време да помагат в църкви, сиропиталища, в училищата на децата си. Аз как да помогна, как да стане? Малко са жените в България, които имат време за доброволчески труд. Жените на богаташите са много заети с процедури. А тези, които биха се занимавали с подобни каузи, са работещите жени и нямат време. Българската жена губи и от своята женственост и от същността на жената да бъде майка, да дава обич, да създава уют. Нямаме време. Много тъжна е българската жена.

Марта Вачкова с дъщеря си. Снимки: Булфото

– Преди да се захванеш с темата за жените, те виждахме предимно в скечове. Какви са спомените ти от първите години с „Ку-ку“?

– „Ку-ку“ ме научи на това, че ти можеш да проявиш своя характер, своята позиция. В каквото и да играеш, ти трябва да бъдеш личност, да е ясно твоето отношение към това, което ти играеш. Дали играя учителката, циганката, Сийка, винаги виждаш какво вижда Марта зад образа – иронията, усмивката. Затова страшно си обичам този период, в който играехме тези скечове.
Виждам разликата между нас и тези, които правят скечове днес. Правят комедийно шоу, слагам го в кавички, защото за мен това е лендзене. Плезят се, пот тече от тях, късат си жилите, но аз не се усмихвам на това. Показвам среден пръст, правя се на кривоглед – на кого е смешно това? За мен смешна е позицията за това, че ти Мартина Вачкова или Тончо Токмакчиев ги иронизирате тези хора, осмивате ги. Но зад това се вижда, че това е Тончо, а не една маймуна. Изключително пошъл е хуморът сега. Няма сравнение.

– Времената са други?

– Кичозни, пошли, чалга времена!

– Тогава какво е било времето?

– Ние мислихме, че променяме света. Че осмивайки тези политици променяме нещо. Тончо разби кариерата на един Жорж Ганчев, Тончо разсипа Иван Костов със страхотната си игра. И това не е просто да се подиграваш на човека, което в момента се случва.

– Как са се променили хората, с които започна да се занимаваш с телевизия в „Ку-ку“? Повечето от тях продължават да се занимават с телевизия като водещи, като продуценти.

– Всеки си върви по неговия път. Конкретно не искам да критикувам, аз съм работила и с Къци Лафазанов, с Христо Гърбов, които са в „Комиците“, с Виктор Калев, който е в „Шоуто на Слави“, с Тончо, който е в „Шоуто на Канала“, със Зуека, който е в „Господари на ефира“. Това са хора, с които съм била много близък приятел и виждам, че всеки по различен начин преживява с това, което прави. Докато ние наистина създавахме нов вкус и нова сатира.

– В какво се превърна вкусът, който налагахте?

– За мен в кич. Много рядко някой наистина прави дълбок образ, както на мен ми харесва.

– Кой те е разсмял напоследък?

– Аз моля Виктор Калев, когато играе Володя Стоянов, да ми се обажда, или Галка от „Каризма“ (смее се). И Тончо, когато играе кмета или има още един образ на експериментатор на различни продукти и храни. Той е целият в пъпки, зъбите са му са изпопадали, но непрекъснато хвали храните, колко са хубави. Смея се с глас на тези образи. Но, когато са елементарни подигравки, не ми е интересно.

Марта Вачкова. Снимки: Булфото

– Как се е променила телевизията, според теб?

– На мен лично не ми харесва тази риалити вълна, защото тя не е риалити. Всичко е така режисирано и поставено, това е подлъгване, подмяна на истината. Да наричаш истинско това, което е толкова режисирано и манипулирано, просто ме убива. Харесва ми „Голямото четене“ по БНТ. Цялата идея е страхотна. Знам, че не е гледано, най-се харесва „Планета“, концерти на „Пайнер“. Но за мен това не е критерий. Добре че е имало финансиране на този проект „Голямото чете“. Безобразие е това подценяване на културата и знанията на българите, да се чувства така самотен интелигентният българин в телевизионната среда. Интелигентните българи няма какво да гледат.

– Ти самата какво гледаш?

– Сутрешните блокове, вечер гледам новините. „Мюзик айдъл“, „Денсинг старс“, покрай детето ми.

– Ти водиш група по танци в новата „Dance academy“ (б. а. – танцовата школа, която беше отворена, след шоуто „Dancin stars“ от танцьорите в него)?

– Това е едно от най-хубавите неща, които ми се случиха. Скоро си говорихме с жените, които идват при мен, колко много актриси и звезди имаше в шоуто, които танцуваха с месеци. Никой от тях не направи свой клас, а само аз, която танцувах една седмица. Хората са минали през това, но целта и интересът им е бил друг. Аз отидох само, за да партнирам на Мамалев и се оказа, че обичам танците много повече.

– Какви танци преподаваш?

– Наричаме ги „Свободни танци за свободни хора“. Курсът се води от мен и Фил – партньорът на Иляна Раева. Той е и единият от собствениците на „Dance academy“ и е страхотно преживяване в зала „Фестивална“. Преди да започнат часовете, най-много обаждания и търсения е имало за моите часове. Толкова са упорити жените, които идват при мен – няма дъжд, сняг, лед – там са! Имам жена, която идва от провинцията, друга сменя три превозни средства, тя пътува часове! Толкова са ентусиазирани! Бяхме ги замислили 2 пъти, станаха 4 пъти в седмицата. Питах Фил, как са моите часове и той ми каза: „Няма по-смешни и по-весели часове!“. Има жени, на които казвам: „Хайде, стягай се, не напредваш!“, една от жените ми каза: „Майната им на танците, аз идвам за настроението, което ти даваш, идвам да ми повдигнеш духа!“ и това е прекрасно. Това е наравно с радостта, която преживявам с „Жените“. Директно се срещам с хората, които ме гледат, те ме коментират с какво съм била облечена, защо съм казала това така, а не по друг начин. Толкова е хубаво, като разширен клуб на „Жените“!

– Тази енергия и позитивизъм, откъде ги взимаш?

– И аз се чудя (усмихва се)

– Не мога да си те представя тъжна.

– А, много съм тъжна, да знаеш (усмихва се). Точно това е компенсация. Толкова ми липсва на едно ниво радост и щастие, че компенсирам с другото и го засилвам – радостта от танца, от детето, от работата. Помпам се! (просълзява се) Аз съм си замислена и тъжна. Обаче не му се давам!

– Кажи ми за хубавите неща, които ти се случват напоследък.

– (усмихва се) Дъщеря ми преживява първи любовни трепети. Толкова е хубаво! Може би тъй като в момента аз нямам щастие в любовта, просто съм се впила в нейния трепет и го преживявам с нея. Много е истински и сладък трепетът й и колко е хубаво да го видиш в едно дете, защото те нищо не крият. Тя не знае, че не трябва да го показва толкова, че може да бъде наранена в любовта и това е прекрасно (Марта отново се просълзява и прави пауза).
Другото хубаво е, че Рада (б. а. – дъщеря й) навършва 12 години през май и ще й подаря пътуване до Лондон. Аз много го обичам този град и постоянно й разказвам за него. Смятам, че много е важно човек да пътува. Ако си от Велинград – това е прекрасен град, но трябва да отидеш и до Русе. Човек трябва да пътува, не трябва да се застояваш на едно място.
Аз през лятото водя Рада във Виена и за нея това е най-страхотният град. Успях за Нова година да я заведа в Тунис, където тя видя много различен свят, с много бедни хора. И й казвам, че целият свят е така и той е много различен. Когато пътувам с нея по света, аз преживявам света наново, през нейните очи. Казвам си: „Боже, тя е още малка, има нужда да пътува с мен“ и бързам да взема от това време, защото съвсем скоро ще ми каже: „О, не, аз искам сама“ (смее се). Използвам всеки миг да я заведа в чужбина.

Като Мартина живея много скромно – от нищо нямам нужда, ето един анцунг (показва с какво е облечена) и нищо друго. Смятам, че човек, каквито и парички да има, трябва да ги влага в пътувания.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.