СофияПловдивВарнаБургасРусе

Интеграцията на ромите – доходен бизнес за политиците

Роми от Източна Европа протестират срещу дискриминацията в Рим. Снимка: Ройтерс

Осемдесетте милиона евро, отпуснати в последните години за социално интегриране на ромите, бяха прахосани в голяма степен за ефимерни проекти, от които по-скоро спечелиха властите – за политически си имидж, и външните консултанти – заради получените пари. В последните 19 години бяха изразходени над 80 милиона евро по програми, които целяха подобряване на положението на ромите. Лидерите на този етнос казват, че парите са били прахосани, защото правителството е било заинтересовано единствено да зачеркне един политически критерий, необходим за присъединяването към ЕС, но не и да продължи проектите, за да реши социалния проблем на ромите.

От всички 80 милиона евро, около 65 милиона са от европейски средства, посредством програма ФАР, а останалата част бе допълнена от правителството, което бе задължително условие за достъп до съответните програми. Представители на ромите, както в правителството и парламента, така и в ромските неправителствени организации казват, че тези 80 милиона евро са били прахосани, защото европейските програми са били краткосрочна мярка, прекратяваща действието си с края на финансирането, което в най-добрия случай е 12 месеца. Ромите казват, че европейските програми е трябвало да бъдат продължени от държавните институции – от правителството до най-малката община в държавата, което не се е случило. Пасивното поведение на държавните институции накара ромските лидери да смятат, че правителството се е възползвало от проблема на ромите, защото социалното им интегриране бе задължително условие Румъния да бъде приета в Европейския съюз.

Най-големите печеливши при осъществяването на проектите по ФАР в Румъния са тези, които предлагат консултиране. Националната агенция за ромите, която се занимава с прилагането на стратегията за подобряване на положението на ромите, си сътрудничи с две чуждестранни консултантски фирми: МЕДЕ Кънсалтънси и Хула Кънсалтънси. На сайта на Делегацията на Европейската комисия има списък с препоръчителни фирми, чието наемане е задължително условие за достъп до средствата по ФАР. Компанията МЕДЕ Кънсалтънси е получила 1,2 милиона за проект по ФАР от два милиона евро за консултантски услуги. За проект по ФАР 2002 на стойност 6 милиона евро на фирмата Хула и е платено 1,2 милиона евро за консултиране. След като получиха парите, представителите на Хула изпратиха своя партньор в Румъния да осъществява мониторинг. „Чуждестранните консултантски фирми изпращаха в Румъния само един ръководител, а мнозинството от експертите, ангажирани в проекта, бяха от Румъния – роми активисти или експерти”, обяснява Даниел Ръдулеску, председател на Ромски център за здравни политики. Депутатът Николае Пъун твърди, че тези експерти за получавали дори и по 150 евро на час, а месечните им доходи са от няколко хиляди евро.

Румъния има 535 512 роми, според последното пребояване. Неофициално, броят им е около два милиона души, според данни на лидерите на този етнос. От Института за изследване на качеството на живот дават най- близката до реалното положение цифра – 1,5 милиона роми, като се основават на научни изследвания и на аргумента, че при последното преброяване много роми не са декларирали етническия си произход по различни причини. Основният проблем на членовете на ромската общност е социалното интегриране, като с това както са съгласни както властите, така и ромските лидери. Лидерите на ромски неправителствени организации казват, че проблемите на ромите в последните години са се решавали само на хартия, за да изтрие Румъния една черна точка по глава „ромско интегриране”.

През 2001 година на правителството на Адриан Нсътасе му бе обърнато внимание от представители на Делегацията на Европейската комисия, че ако не бъдат взети конкретни мерки за социалното интегриране на ромите, то тогава Румъния няма да се присъедини към Европейския съюз. След няколко месеца специалистите в областта създадоха най-важния документ за ромите: Стратегия за подобряване на положението на ромите в Румъния, одобрена с правителствено решение номер 430/2001. Стратегията бе разработена за период от десет години и се придружаваше от основен план мерки, разделени в десет сфери. Тя предвиждаше и механизъм за прилагане, координиране и контрол на централно, окръжно и местно ниво. Теоретично, правителствената политика предлагаше един процес за планирана социална промяна към повишаване на благосъстоянието на ромското малцинство. На хартия страгетията звучеше обещаващо, но на практика след осем години на прилагане резултатите са катастрофални.

„Правителството не направи нито една оценка на постигнатите резултати. Има обаче множество доклади, изготвени от неправителствени национални и международни организации, в които се критикува липсата на резултати и липсата на желание от страна на правителството за прилагане на мерките”, заяви Гелу Думиника, експерт по проблемите на ромите, председател на агенция „Заедно”.

За прилагане на 123-те мерки, заложени в стратегията, правителството отпускаше на хартия 123 милиона евро, които трябваше да дойдат от държавния бюджет в първите четири години. „През първите три години от изготвянето на стратегията правителството не отпусна никакви средства. Парите, осигурявани от правителството за подобряване на положението на ромите, идваха единствено като задължително съфинансиране към средствата, отпускани от ЕС. С други думи парите бяха давани не защото имаше желание за това, а защото трябваше”, смята Гелу Думиника.

Мария Йонеску, бивш председател на Националната агенция на ромите, която изготвя докторантура на тема за ефективността при изразходване на средствата, предназначени за ромската общност казва: „Много от институциите, подчинени на правителството, дори и не знаят за съществуването на стратегията, както и каква е целта й. Мария твърди, че всички мерки, свързани с ромите, са били наложени отвън (до 2007 година с оглед на критериите за членство).

Агенцията по заетостта заявява, че е намерила работа на около 100 000 роми през последните години. Но официална статистика за равнището на безработица сред ромите не съществува, защото едно такова изследвано се смята за дискриминационно. По национални програми за осигуряване на заетост между 2004 и 2008 година са били наети над 62 000 граждани роми, а други близо 8000 са преминали обучение за строител, търговски работник, сервитьор, строителен работник, показват данните на Агенцията, която обаче не осъществява последващ контрол след осигуряване на работата.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.