Да живееш в Дания, да живееш в Гелеръп…

Спирка в Брабранд, от която тръгват автобусите за Гелеръп – автобусната линия „Чесън експрес“. Снимка: Нихедерне тв

Страната на Ханс Кристиян Андерсен и малката кибритопродавачка, на спретнатите къщички, цветята по прозорците и велосипедите… Но Дания има и друго лице. Част от него е Гелеръп, емигрантски квартал на Орхус, вторият по големина град на Дания. В залеза на 60-те години на миналия век, турци, ливанци и сомалийци започнали да се заселват в Гелеръп. Известен е сред повечето от местните като „гетото”, квартал с висок процент на бедност и престъпност. Многоетажните сгради, които 28 000 жители на квартала наричат свой дом, са отделени от останалата част на града с безкрайни зелени площи и големи булеварди. Голяма част от заселниците са имигранти и бежанци и повече от половината са безработни.

Предвиден за богатите, завладян от бедните

Гелеръп бил основан през 1971-1972 година като модерен квартал за хора със стабилни доходи. Големите къпални помещения (т.нар. сауни), спортните игрища и близостта до езерото „Брабранд” потвърждават първоначалния замисъл на проекта.
Но урбанизационният план се провалил. Общината не могла да отдаде апартамените под наем и се наложило да намалят цените. Така започнал упадъкът на неосъществения квартал на богатите. Колкото повече имигранти се заселвали в квартала, толкова по-лошо изглеждал той в очите на датчанина и цените на имотите продължили да падат. Вместо район за отдих на заможните датчани далеч от суматохата на града, Брабранд се разделил на две: богатите на юг, покрай езерото; бедните – на север, в Гелеръп.

Блокове в кв. Гелеръп. Снимка: авторката

В Орхус автобусна линия №15 е известна сред датчаните като „Чесън експрес”, защото вози до Брабранд. Когато слезеш от автобуса, единственото нещо което ти напомня че си в Дания е силният вятър. Синеоки и руси личица не се срещат често. Сградите в квартала са големи и високи (обикновено осеметажни) и по балконите стърчат огромни сателитни чинии. За разлика от останалата част на града, тук е пълно с автомобили по паркингите, а колелета изобщо няма. Дори е рядкост да видиш изобщо цветнокож на велосипед. Моят познат от града Хамид ми обяснява: „Колите в Дания са скъпи. Застраховките на коли са още по-скъпи. Някои застрахователни компании отказват да застраховат колата ти, ако кажеш, че живееш в Гелеръп.”

Всъщност, колите в Дания са скъпи не защото цената им е твърде висока, а защото данъците, които се заплащат след тяхното закупуване, са твърде високи. Например, според запознати, данъкът при покупка на автомобил е 170% от стойността му и допълнително още 25% ДДС. Удобството на колата не може да се сравнява с нито един велосипед, независимо от това колко е здравословно да го караш. Но парите имат огромна възпираща сила.

Деца на емигранти в кв. Гелеръп. Снимка: Данска Филтрат

Безработни, но с помощи

В Гелеръп сериозен проблем е безработицата. Много от хората не искат да работят. „Не искат да работят, защото държавните помощи, които получават, им осигуряват достатъчно добър месечен доход”, продължава Хамид. Повечето, второ поколение имигранти, са израснали с помощи и имат създадения навик да получават средства от държавата. Разказват, че сомалийци „наемали” деца от сънародниците си и кандидатствали с тях за детски помощи. Така се наложило датските власти да ограничат детските надбавки само за три деца в семейство.

Езерото край Брабранд. Снимка: Авторката

В сърцето на Гелеръп, в стара реновирана фабрика, се помещава търговският център „Базар Вест”. Базарът е плод на частна инициатива на местен бизнесмен, който осъществява своя план в края на 1996. Целта на центъра е да създаде възможност за икономическо интегриране на имигрантите и бежанците и освен това да намали зависимостта им от социални помощи. Разнообразието на стоки е голямо: дрехи, обувки, зеленчуци, чинии и разни други арабски, индийски, турски стоки. Има фризьори, интернет-кафета и ресторанти.

Мненията за Брабранд са противоречиви. Моя състудентка живя за няколко месеца в Гелеръп и почти всеки ден ми разказваше случки като от криминален филм. Аз самата живях в същия квартал, в непосредствена близост до Гелеръп, и нямах никакви инциденти. Даже по това време съседите над мен бяха чуждоземци, предполагам мюсюлмани. Случваше се от време на време да крещят. Но това беше като приятно пробуждане от заспалото ежедневие на града. Тогавашната ми хазяйка, датчанка, оставяше вратата на апартамента си отключена. А аз изтръпвах при мисълта, че всеки може да се вмъкне, когато си поиска. Помолих я да извади ключове и тя ме послуша.

Емигранти в Гелеръп протестират срещу атаките на Израел в ивицата Газа. Снимка: Данска Филтрат

Спомням си една вечер, малко преди да заспя, си мислех колко много ми липсват гърмежите и трясъците от София. Тук е толкова тихо, дори понякога обезпокояващо тихо. И точно в този момент се чу силен трясък. На следващия ден моята състудентка ми каза, че са застреляли някого в квартала й.

Друг състудент казва за студентските общежития в Брабранд: „Наемите са ниски, но това място не е никак безопасно. Брабранд е истинско гето, създадено за политически бежанци от Средна Азия. Пълно е с гангстери и престъпници. Арабска музика свири силно непрекъснато. През цялата нощ се пее и крещи, а групички от хлапета дебнат в тъмното, за да те сритат откъм гърба или наплюят и да избягат.”

Изглед от Гелеръп. Снимка: авторката

Той разказва, че студентите живеели в пълна тъмнина в тези общежития, въпреки големите прозорци. Пердетата винаги трябвало да бъдат пуснати, в противен случай някой местен бандит ще бъде твърде изкушен да претърси стаята за ценни предмети. Препоръчително било и прозорците да бъдат непрекъснато затворени. И накрая, приятелят ми обобщава: „Ако сгрешиш, всичките ти вещи изчезват… за 30 секунди, дори и по-малко.”

В момента живея в общежитие, далече от Брабранд. Съседите са ми датчани. Стаята ми е на първия етаж. Имам огромен прозорец и метални външни кепенци в цвят лила. Преди няколко дни ограбиха съседката ми, исландка. Влезли през прозореца с помощта на метален лост и задигнали лаптоп и бижута. И за мен денят се превърна в нощ: спуснати пердета и затворени кепенци през цялото време.

––––––––
* Авторката е българска студентка, която живее в Дания.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.