Как в България правеха мощни компютри – истории от света на диска

Голяма машина ЕС-1035 – суперкомпютър, откраднат от Ай Би Ем от български специалисти. Снимка: от рекламна дипляна на ДСО „ИЗОТ“

Антон Андонов е работил като програмист в Централния институт по изчислителна техника и технологии – София в продължение на 20 години – от 1970 година до фалита му през 1990 година. Ето неговата история за славното компютърно минало на България:

„През 1970 година бях студент по математика четвърти курс, производствен профил. Реших да прекъсна за една година и да поработя нещо по специалността, защото вече се бях оженил и имахме финансови затруднения. Отидох при проф. Благовест Сендов, който ми беше преподавател, обясних му ситуацията и го помолих да ме насочи някъде за работа. Тогава той ми даде препоръка и ме изпрати при Жоро Пенчев в Централния институт по изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ), който беше създаден 4 години по-рано.

За да ме вземат на работа там, трябваше да държа тест на фирмата IBM. Това бяха логически задачи, които се решават за време, повечето картинни. Примерно, показват ти 3 картинки и трябва да избереш четвъртата от няколко възможни. Имаше и някои словесни. На конкурса се явихме около 40 човека. Аз се класирах на трето място. Този, който стана първи, имаше два пъти повече точки от втория. Постижението му беше феноменално. Никой, дори в Щатите, не беше успявал за това време да постигне такъв резултат.

Антон Андонов, който е разработвал софуер на крадените от Ай Би Ем машини. Снимка: авторката

По-късно станахме колеги и го попитах: „Абе, Цецо, как успя да направиш такъв рекорд на теста?“, а той ми каза: „Ами хоби… Всяка седмица си купувам вестник „Поглед“ заради страницата с логически задачи. Решавам ги и изпращам по пощата верните отговори. Задачите във вестник „Поглед“ са подобни на теста на IBM, но са несравнимо по-трудни – все пак имаш цяла седмица да ги решиш. Тези на теста ми се видяха безкрайно лесни. Само щраках правилните отговори един след друг…“

Изчислителната техника, която развивахме през 70-те и 80-те години в ЦИИТТ, беше по подобие на големите машини на IBM. България тогава работеше за Съветския съюз. Докато руснаците издигаха в култ способностите на човешкия мозък, американците мощно напредваха в изчислителната техника. Когато руснаците се усетиха, че трябва да ги настигат, вече бяха безкрайно изостанали. Единственият начин някак си да компенсират, беше да копират от американците.

Тогава водеща в Щатите беше фирмата IBM (International Business Machines), така че ние трябваше да „усвоим“ нейните постижения. По това време всичко, което летеше в космоса – ракети, совалки и др., беше с машини на IBM и с тяхна операционна система.

Голяма машина IBM-36, 25-и модел. Оранжевата част в дъното е централният процесор. Черният сандък вдясно е карточетящо устройство с поставени отгоре перфокарти. Вляво се виждат лентовите устройства. Снимка: Ай Би Ем

Компютрите на американците за масова употреба бяха 3 вида – големи машини, мини машини и микро машини. В наши дни масово са се наложили микро машините (РС), но по онова време в България бяхме чували за РС-та само на теория. Имаше само големи машини и мини машини, от които соц. лагерът трябваше да копира технологията. За целта нашият институт купуваше машина на IBM (те имаха представителство в България), а после я разглобяваше и правеше подобна, но с логиките и със софтуера на IBM.

Ние, програмистите, изучавахме софтуера. Как ставаше това? Съвременните изпълними файлове от софтуера на персоналните компютри завършват с “.exe”, например – programa.exe. Програмите на големите машини нямаха такова разширение .exe. Състояха се от едно име и просто се стартираха. Софтуерната програма има 3 състояния, подобно на етапите от развитието на пеперудата – гъсеница, какавида и пеперуда. Изпълнимият файл .exe е пеперудата. Но ако искаш да го промениш, трябва да тръгнеш от първичното му състояние, тоест – от гъсеницата, което на компютърен език се нарича сорс вид (source).

В днешно време има програми, които изчитат и преработват всичко, докато ти направят пеперудата, както и обратното – от exe връщат всичко до source – вида, така че програмистът да може по човешки начин да види цялата логика. Тогава на голямата машина имахме само изпълними програми, пеперуди, но не и обратните програми, които да превърнат машинния код в езика Асемблер. Така че, самите ние трябваше да изпълняваме ролята на такива програми. Разглеждахме машинния код и описвахме – това е инструкция, това са данни, това е инструкция и т.н. Първо си ги маркирахме, а след това превръщахме всички числа в инструкции на Асемблер и си правехме сорс вида. Разучавахме подробно логиката на програмите и ги коментирахме.

Сменяхме всички текстове от английски – на руски и на български, и пускахме пак програмата да работи, все едно вече е наша. По този начин соцлагерът се опита да си направи своя система, подобна на IBM. Казваше се ЕС – единна система. Българските машини, копирани от IBM, бяха ЕС-1020. Руските бяха ЕС-1030.

Оригиналните машини бяха IBM-360, което значи трето поколение на 60-те години. След това станаха IBM-370 (през 70-те години). Накрая излезе четвърто поколение. По това време американците вече много се пазеха и не искаха да продават от новите машини на никого, но в нашия институт бяха намерили начин да вземат една отнякъде и да я изкопират. Софтуерът е ясно – ние го преработвахме.

Панел към централния процесор на голяма машина IBM-360. Снимка: Университет Станфорд

Така в ЦИИТТ се появи голяма машина от четвърто поколение по подобие на американската. Беше единствена по рода си в целия соцлагер. И вече не се казваше ЕС, а ИЗОТ-310. От института така си  повярваха, че започнаха да я продават – на Индия 5-6 машини, за Африка изнесоха… Американците явно много са се ядосали, защото, въпреки студената война и социалистическия режим тук, пристигна делегация от Щатите, специално да предупреди България да не продава повече от тези машини по света. И ние престанахме.

IBM пускаше различни рилийзи (издания) на софтуерните си системи и транслатори. Когато потребители им се обадят, че са открили грешка, те я отстраняват и пускат нов рилийз. Веднъж, докато разглеждах една фаза от транслатора на Асемблер, открих 2 грешки, но смее ли някой да се свърже с IBM? Направо ще те обесят. Вместо това, дойде делегация от най-големия софтуерен институт в соцлагера, който беше в град Минск, Беларус, шефът ми Христо Хитов ме извика и аз трябваше да докладвам на руснаците. Показах им примери, при които се получава неверен резултат от компилацията, обясних им как се отстраняват грешките, руснаците ми казаха два пъти: „Спасибо, спасибо“ и това беше.

Лентови устройства на социалистическия суперкомпютър. Снимка: Башеду.ру

В института имахме и оригинална машина на IBM-360, 25-и модел. В началото на 70-те тя беше сред най-модерните в света. Само централната й част (процесор и оперативна памет) струваше над 1 милион долара. Ако нещо се случеше с нея, от представителството на фирмата в София за 24 часа докарваха със самолет тук резервните части от Виена и веднага ги сменяха. Оперативната й памет (RAM-паметта) беше 48 килобайта (б. а. – днес 48 килобайта е един текстов файл (документ) на Word). От нея 10 килобайта (К) заемаше операционната система, а за програмите оставаха 38К. На тези 38К ние бяхме направили счетоводна система за целия институт. Хард дисковете бяха 3.5 мегабайта (б. а. – колкото една съвременна цифрова снимка с добро качество).

Панел към централния процесор на голяма машина IBM-360. Снимка: Ай Би Ем

По-късно – в началото на 80-те години, получихме от IBM три нови, 300 мегабайтови хард-диска, специално за АСУ-то, в което аз вече работех (АСУ – Автоматизирани системи за управление). Отидоха колеги да ги освобождават от митницата и там, на вилката, тръгнали да вдигат един от дисковете, той нещо се наклонил, шефът на изчислителния център Весо Вълков се опитал да го задържи, но дискът паднал върху него и го пребил. Беше му смазал таза. Човекът лежа цяла година гипсиран в корито, потрошен от това чудовище, 300-мегабайтовото дисково устройство. А сега картата ми с памет за телефона, която е 2 гигабайта, е толкова малка, че ме е страх да не я загубя…

Централен процесор на голяма машина, соц-производство. Снимка: Башеду.ру

Вътрешните стени на залата, в която се намираше машината IBM-360, бяха изолирани от външните с въздушен коридор. Подът беше двоен. Под него минаваха кабелите и връзките между отделните устройства – принтери, карточетящи устройства (защото се използваха хартиени карти – перфокарти), лентови устройства (на които последователно записваш, а после четеш от тях), дискови устройства и др. Имаше специална противопожарна система. Бяхме инструктирани, при сигнал за пожар, веднага да напускаме залата, защото 2-3 минути след него автоматично се пускаше въглероден диоксид да гаси огъня.

Антон Андонов Снимка: авторката

Машината IBM-360, 25-и модел, беше модерна и компактна – само централната й част беше висока колкото мен и дълга 3-4 метра (смее се). Отделно бяха другите устройства. В залата имаше климатична инсталация, която да поддържа непрекъснато една и съща температура. Хладилни инсталации и вентилатори непрекъснато охлаждаха техниката. Ако някой от хладилниците се развали, машината веднага се спира. Вдигне ли се малко по-високо температурата, може да стане голяма беля.

По скорост IBM 360, 25-и модел, можеше да изпълнява 16 000 – 20 000 операции за 1 секунда. Сега един Пентиум 4 (който също вече е сравнително стара технология) изпълнява 2 операции за един такт в честотата. Това означава следното – ако процесорът е 1 гигахерц, той може да изпълнява 2 милиарда операции за една секунда. Сега новите многоядрени процесори не знам вече колко са мощни – сигурно изпълняват по 100 милиарда операции. В един съвременен процесор, въпреки че изглеждат толкова малки, има към 800 милиона транзистори. Всичко вече е микро.

Запаметяващо устройство на магнитен диск. Снимка: Башеду.ру

Идеологическата разлика между голямата машина и PC-то е огромна. Там външните устройства – екрани, дискове, принтери и др., си имаха свои процесори и  работеха със собствена логика, безкрайно бавно спрямо централния процесор. При PC-тата централният процесор управлява всичко.

След 1989 година ЦИИТТ рухна. Той беше създаден, за да настига Запада, но след разпадането на соцлагера вече не вървеше да крадеш и да копираш труда на американците. Предметът на дейност на института отпадна. Фирмата IBM, която толкова се мъчехме да догоним, също стана жертва на новите технологии, защото подцени възможностите за развитие на PC. Настъпи ерата на Microsoft.“

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.