СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новите членки могат да повлекат надолу Европейския съюз

Български фермери протестират през февруари с искания правителството да предприеме мерки за защита от глобалната криза. Снимка: Ройтерс

Главоломно падащи курсове на националните валути, зеещи дефицити по текущата сметка, боязливи взимания на заеми в чуждестранна валута и тежки рецесии: това звучи като елементи от една отдалечена кредитна криза в Третия свят от 80-те и 90-те години на миналия век. Кашата в Европа обаче бе забъркана по-близо до дома – в източноевропейски държави, много от които сега са членове на Европейския съюз. Една последица е, че старите страни членки на ЕС ще се видят принудени да платят сметката за разчистването на цялата тази бъркотия.

Мнозина западноевропейци, сблъскващи се със сурова рецесия в къщи, ще сметнат това за скандална несправедливост. Източноевропейците са на гуляй, подхранван от чуждестранните инвестиции, желанието за западноевропейски стандарт на живот и надеждата, че повечето от тези държави ще станат скоро в състояние да въведат единната европейска валута – еврото. Критиците твърдят, с известна доза основание, че някои източноевропейски страни членки не са били добре подготвени, за да се присъединят към ЕС; че са скалъпили или заобиколили реформите; и че са прахосали взетите от тях милиарди евро заеми за строителни и потребителски бум. Те трябва да платят цената за собствената си глупост, нали?

Ако страна като Унгария или някои от трите балтийски републики изпадне в банкрут, западноевропейците ще са сред първите потърпевши. Банки от Австрия, Италия и Швеция, които инвестират и отпускат големи заеми в Източна Европа, ще претърпят катастрофални загуби, ако стойността на техните активи се срине. Тенденцията на просрочване на задълженията, в съчетание с наследствените протекционистки инстинкти, излиза на преден план в цяла Европа и може лесно да съсипе постижението, с което ЕС се гордее най-много: своят общ пазар.

В действителност крахът на изток като нищо може да повдигне въпроси за бъдещето на самия Европейски съюз. Възможно е той да дестабилизира еврото, като се има предвид, че някои страни от еврозоната като Ирландия и Гърция не са в много по-добро положение от Източна Европа. И ще обрече всички шансове за по-нататъшно разширяване на ЕС, като ще породи нови съмнения за бъдещите изгледи за членство на Западните Балкани, Турция и няколко бивши съветски републики.

Политическите последици, ако Източна Европа бъде оставена да пропадне, обаче ще бъдат още по-тежки. Един от най-големите подвизи на Европа през последните 20 години бе повторното обединение на континента по мирен път след рухването на съветската империя. Самата Русия изпитва сериозни икономически затруднения, но нейните ръководители продължават да използват всяка открила се възможност, за да затвърждават влиянието й в региона. Нещо повече, ако хората в Източна Европа почувстват, че са били оставени на произвола на съдбата от западната част на континента, те може да се подведат по популисти или националисти от вида, който е идвал твърде често на власт в историята на Европа.

Въпросът, който стои пред западноевропейските лидери, е как най-успешно да предотвратят такава катастрофа. Въпреки че пазарите често разглеждат Източна Европа като едно цяло, всяка страна в региона е различна. Оформят се три големи групи. Първата включва държавите, които ги дели дълъг път от ЕС, като Украйна. Тук, европейските институции могат да помогнат финансово или със съвет, но основната тежест трябва да падне върху плещите на Международния валутен фонд. Необходимо е тези страни да вземат лекарството на МВФ, което той предписваше толкова често при предишни кризи в нововъзникващи пазарни икономики: да преструктурират своите задължения и да затегнат финансовата си дисциплина.

Нещата стоят по по-различен начин за разположените по- на запад страни. Всички те са членове на ЕС и съюзът трябва да поеме главна отговорност за тях. Една много рекламирана мярка е да бъде ускорен процесът по влизането им в еврозоната или дори те да бъдат оставени да въведат единната европейска валута незабавно. Тя може да има смисъл при четири държави, чиито валути са вързани към еврото: балтийското трио Литва, Латвия и Естония плюс България (Словения и Словакия вече въведоха еврото). Нито една от тези страни няма да покрие в скоро време критериите за влизане в еврозоната, заложени в Договора от Маастрихт. Те обаче са много малки (съвкупното население на трите балтийски републики е 7 милиона души), така че ако им позволим да въведат еврото, това не би трябвало да създаде нежелателен прецедент за другите, нито пък да навреди на доверието в единната европейска валута. Европейската централна банка и Европейската комисия обаче се противопоставят твърдо на такава форма на „евроизация“, въпреки че две балкански държави – Черна гора и Косово, вече използват еврото.

Едностранно или ускорено въвеждане на еврото ще има далеч по-малък смисъл при третата група, която включва по-големи страни с плаващи валутни курсове: Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Никоя от тях не е готова за здравата дисциплина в еврозоната, която изключва каквато и да била бъдеща девалвация. Тяхното преждевременно влизане може да отслаби еврото фатално. Но докато валутите им вървят надолу, голямата уязвимост на, по-специално, поляците, унгарците и румънците произтича от дълговете в чуждестранна валута, взети от фирмите и домакинствата предимно от чуждестранни банки. Това, което някога приличаше на внимателно настройване, изглежда сега като луд риск, както за онези, които взимат заемите, така и за банките, предимно италиански и австрийски, които ги отпускат.

Приоритет номер едно за тези четири държави трябва да е спрат по-нататъшното обезценяване на валутите си. Вторият е да подкрепят банките, отговорни за взимането на лоши кредити в чуждестранна валута. Болката от тях трябва да бъде споделена от четирима: от банките и техните кредитори, и от правителствата както на страните кредитори, така и на държавите длъжници. Изпълнението на тези две задачи изисква помощ от няколко външни източника: Европейската централна банка, МВФ, структурните фондове на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и, може би, Европейската инвестиционна банка. Предвид мащаба на проблема, липсата на координация между тези институции е скандална. Трета цел трябва да е източноевропейските страни да бъдат заставени да възобновят структурните реформи, които досега избягваха.

Спасяването на същите тези полски водопроводчици, които просто откраднаха работните места на всички, е кауза, която ще е трудно да бъде популяризирана от европейските ръководители в Берлин, Брадфорд и Бордо, особено в момент, когато крайната десница надава викове с пълен глас. Германските данъкоплатци вече са обезпокоени, че други се домогват до техните изкарани с труд и пот пари. Сметката наистина ще е висока, но, да си го кажем в прав текст, Западна Европа не може да си позволи да не я плати. Фалитът на която и да била източноевропейска страна членка на ЕС, да не говорим за едно разпадане на еврозоната или на общия пазар, би било катастрофа за цяла Европа; и по този въпрос има слаби изгледи за кой знае каква помощ от Съединените щати, Китай или друго място. Това, което е сигурно, е, че не е прекалено късно да бъде спасен изтокът; необходимо е обаче политиците да започнат да работят по въпроса сега.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.