СофияПловдивВарнаБургасРусе

Шефът на Витоша разкрива как властта раздава Странджа, Пирин и др. паркове

Не се надявайте финансовата криза да спре унищожаването на природата, твърди Тома Белев

Река Велека, Природен парк „Странджа“. Снимка: Александър Иванов

В петък изтече новината, че се готви уволнение на шефовете на природните паркове “Витоша”, “Странджа” и “Врачански Балкан”. Те са известни със съпротивата си срещу строителството в парковете.

Оказва се, че съвсем съзнателно министри и чиновници мотаят с години приемането на основни документи, които определят какви дейности са разрешени и какви забранени в парковете и защитените територии на България. Така се улеснява строителството на ски-курорти, голф игрища, хотели и т.н. в защитени територии. Стига се до парадокс – българското правителство иска и получава чуждестранна подкрепа за изготвянето на Планове за управление на природни и национални паркове от швейцарското правителство, от Американската агенция за развитие, от предприсъединителни програми на ЕС и други донори, а след това не ги приема с години. Или министърът на околната среда и водите не издава заповед за експертен съвет. Или Министерският съвет няма време да вземе решение, или взима решение, което заради техническа грешка на една дума отива в съда, губи делото и после с месеци не насрочва ново гласуване на документа. И всичко това под натиска на наши и чуждестранни инвеститори…

Един от нарочените за уволнение, Тома Белев, директор на Природен парк „Витоша” и председател на УС на Асоциацията на природните паркове в България, неотдавна в интервю пред e-vestnik обясни проблемите на планината Витоша (виж тук). Днес пускаме продължение, в което той разказва как с различни хватки на властта се разрешава строителството в природните паркове и защитените територии.

– Г-н Белев, в Интернет, под новините за готвеното уволнение за вас и другите двама директори на природни паркове, читатели настояват вие да оглавите бъдещо министерство на горите. Природозащитниците свикаха веднага протест във ваша защита. Как приемате случващото се?

– Аз от години съм защитник на идеята за създаване на Министерство на горите. Българските гори са най-голямата собственост на държавата – моите оценки на близо 3 000 000 хектара държавни гори надвишават 15 млрд. лева.

Тома Белев, директор на Природен парк „Витоша“. Снимка: Таня Киркова

Това е два пъти повече от стойността на Българския енергиен холдинг. При това оценявам само стойността на земята и дървесината, а техните стойности са много по-малки от недървесните и екологични ползи от горите под формата на чиста вода, въздух, място за почивка и средство за защита от бедствията. Що се отнася за министерско място, благодаря, но не смятам,че съм подходящ. От ученическите си години исках да работя в защитена територия, учих за това и само това съм работил – това е работата, която обичам и не желая да сменя. Що се отнася до протестите, искам да посоча, че за мен те са израз на подкрепа за политиката, която водим и действията, които извършваме като паркови администрации. Подобна подкрепа е много задължаваща за мен и доказателство, че гражданите имат индивидуална оценка за работата на всяка отделна администрация. Като служител на държавата, т.е. на гражданите на България, съм видял и получил всякакви оценки – от платени охулващи статии до благодарности и награди.

– Г-н Белев, толкова ли е важен един План за управление на даден национален парк?

– Плановете за управление са основен документ за националните и природните паркове. Трите национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан имат приети планове за управление. Но желанието на няколко офшорни фирми тези планове да се променят, с цел да се разреши застрояването на нови ски курорти, е публично известно. В момента се прави опит за промяна на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, с цел създаване на нов мега ски и голф курорт над Разлог, нагоре към резервата „Баюви дупки – Джинджирица”, обявен през далечната 1933 година. Проектът предвижда курортът да заобиколи биосферния резерват от три страни и ще се строи по южните стръмни склонове и от северната страна по посока на връх Пирин.

Витошки лалета. Снимка: архив e-vestnik

– Кой иска тази актуализация?

– В случая, „Балканстрой“ и община Разлог. Законът за защитените територии позволява промяна на плановете за управление. Но застрояване на Национален парк „Пирин”, който е обект на Световното природно и културно наследство, е недопустимо. До миналата година заради строителството на ски зона “Банско”, имаше процедура за изключване на тази територия от парка като унищожена безвъзвратно. Но понеже България оттегли своето предложение заради бъдещето задължение да спре всякакво строителство в парка, вероятно процедурата ще се измени в процедура за включване на Национален парк „Пирин” в списъка на световното природно наследство в опасност.

– Това т.нар. черен списък ли е?

– Това е черният списък. Обидно е, защото в този списък са включени застрашени обекти и национални паркове в страни от Третия свят, където не само няма демокрация, но реално няма и държава – в бедни и корумпирани африкански и азиатски страни. България ще бъде единствената държава от развития свят с обект, признат за част от световното природно наследство, но сложен в този черен списък.

– Какво е положението с другите наши паркове?

– Имаме 11 природни парка. От тях два имат планове за управление – Природен парк „Витоша” и Природен парк „Русенски Лом”. За парковете „Странджа”, „Рилски манастир”, „Персина”, „Сините камъни”, „Врачански Балкан” и „Златни пясъци” има изработени планове, но те по една или друга причина не се приемат. Някой от тях са готови от 5-6 години. Вече има и искане за преразглеждане на плана за управление на Витошкия парк за създаване на ски зона край “Алеко”. Държавата е разпоредила за природните и национални паркове задължително да се изготвят планове за управление в рамките на три години от обявяването им и от приемането на Закона за защитените територии. Последният природен парк “Беласица” бе създаден преди две години в края на 2007 г., през януари 2008 г. бе публикувана неговата заповед. Всички останали 10 парка трябва да имат планове за управление към настоящия момент, но все още нямат по различни причини. Законът разчита на плана за управление, за да се създаде някакъв режим на защита в парка. Когато няма план за управление, се правят всякакви щуротии и действия, които навяват съмнения за корупция, тъй като позволяват чисто административни решения.

Тома Белев, директор на Природен парк „Витоша“. Снимка: авторката

– Дайте пример.

– Например планът за управление на Природен парк “Странджа” беше разработен в рамките на българо-швейцарската програма по искане на българското правителство. Беше внесен за приемане в експертния съвет на Министерството на околната среда и водите. Двете общини – Малко Търново и Царево, се възпротивиха – това стана при правителството на г-н Сакскобургготски – и де факто планът на парка зацикли. Беше върнат за допълнение и актуализация. Актуализиран беше съгласно исканията на двете общини. Те поставиха нови искания – изключване на нови площи от парка и превръщането им в зони за застрояване. Българската фондация “Биоразнообразие”, която изготви плана, не изпълни тези искания и планът просто беше спрян. След това имаше няколко съдебни дела, с които фондация „Биоразнообразие“ искаше да бъде разгледан планът на експертен съвет, независимо какво е решението – положително или отрицателно, за да може да бъде приключена официално процедурата за получаване на помощта на швейцарското правителство. Има включително решение на петчленен състав на ВАС, което задължава министъра на околната среда и водите да разгледа на експертен съвет този план за управление. Мина вече почти година от това решение на ВАС, а планът за управление все още не е разгледан. Министърът трябваше в едномесечен срок да насрочи експертен съвет.

– Докато се накани, може да застроят цялото черноморско крайбрежие?

– Докато МОСВ се накани, община Царево подготви изменение на Общия си устройствен план, който предвиди застрояване на две трети от територията на черноморското крайбрежие – все земи от Природния парк “Странджа”. С административни нарушения този устройствен план влезе и беше утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

– Какви административни нарушения?

– Например екологичната оценка на този общ устройствен план трябваше да бъде одобрена с решение на министъра на околната среда и водите. Той го издаде, но не го публикува, както изисква законът, за да може да бъде обжалван, ако някой гражданин не е съгласен. Просто скриха това решение и излезе направо заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която не подлежи на обжалване.

Деца на посещение в музея на совите в Природен парк „Витоша“. Снимка: архив e-vestnik

– Наистина – мафия…

– Защо не се приемат плановете за управление? Планът на Природен парк „Рилски манастир” беше изготвен с финансовата помощ на Американската агенция за международно развитие, отново по искане на българското правителство. Той беше приет на експертен съвет в МОСВ и утвърден от Министерския съвет. Но стилистична грешка – Министерският съвет излезе с решение, че приема План за управление на Национален парк Рилски манастир, вместо на Природен парк Рилски манастир – даде повод на Българската православна църква да обжалва решението. Министерският съвет загуби делото и трябваше отново да утвърди Плана за управление на парка на свое заседание, но досега, въпреки че минаха две години от решението на Върховния административен съд, още не го е разгледал. Във въздуха виси и планът за управление на Природен парк „Персина“. Изготвен с проект по програма ФАР, разгледан на експертен съвет на МОСВ, но все още не е внесен за приемане от МС, независимо, че вече две години програмата е затворена. Тоест уж сме си изпълнили задължението по този проект, но реално планът за управление не е в сила.

– Може ли да се очаква, че ще спрат строежите по морето заради финансовата криза?

– Финансовата криза със сигурност затруднява достъпа до средства за строителство. Това се вижда в глобален мащаб и на национално равнище. Но не трябва да разчитаме някой неразумен инвеститор да не може да вземе кредит, за да застрои съответната защитена територия. Ние трябва да действаме така, че да имаме реална защита, независимо дали сме в икономическа криза или не сме.

– Излиза, че ние лъжем Европа, че сме защитили 11 природни парка, но всъщност не сме?

– Излиза, че предпочитаме решенията по управлението на тези природни паркове да се взимат субективно и всяко за себе си. Философията на Закона за устройство на територията казва, че всичко в природните паркове се прави въз основа на плановете за управление и когато те липсват, всъщност няма никакви ограничения, никакви режими и административните органи взимат решенията си по целесъобразност.

– Пак ще има нужда от бунта на природозащитниците?

– Любителите на природата са едни от най-активните граждани на България. Типичен пример беше случаят с „гражданското вето” върху заличаването на Природен парк “Странджа”. Заличаването на парка беше поискано от община Царево и един нарушител – фирма „Краш 2000“ АД, която незаконно строеше в самия природен парк вилно селище. С решение на тричленен състав на Върховния административен съд, което се позоваваше на несъществуващи текстове в закон, беше заличен самият парк „Странджа”. Тогава гражданите излязоха на улицата. Под публичния натиск и в обществен интерес бе прието изменение на закона, с което не се позволява да се заличават стари защитени територии защото администрацията преди 50-60 години не е била перфектна по съвременните стандарти.
По същия начин беше заличена най-голямата защитена черноморска територия извън Странджа – защитената местност „Камчийски пясъци“. И тя беше унищожена благодарение на съдебно дело по искане на един чуждестранен инвеститор – дъщерно дружество на австрийска банка, който нямаше правни основания да приватизира дюни, плажове и защитени територии, но ги беше приватизирал и реши да ги застроява. Всъщност я няма вече защитената местност „Камчийски пясъци“, защото съдът си позволява да взима решения въз основата на несъществуващи административни актове или под някакъв корупционен натиск.

– Кои са най-заплашените територии?

– Най-заплашени са териториите, към които все още има интереси от различни офшорни компании за тяхното застрояване. Българският бизнес – работодателски и индустриални организации – твърди, че няма свободни средства. Но виждаме, че все пак се намират компании, основно офшорни, които имат финансови възможности, вярно с абсолютно неясен произход на средствата, независимо дали става дума за скрити данъци, неправомерно изтеглен ДДС или търговия с хероин или проститутки. Тези компании имат пари и продължават с натиска си за застрояване на защитените територии. Всъщност това е основният проблем. Натискът продължава, не стихва.
Някои защитени зони, особено по Черноморието, практически са унищожени – както комплексът Калиакра, от който 80% е предвиден за застрояване. Изключено е само ядрото на резервата. Подобни опасности има за Националния парк „Пирин”, за Природния парк „Витоша”, за Природния парк „Българка”, където отново има искания за ски курорти. Имаме постоянно искания за застрояване на черноморското крайбрежие на Природен парк „Странджа” – на единични къщи, на големи комплекси. Особено след това скандално утвърждаване на изменение на Общия устройствен план на община Царево. Натискът продължава, заплахата я има и строителството продължава да е основният нерешен проблем при управление на защитените територии. Защото ясен е законът за устройство на територията, но под една или друга форма се намират вратички, с които се разрешава застрояването на защитените зони и територии.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.