СофияПловдивВарнаБургасРусе

Чехия “ударена” от ракетната сделка между Русия и САЩ

Иранска ракета стои в готовност да бъде изстреляна на неизвестен полигон в иранската пустиня. Снимка: Ройтерс

Преди два дни стана ясно, че американският президент Барак Обама изпратил писмо на руския си колега Дмитрий Медведев, в което твърди, че страната му е готова да се откаже от системата за противоракетна отбрана, ако Русия я подпомогне в опита да спре Иран в разработването на оръжия с голям обсег. Русия вече изрази готовност да преговаря за отмяна на американския план за разполагане на ПРО в Европа. В замяна предложи да сътрудничи за организиране на транспортен коридор, който да снабдява оглавявания от САЩ международен военен контингент в Афганистан. Каква е реакцията на Чехия и на Полша – най-засегнатите от подобно решение – пише в. „Интернешънъл хералд трибюн“.

Предложението на Барак Обама да се замразят плановете за разполагането на американската система за противоракетна отбрана в Източна Европа в замяна на помощта на Русия за предотвратяване на разработките на Иран на ракети с голям обсег може да нанесе сериозен удар върху стратегическите интереси на Чехия. За това предупредиха анализатори във вторник.

Междувременно Полша, която постигна с Вашингтон изгодна договореност в случай, че системата не бъде разположена, реагира на американското предложение по-оптимистично. Както Чехия, където трябва да бъде изградена високотехнологична радиолокационна станция, така и Полша, където трябва да бъдат разположени десет ракети-прехващачи, смятат системата за противоракетна отбрана за допълнителна гаранция за защита от страна на САЩ, за допълнение към онази взаимопомощ, която страните-членки на НАТО може да изискват от съюзниците си в случай на нападение. И двете страни помнят добре съветското господство, векове наред те бяха под чужда окупация или бяха разпокъсани от съседните държави.

Никола Хинек, експерт по отбраната от пражкия Институт за международни отношения, подчертава, че без радар в страната му няма да има американски военнослужещи. “Правителството е все по-разтревожено”, заяви той. Един от признаците на нервност беше отсъствието на официална реакция от Прага във вторник – в пълен контраст с бодрите изявления на министъра на външните работи на Полша и неговия прессекретар.

Решението за разполагане на радар в Чехия беше взето през юли миналата година от администрацията на бившия президент Джордж Буш. Месец по-късно, след като руските танкове влязоха в Грузия, Полша и САЩ се договориха да поместят на полска територия до десет ракети-прехващачи. Русия осъди тези договорености, като заяви, че американската противоракетна система, предвидена за Източна Европа, която беше под съветско господство от 1945 до 1989 година, ще бъде считана за заплаха за Русия.

Правителствата на Полша и на Чехия винаги са твърдели, че щитът е предназначен за защита на Европа от възможно нападение от държави в Близкия Изток, най-вече от Иран. Чешкото правителство, което е твърдо на проамерикански позиции, на практика не постави условия за разполагането на радара близо до Прага, и в този случай – ако администрацията на Обама реши да се откаже от проекта, едва ли ще може да иска някакво обезщетение.

Според Хинек все още е много рано да се говори доколко чешкото правителство има основания за притеснения. “Обама не замразява дълбоко системата за противоракетна отбрана, каза той. Той я поставя в хладилника. Това означава, че може да бъде извадена от там, в зависимост от поведението на Русия.” Промяната на позицията на администрацията по въпроса с противоракетната отбрана беше видна на конференцията по безопасността през февруари в Мюнхен. Вицепрезидентът Джоузеф Байдън-младши заяви, че всяко решение за поместване на противоракетен щит в Източна Европа зависи не толкова от цената, колкото от ефективността на системата.

На срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО преди две седмици в полския град Краков, министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс помоли полските власти да не бързат с приемането на решението за поместване на ракети-прехващачи в Полша. Полша, която беше на доста по-твърда позиция по време на преговорите (тя се съгласи да приеме американските ракети само при условие, че се модернизира собствената й система за противоракетна отбрана) – реагира на новината за американското предложение към Русия доста по-спокойно.

“Очакваме американската страна да изпълни договореностите, постигнати през миналата година”, заяви говорителят на полското министерство на външните работи Пьотр Пашковски. “Дори САЩ да решат да не поместват ракетите-прехващачи, което се явява американски, а не полски проект, правителството ни очаква, че САЩ ще предоставят на Полша батареи зенитно-ракетни комплекси Пейтриът. Точно такава беше договорката ни. И едното не зависи от другото.”

Министърът на външните работи на Полша Радек Сикорски, който миналата седмица проведе преговори с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, каза в интервю по полската телевизия, че “държавният секретар заяви, че ще осъществим това, което наистина има значение за Полша.” Сикорски подчерта, че САЩ и Полша ще продължат да изпълняват договореностите за “разполагане на батареи с ракети „Пейтриът“ в Полша отначало временно, а след това и за постоянно.”

“Бихме искали да бъде изпълнено обещанието, което съпътстваше плановете за създаване на системата за противоракетна отбрана”, добави Сикорски. Той посети Вашингтон, за да спечели поддръжката на САЩ за кандидатурата си за поста генерален секретар на НАТО през юни, когато завършва мандатът на настоящия генерален секретар.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.