Ще станат ли САЩ социалистическа държава?

в. Вашингтон пост

Американският президент Барак Обама, за когото твърдят, че пренася европейския социализъм във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

“Вече всички сме социалисти”, провъзгласи сп. “Нюзуик”. В Съединените щати създаваме “социалистически републики”, каза Майк Хъкаби, а след като размисли, добави, че “това би се харесало на Ленин и на Сталин”. Свидетели сме как в епохата на Обама, се случва “преселване на европейския социализъм във Вашингтон”, заяви Нют Гингрич.

Е, дори всички да сме обречени да станем червени, засега в столицата ни познавам само двама отявлени демократи-социалисти: сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс и онзи тип, който всекидневни виждам в огледалото, докато се бръсна. Бърни е напълно способен да говори от свое име, затова написаното по-долу представлява своеобразен доклад за състоянието на социализма ни от втората половина на вашингтонския изпълком на сенатори и колумнисти.

На първо място, при изследването на политическия пейзаж, ни поразява липсата на привърженици на социализма – най-малкото на това, което се разбираше като социализъм от онези, които носеха знамето му по време на капиталистическата криза през 30-те години на миналия век. Тогава и социалисти, и комунисти говореха за национализация на всички основни отрасли, за премахване на всички частни пазари и системата на заплащане. Днес никъде не може да се намери лява партия, която да поставя подобни искания или да има такива фантазии (подобни неща не говори дори Уго Чавес, който е по-скоро авторитарен популист, отколкото някакъв си социалист).

В рамките на историята на социализма това означава тържество на позицията на Едуард Бернщайн – немския социалист от края на ХІХ век – който твърдеше, че главната задача е да се даде човешко лице на капитализма с помощта на демократичните инструменти, а пълното изкореняване на капитализма няма смисъл. В контекста на американската история това означава, че, когато през 1936 година нюйоркските шивашки профсъюзи излязоха от Социалистическата партия, за да подкрепят Франклин Рузвелт, те зададоха на американските социалисти парадигматичен курс: да влязат в Демократическата партия не заради унищожението на капитализма, а заради регулирането му, демократизирането му и създаване на области от обществения живот, където пазарните закони не действат.

Но консерваторите в Съединените щати никога не са громили социализма за това, че призракът му е надвисвал над Америка. По-скоро те по всякакъв начин противодействаха на прогресивни реформи като всеобщото безплатно образование, минималния размер на заплащането на труда или жестоките финансови правила. Най-блестящият им успех е, че не позволиха САЩ да бъдат осквернени с всеобща система на здравеопазване. Резултатът: най-високите разходи за здравеопазване в света, за сметка на работодатели и работници, които не могат да си ги позволят; почти 50 млн. американци без застраховки; ниво на детската смъртност, по-високо, отколкото в 41 държави по света, липса на социализирана медицина.

На консерваторите трябва да се отдаде дължимото за последователността им: те критикуваха социалиста Рузвелт, а сега критикуват Обама, въпреки че всъщност Обама, както и Рузвелт преди него, се занимава не със създаването на социализма, а с “презареждане” на капиталистическата система, която спря да работи. Разходите, заложени в плана на Обама за икономическото стимулиране, не предполагат установяване на социалистически контрол. Това е единственият начин да се влеят пари в системата, в която е застопорен ръстът на частните инвестиции, потреблението и експорта – трите потенциални двигатели на растежа. Инвестирането на допълнителни средства на данъкоплатците в образование, научно-изследователски и конструкторски разработки е способ да се привлекат парите на държавата към повишаване на конкурентоспособността на частния сектор. Да не позволяваме на банките ни безконтролно да спекулират със средствата ни – това е начинът да се поддържа банковата система жива.

Ако Обама осъществи програмата си, резултатът ще бъде по-социален, устойчив и конкурентоспособен капитализъм. По-острите му и честни в интелектуално отношение критици го обвиняват не в ленинизъм, а в привеждане на нашия капитализъм във вид, наподобяващ европейския. Всъщност през последния четвърт век европейският капитализъм стана по-малко регулиран и започна да прилича повече на нашия. И това е една от причините за това, че европейската система е толкова съвместима с всички останали.

Ето ви мнението на демократ-социалист: на мястото на американския капитализъм, който не се меси в частни инициативи, скоро ще дойде не социализъм, а по-регулиран, жизнеспособен капитализъм. И причината не е в това, че горите са пълни с тайни социалисти, които сега започват да се разкриват.

Съдейки по неуспехите на големите инвестиционни компании от Уолстрийт и по световната криза на търговските банки, по срива на експорта от Източна Азия, Германия и САЩ, по предсмъртните хрипове на американската автомобилна промишленост, по повсеместния срив на фондовите пазари, по ужасяващия растеж на безработицата в света и по отслабването на правителствата в младите демокрации, отворили се за световните пазари – съдейки по всичко това, ни чака по-социален капитализъм, защото дерегулираният капитализъм от последните 30 години се самовзриви и повлече със себе си немалка част от познатия ни свят.

Затова, консерватори, търсещи виновници за тази трансформация на капитализма: въпреки всичките ни усилия, виновни сме не ние с Бърни, а вашата собствена проклета система.

––––––––––––––
*Харолд Майерсън е американски журналист, работещ за списание „Америкън проспект”. Негови текстове за политика, икономика, външна политика и американска култура са излизали в “Ел Ей Уикли”, “Ню Йорк таймс”, ”Вашингтон пост”, “Лос Анжелис таймс”, “Нюйоркър”, “Атлантик”, Ню рипъблик”, “Нейшън” и “Ню Стейтсман”. През 70-те години работи за Демократическия социалистически организационен комитет, основан от членове на Социалистическата партия на Америка.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.