СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Гардиън“: Пълната забрана на наркотиците трябва да падне

Въпреки огромните вреди, нанасяни от забраната на наркотиците, политиците продължават да се придържат сляпо към амбициите за глобалната война с дрогата

Наркоман приготвя спринцовка с хероин, за да инжектира наркотика на приятеля си в изоставена сграда в Кабул. Снимка: Ройтерс

През тази година се навършват сто години от глобалната забрана на наркотиците. Ако си припомним милионите животи, разрушени от войната срещу наркотиците, ще трябва да признаем столетието за доста безславно. Но, независимо от това, повечето страни продължават да подкрепят повсеместната забрана за отглеждане, разпространение и използване на психоактивните вещества, постановена в Шанхайската конвенция от 1909 година.

Следващата седмица политическите лидери ще се съберат във Виена, за да обсъдят резултатите от международната политика срещу наркотиците и да подпишат нови договорености. Преди десет години в Ню Йорк завърши специалната сесия на Общото събрание на ООН по наркотиците. Тя протече под колкото нелепия, толкова и смешния лозунг “Свят без наркотици – можем да го постигнем”. Уви, реалността през тези десет години – от маковите полета в Афганистан до уличните убийства в Манчестър – доказа точно обратното.

Много хора обвиняват Общото събрание, че е безсмислена говорилня – в края на краищата препоръките му нямат задължителен характер. Но то служи като барометър и именно на тази среща ще бъде постигнат – за добро или за лошо – консенсусът за глобалната политика спрямо наркотиците през предстоящите десет години. Или както отбеляза в последния си анализ Международният консорциум по политиката към наркотиците, трудно е да се надцени вредата, причинена на хората и на обществото от всеобщата забрана.

Извън Африка, всеки трети случай на заразяване със СПИН е свързан с използването на заразени спринцовки. И въпреки това, въпреки че неизброимите изследвания доказаха, че разпространението на стерилни спринцовки намалява риска от заразяване като не увеличава употребата на наркотици, в много страни органите по контрол на наркотиците продължават да пренебрегват общественото здраве. В Русия, където епидемията от СПИН се разпространява по-бързо, от където и да е другаде по света, употребяващите наркотици нямат дори възможността да преминат от нелегални вещества на заместители от рода на метадона – те също са забранени.

Въпреки световната тенденция за отмяна на смъртното наказание, броят на режимите, които го използват за престъпления, свързани с наркотиците, расте – в противоречие с международното право по правата на човека. При това наказанията за употреба на наркотици са безполезни; те струват на данъкоплатците милиарди и опасно препълват затворите. Според Майк Трейс, бивш заместник-съветник на Великобритания по наркотиците, редица изследвания показват, че връзката между суровото преследване и търсенето на нелегални наркотици е минимална. Някои от страните с най-жестоки закони, като например САЩ, и до сега запазват най-високо ниво на употреба на наркотици.

Трябва да се спомене опустошителният ефект, който има върху екологията унищожението на насажденията от кока в Колумбия. Както и масовата принудителна детоксикация в Китай. Или начинът, по който нелегалният пазар на наркотици дарява милиони на организираната престъпност и на полувоенните организации, дестабилизиращи цели държави. Това са истинските последствия от забраната, а не някакъв “свят без наркотици”.

Доскоро като че ли можеше да се надяваме, че на преговорите във Виена ще бъде изработен по-прагматичен и хуманен подход. Страните от Европейския съюз, подкрепяни от латиноамериканците, Австралия и Нова Зеландия, лобираха за приемане на нова декларация, която за първи път изрично да спомене принципа за намаляване на причинените вреди. Но целият оптимизъм изчезна, когато ЕС даде заден ход след заявлението на Ватикана, че пполитиката на намаляване на вредата ще доведе до либерализация на употребата на наркотици и затова е “срещу живота”. На свой ред САЩ, Япония и Русия продължават да налагат вето на всичко, което се отклонява от принципа на “нулевата търпимост”.

Въпреки че администрацията на Обама демонстрира по-прогресивен подход в сравнение с Буш и неговата “война с наркотиците” (президентът вече отмени забраната върху федералното финансиране на програми за подмяна на спринцовки), малко е вероятно американските преговарящи във Виена да го споделят. Това означава, че съдбата на световната политика в отношението към наркотиците за близките десет години е предрешена.

Разбира се, намаляването на вредата – подмяна на спринцовки, метадонови програми, управляване на зависимостта – не е панацея. Но в страните, където подобни мерки действат отдавна, те спасяват много животи. Трагедията е в това, че въпреки че експертите по политиката към наркотиците, също както и част от политиците и полицаите, отдавна са стигнали до консенсус, той не се признава открито. А консенсусът е, че забраната на наркотиците носи повече вреда, отколкото полза, и че най-здравомислещата реакция би била да се създаде система за регулиране и облагане с данъци, която би позволила наркотиците да се поставят редом с други пагубни избори, които хората правят, като пушенето и алкохола.

Дани Кушлик от благотворителната организация „Трансформ“, която се занимава с проблемите на наркоманиите, е убеден: “Никакви консултации, никакви чисти спринцовки, никакъв метадон не могат да се противопоставят на факта, че наркотиците струват повече от собственото си тегло в злато, че чистотата им не се контролира, а притежанието им е углавно престъпление. За съжаление, специалните стаи за инжекции и хероинът по рецепта ни най-малко няма да облекчат съдбата на афганистанските и колумбийските производители на опиум и кока.”

Но легализацията и регулацията няма да са тема на разговор във Виена. Нито пък в скоро време във Великобритания. Достатъчно е да си спомним как правителството два пъти поред игнорира собствения си консултативен комитет за злоупотреба с наркотичните вещества, когато ставаше дума за рекласификацията им. Всеки, който е видял последиците от забраната със собствените си очи, се моли във Виена да се случи чудо. Останалите ще трябва да се примирим със слабите надежди, които са ни останали. Като например споменът, как на сесията на парламентарната комисия по вътрешни работи през 2001 година един нахален млад мъж от задните редове неочаквано се застъпи за обсъждане на въпроса за легализацията. Този депутат се казваше Дейвид Камерън (сега лидер на консерваторите – б. р.). Нали звучи обнадеждаващо? Въпреки че не трябва да се хранят много празни надежди.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.