Климент Денчев-Климбо за българите в Канада и Елица, която покори Цирка на Слънцето
7 Март 2009
От години слушам, наблюдавам и размислям по един въпрос. Струва ми се важен, да не кажа основен за всички нас. Думата ми е за напусналите Родината, мигрирали, емигрирали, преместили се географски на хиляди километри българи. Все ще се намери нещо, което да не ни е точно…
Я доматите нямали вкус като нашенските, я „местните чужденци” нещо не са ни по вкуса (без да ни мине през ум, че “чужденците” сме си ние). Изчетох сумати интервюта с българи, които се завръщат в Родината, разочаровани от действителноста на непознатия доскоро „друг” свят. Въздиша се, че не било като у нас, нямало възможност да се изпие едно кафе с приятели. Всички заети, тичат по на две, че и три работи. Контактите само по телефона или си пращат „emails”, a колко си беше хубаво по цял ден из кафенетата, лаф и смях. Така е.
Преадаптационният период е дълъг път, който не всеки е готов да измине. Новият ни живот е низ от страдания и само въоръженият с готовност за познание може да премине чертата, която ни разделя. Познавам канадски скулптор от български произход, с когото си говоря по телефон от време на време, или се виждаме на изложбите му. Не страдаме, че не се срещаме по кафенетата да „меняме мисли за изкуството”. Моят Ваятел работи много и е успешен във всяко свое начинание. Само че е много скромен. Говорим за камъните и мраморите дето дяла всеки ден и току под сурдинка ще ми каже, че е получил награда за тази или онази творба. Ей така между другото.
Казвам му: “Ами с тази новина трябваше да започне разговорът ни…” А той вече ми говори за новия си проект. Питам го как са децата. Добре са, казва ми. Дъщеря ми получи първа награда… Стоп, екзалтиран викам аз. Как първа, каква награда, от къде? Защото като чуя, че българин е получил отличие, ме обхваща известното ”всеобщо актьорско възбуждение”. Разкажи по подробно. Васил Ников, така се казва моят приятел скулптор, започва: “Ами тя, дъщеря ми в София завърши средно специално художествено училище за приложни изкуства със специалност дизайн на детската среда. Тук завърши дизайн в колежа CEGEP през 2005.
Спечели проект за пролетна витрина на магазините SIMONS, всички витрини на SIMONS в Квебек бяха направени по нейния проект и името й беше написано на витрините, в момента е втора година “дизайн на средата” в Квебекския университет в Монреал (UQAM). Миналия септември от страна на Le Cirque du soleil (”Цирк на Слънцето”, световно известна канадска трупа със седалище в Монреал - б.р.) беше предложено на студентите от втори курс да разработят тема-проект за цирка. 80 студенти в срок от 7 седмици трябваше да представят по три чертежа и макет, като цирка предостави видео материали от последните три представления, следвани от посещение на сценичните инсталации на цирка. През декември 2008 мина прегледът на проектите. Бяха отсяти 80-те, за да се стигне до осем.
Наградата:
Стипендия за блестяща идея. Дизайн на околната среда 2008. Първа награда в категорията ”Предмет на акробатичното изпълнение” за нейния проект „Въжето” Cirque du soleil присъжда на Елица Никова. Стипендията е 1500 канадски долара. Елица Никова е била поканена на интервю за канал Savoir (Знание) в предаването Les reussites du Quebec (Успехите на Квебек). Следват интервюта „онлайн” за вестниците на университета. Този проект е предоставен на инженерите на цирка с оглед на следващия декор на представленията на цирка.
Бащата на Елица се умори да ми разказва. Моето любопитство няма край: “Кога е родено това дете?” Елица е родена на 30 август 1984 г. в София, БЪЛГАРИЯ. Майка й е Даниела Никова. Трябва да те свържа с нея, тя да ти говори по подробно за декора на цирка, ама пусто все е на работа. Аз си помислих: “Ами за едно кафе време няма ли? Така, да седнем в кафенето и да си дърдорим с дни, за това–онова.” После си викам: “Ма к’ви… ги дрънкаш и ти. Кой дава награди за стоене по кафенетата… Ама-ха.”
Нашият в-к “Форум” е горд да ви представи канадска дизайнерка от български произход. Драга Елица, желаем ви успешни години без време за кафенета. Бъдете първа на манежа на изкуството, наречено живот.
————————————————
*Климент Денчев или Бате Климбо, както го познаваха децата преди повече от 30 години, всяка вечер в предаването “Лека нощ, деца” разказваше весели и увлекателни истории, като през това време рисуваше върху стъкло. През 1978 г., след като беше играл в едни от най-популярните български филми и беше станал кумир на всички български деца, на върха на славата си, Климент Денчев напусна България и емигрира в Канада.
можещия си го може/ климбо поздрави ати минчеф
Да, след което изчезна от всякакви телевизионни програми и ние дълго се питахме защо вече го няма, докато един ден все пак стана ясно какво се е случило.
Поздрав на бате Климбо от едно пораснало дете, което не го е забравило.
Бе аз не съм го хванал бате Климбо като малък, ама наскоро по канала бяха извадили некви негови архивни кадри, требва да си призная, че изобщо не съм впечатлен, да не кажа нещо по-силно.
Е, как ще си впечатлен, като ги гледаш одъртял и в друго време.
допускам
Климбо ви говори да рядко срещаната българска черта - скромността. Днес тя не е актуална, но хвала на тези родители отгледали и възпитали такова дете.
може би скромните българи са овладяли канада по подобие на вица-въпрос: как разговаря добрият с лошия български инженер - отговор: по телефона от канада
Възраста е много важен фактор за преселилите се в друго Общество,възраста и квалификацията.Ако можеш да се реализираш в сферата на искуството или медиите,какъвто е частния случай на този човек,средната възраст е дори предмство,но ако търсиш реализация,каквато и да е,какъвто беше моя случай ,младоста е предимство,особено в северна Америка.Сигурен съм ,че този популярен в България човек не е типичния пример за бежанеца от България в Канада.Един е българина Канев и един е Шефкет Чападжиев от Чикаго,другите са в с я к а к в и-успешни,образовани,лутащи се,незабележими,изпъкващи и т.н.Но винаги е стимулиращо да се чуе за добра кариера на сънародник-бежанец,винаги е повод за гордост,даже осмисла Американската Мечта за младежа.Така е всякакви сме,българи сме все пак.
ти няма ли да напишеш биографична книга
Поздрави за Бате Климбо,не съм те забравил! Преди 2-3 дни си мислех за тебе и хоп днес статия от теб,изненада..
Аз пък бих й пожелала не само да бъде машина за успехи, а отвреме навреме - за да не забрави човешкото в себе си - да сяда и на кафе с приятели.
Помня го Бате Климент. С добро го помня. Даже сега се опитват да го имитират. Скоро си купих вафли заедно с един диск "приказки под дъгата". Опитали са се да го имитират ама нещо ... А и американците има какво да научат от него. Като включа КАРТООН-а попогрешка - направо кошмари сънувам. Как го гледат тия деца ??
Сбогом, бате Климбо! Приживе ни развеселяваше като бяхме деца, но сега ни разплака! Сбогом и вечна ти памет!
"...детство мое така си ми потребно,щом студено ми стане..." Сбогом,Климбо;сбогом детство!
до нековмевциален Приятелю, не си съвсем прав. Има професии, които правят хората известни като тази на артистите, телевизионерите.Има и такива,при които хората си работят и не се радват на известност, но това никак не означава, че се лутат в чужбината. Всеки, който има някаква професия и квалификация,и работи съвестно- намира своята реализация в чужбина. И възрастта няма значение. На 50г работих в Англия, на 55 във Франция. Важна е мотивацията. Независимо къде се намираш. Мотивиран ли си- успяваш.Носталгията по лесният и безгрижният живот е опрадвание за неуспелите.
Светъл ,красив и даровит човек - Климент Денчев. Обожаваше децата и те му отвръщаха с радостен смях. Силен и общителен дружелюбен мъж. ЬОтказваше участия в Телевизионен театър само и само да е в Лека нощ. А сега Лека нощ е пълна с американски боклуци и никой в Националната телевизия не създава нищо българско за децата.Бъди благословен бате Климбо