СофияПловдивВарнаБургасРусе

Климент Денчев-Климбо за българите в Канада и Елица, която покори Цирка на Слънцето

Елица Никова. Снимка: сайт на Квебекския университет

От години слушам, наблюдавам и размислям по един въпрос. Струва ми се важен, да не кажа основен за всички нас. Думата ми е за напусналите Родината, мигрирали, емигрирали, преместили се географски на хиляди километри българи. Все ще се намери нещо, което да не ни е точно…

Я доматите нямали вкус като нашенските, я „местните чужденци” нещо не са ни по вкуса (без да ни мине през ум, че „чужденците“ сме си ние). Изчетох сумати интервюта с българи, които се завръщат в Родината, разочаровани от действителноста на непознатия доскоро „друг” свят. Въздиша се, че не било като у нас, нямало възможност да се изпие едно кафе с приятели. Всички заети, тичат по на две, че и три работи. Контактите само по телефона или си пращат „emails”, a колко си беше хубаво по цял ден из кафенетата, лаф и смях. Така е.

Климент Денчев в началото на 70-те години. Снимка: кадър от филма „Няма нищо по-хубаво от лошото време“

Преадаптационният период е дълъг път, който не всеки е готов да измине. Новият ни живот е низ от страдания и само въоръженият с готовност за познание може да премине чертата, която ни разделя. Познавам канадски скулптор от български произход, с когото си говоря по телефон от време на време, или се виждаме на изложбите му. Не страдаме, че не се срещаме по кафенетата да „меняме мисли за изкуството”. Моят Ваятел работи много и е успешен във всяко свое начинание. Само че е много скромен. Говорим за камъните и мраморите дето дяла всеки ден и току под сурдинка ще ми каже, че е получил награда за тази или онази творба. Ей така между другото.

Казвам му: „Ами с тази новина трябваше да започне разговорът ни…“ А той вече ми говори за новия си проект. Питам го как са децата. Добре са, казва ми. Дъщеря ми получи първа награда… Стоп, екзалтиран викам аз. Как първа, каква награда, от къде? Защото като чуя, че българин е получил отличие, ме обхваща известното ”всеобщо актьорско възбуждение“. Разкажи по подробно. Васил Ников, така се казва моят приятел скулптор, започва: „Ами тя, дъщеря ми в София завърши средно специално художествено училище за приложни изкуства със специалност дизайн на детската среда. Тук завърши дизайн в колежа CEGEP през 2005.

Награденият проект на Елица.

Спечели проект за пролетна витрина на магазините SIMONS, всички витрини на SIMONS в Квебек бяха направени по нейния проект и името й беше написано на витрините, в момента е втора година „дизайн на средата“ в Квебекския университет в Монреал (UQAM). Миналия септември от страна на Le Cirque du soleil („Цирк на Слънцето“, световно известна канадска трупа със седалище в Монреал – б.р.) беше предложено на студентите от втори курс да разработят тема-проект за цирка. 80 студенти в срок от 7 седмици трябваше да представят по три чертежа и макет, като цирка предостави видео материали от последните три представления, следвани от посещение на сценичните инсталации на цирка. През декември 2008 мина прегледът на проектите. Бяха отсяти 80-те, за да се стигне до осем.

Наградата:

Стипендия за блестяща идея. Дизайн на околната среда 2008. Първа награда в категорията ”Предмет на акробатичното изпълнение” за нейния проект „Въжето” Cirque du soleil присъжда на Елица Никова. Стипендията е 1500 канадски долара. Елица Никова е била поканена на интервю за канал Savoir (Знание) в предаването Les reussites du Quebec (Успехите на Квебек). Следват интервюта „онлайн” за вестниците на университета. Този проект е предоставен на инженерите на цирка с оглед на следващия декор на представленията на цирка.

Бащата на Елица се умори да ми разказва. Моето любопитство няма край: „Кога е родено това дете?“ Елица е родена на 30 август 1984 г. в София, БЪЛГАРИЯ. Майка й е Даниела Никова. Трябва да те свържа с нея, тя да ти говори по подробно за декора на цирка, ама пусто все е на работа. Аз си помислих: „Ами за едно кафе време няма ли? Така, да седнем в кафенето и да си дърдорим с дни, за това–онова.“ После си викам: „Ма к’ви… ги дрънкаш и ти. Кой дава награди за стоене по кафенетата… Ама-ха.“

Нашият в-к „Форум“ е горд да ви представи канадска дизайнерка от български произход. Драга Елица, желаем ви успешни години без време за кафенета. Бъдете първа на манежа на изкуството, наречено живот.

––––––––––––––––

*Климент Денчев или Бате Климбо, както го познаваха децата преди повече от 30 години, всяка вечер в предаването “Лека нощ, деца” разказваше весели и увлекателни истории, като през това време рисуваше върху стъкло. През 1978 г., след като беше играл в едни от най-популярните български филми и беше станал кумир на всички български деца, на върха на славата си, Климент Денчев напусна България и емигрира в Канада.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.