Климент Денчев - Климбо. Снимка: Профилмс

Климент Денчев в началото на 70-те години. Снимка: кадър от филма “Няма нищо по-хубаво от лошото време”

Казваха:
- Той е идиот.
- Чакай малко, кои казваха, не започвай така от изневиделица. Кои казваха?
- Другите идиоти.

Той беше заобиколен от идиоти, кой от кой по идиот. Той се
отличаваше от идиотското си обкръжение с това, че беше Голям Идиот.
Харесваше му да рецитира. Все си преповтаряше:
- …А вий, вий сте идиоти.
- Чакай сега, помисли, с тия приказки няма ли да обидиш читателите?
- Защо читателите, пък и ти, те са читатели, говоря за идиотите, а те книги не четат.
Сега му е мястото да обясня, че ТОЗ, който задава досадните си въпроси, е Същински идиот. Това само между нас да си остане. Разликата е там, че не си дава сметка и ще продължава да ни обърква с идиотските си въпроси.
- За кого говориш?
- За един …
- Ма и той ли е идиот?
- Истински.
В края на пътя си тоя идиот взе да се замисля, но идиотщините наслоили се в главта му, не казвам мозък, за какво му е на идиота мозък, бяха го задръстили не с необходимия за живота ни холестерол, а с непромокаем нагар от идиотизъм.
- Ма сега за кого говориш?
- Престани да прекъсваш като не знам какъв…
- Ми… като не знаеш, да ти кажа ли?
- Е, хайде, кажи.
- Като онзи идиот, за който стана дума в началото, нали?
- Колко е хубаво, че си паметлив.
- Ми, паметлив съм я, нали съм вътрешният ти глас - второто Аз .
Добре, че ми го каза. Разбрах сега чак идиотската ситуация, в която се набутах да
ви разказвам за ТОЯ, ТОЗ, ОНЗИ идиот, а то било толкова просто:
- ТОЯ идиот бях АЗ.
- Ама защо казваш „БЯХ”?
- СИ!
- СМЕ!
Не се смей като… такъв… че току виж сме се изложили пред чужденците.
Аз не обичам да задавам въпроси, но сега не се въздържах:
- Какви чужденци?
- Европейските, бе идиот.
- А, те пък мислиш, че не знаят, нали четат вестниците ни, нали наблюдават с удивление Успехите ни, нали слушат Чалгията ни, гледат телевизионните ни канали откъдето тече идиотизЪма ни, но са възпитани, само клатят глави и си мислят:
- Какви идиоти… се натресоха на масата ни.
- Ех, недей така, има и ръководен елит.
Не издържах и го прекъснах:
- От И - ДИ - ОТИ.
- Кои? Кажи ги поименно, защо не кажеш?
- Ами…ТОЗ, ОНИЯ, ОНЗИ, ОНЕЗИ… гдето си пеят все още, че ги било родило Червеното знаме. Е, питам те можеш ли да се родиш от знаме, бе, идиот?
- Ммдаа, идиотски измуча гласът, второто АЗ де… „и така до края на светааа”…
- Е, значи няма да чакаме толкова дълго, оптимистично въздъхнах и се отместих от огледалото. Беше ми досадно да се вторачвам в идиотското си отражение.
Гласът изкрещя след мен:
- Не бягай от действителноста! КЛИМБО!

*Климент Денчев или Бате Климбо, както го познаваха децата преди повече от 30 години, всяка вечер в предаването “Лека нощ, деца” разказваше весели и увлекателни истории, като през това време рисуваше върху стъкло. През 1978 г., след като беше играл в едни от най-популярните български филми и беше станал кумир на всички български деца, на върха на славата си, Климент Денчев напусна България и емигрира в Канада.

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: