“Голямото четене” – коя е любимата книга в България и коя – по света?

Кой е любимият роман в България и кой – по света?

Проектът „Голямото четене” на БНТ1 приближава своята крайна точка – избирането на „Любим роман на българите”. В момента 12 книги се състезават за приза. От тях седем са от чужди автори и пет – от български. Във финалната класация присъстват:

„Властелинът на пръстените“, Дж. Р. Р. Толкин
„Време разделно“, Антон Дончев
„Граф Монте Кристо“, Александър Дюма
„Железният светилник“, Димитър Талев
„Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков
„Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
„На изток от Рая“, Джон Стайнбек
„Осъдени души“, Димитър Димов
„Под игото“, Иван Вазов
„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс
„Сто години самота“, Габриел Гарсия Маркес
„Тютюн“, Димитър Димов

Какво означава „Голямото четене”? Като „Великите българи”? Поредната патетична и опорочена инициатива на БНТ или кампания за насърчаване на хората да четат? Около този проект има много предразсъдъци, защото се продуцира от БНТ, защото включва гласуване, което може да бъде манипулирано и защото за много хора идеята да се избере „Любим роман на българите” е погрешна и объркваща.

Победителят в „Голямото четене” ще бъде избран на 15 март от публиката в резултат на отворено гласуване – чрез SMS, по телефона и по Интернет. За много хора това означава, че има нова „SMS игра” със съмнителен характер и основна цел да се спечелят пари. „Голямото четене” обаче не е свързано само с това гласуване.

В края на януари започна „Голямото четене LIVE” – 12 дебата – по един за всяка от книгите, които се състезават. Всеки вторник и четвъртък в книжарница „Хеликон” и в Центъра за дебат и култура „Червената къща” всяка книга се представяше от защитник и опонент, с участието на публиката. Публиката на тези литературни сбирки беше между 20 и 60 души, за да четат и спорят върху някоя книга. Сред защитниците бяха преводачът и дипломатът Стефан Тафров, политикът Любен Дилов – син, литературният критик Михаил Неделчев и други, а сред опонентите – радиоводещият Петър Волгин, литературният критик Албена Хранова, поетът Йордан Евтимов, писателката и дипломат Леа Коен.

Един от последните дебати от „Голямото четене” бе за романа „100 години самота” на Габриел Гарсия Маркес. Негов защитник беше Боян Знеполски, а опонент – Леа Коен. Знеполски заяви, че книгата го впечатлява, защото съдържа много страст и любов. Но след това спорът се завъртя около тезата на г-жа Коен, че в „100 години самота” има много политика, която заема централно място. Това твърдение бе разкритикувано и от защитника, и от публиката. Всеки читател би го оспорил – романът е многопластов и политическата сцена е фон на сюжета. Все пак задачата на Коен беше тежка – да се противопостави на една от големите книги на последното столетие.

При всички дебати със сигурност е  витаела подобна атмосфера на лека абсурдност и обърканост. Когато става въпрос за големи имена в литературата е донякъде нелепо те да се оплюват. И, както каза участник от публиката – не можеш да спориш с една книга… В дебатите погрешно се търси оценка за качеството на един роман или разказ – като в тв-шоу, но те бяха полезни – четенията показаха, че все още има млади и стари хора, които се вълнуват от художествената литература.

Паралелно с четенето и дебатите започна излъчването на документални филми за книгите-финалисти. Телевизионната поредица продължава по БНТ1 всеки вторник и четвъртък до 12 март. Главен герой във всеки филм е застъпникът, чиято задача е да убеди зрителите, че книгата, която той или тя представя, заслужава да бъде избрана за любим роман на българските читатели.

Финалът на „Голямото четене” наближава. Тогава ще разберем кой е „Любимият роман на българите”. Това обаче не е най-важното. Дали и доколко “Голямото четене” успя да накара българите да четат повече? Това най-добре може да се оцени от продажбите на книги, а не от броя на гласувалите в класацията.
Във Великобритания например след обявяването на Топ 21 на „Голямото четене” Интернет сайтът „Amazon.com” съобщава пред „Би Би Си”, че продажбите на някои книги са се увеличили с почти 500%. Друга верига за продажба на книги „Waterstone’s”  съобщава, че купуването на „Тъмните му материи” на Филип Пулман е нараснало с над 300%.

Така изглежда крайната класация в други държави:

Великобритания
1. „Властелинът на пръстените“, Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин
3. „Тъмните му материи“, Филип Пулман
4. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс
5. „Хари Потър и Огненият бокал“, Джоан Роулинг

Германия
1. „Властелинът на пръстените“, Джон Р. Толкин
2. Библията
3. „Устоите на земята“, Кен Фолет
4. „Парфюмът“, Патрик Зюскинд
5. „Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери

Унгария
1. „Звездите на Егер“, Геза Гардони
2. „Момчетата от улица Пал“, Ференц Молнар
3. „Властелинът на пръстените“, Джон Р. Толкин
4. „Мечо Пух“, А. Милн
5. „Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери

Австралия
1.„Властелинът на пръстените“, Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин
3. Библията
4. „Да убиеш присмехулник“, Харпър Лий
5. „Клаудстрийт“, Тим Уинтън

Можете да гласувате за класираните романи на сайта на предаването.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.