СофияПловдивВарнаБургасРусе

Обама разхлабва обръча около Куба

Поддръжници на правителството на Раул Кастро призовават за край на ембаргото на митинг в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Американските компании са в трескаво очакване новоизбраният президент да облекчи санкциите върху пътуванията и търговията с Куба. Обама пък е готов да предложи маслинена клонка на острова, за да възстанови разклатената си репутация в Латинска Америка. Ще настъпи ли времето на по-топли кубинско-американски отношения, пише в. „Гардиън”.

Белият дом предприе мерки за облекчаване на някои ограничения върху пътуванията и търговията в подготовка за по-добри отношения с Хавана. Така администрацията на Обама възроди надеждите, че 40-годишното търговско ембарго ще бъде вдигнато. Очаква се няколко ограничения от ерата на Буш ще бъдат разхлабени в навечерието на предстоящата през следващия месец Американска среща на високо равнище в Тринидад и Тобаго. Промените трябва да хвърлят положителна светлина върху регионалния дебют на президента и да ознаменуват новата ера на сътрудничеството на „янките”.

Администрацията на Обама вече предприе мерки за облекчаване на пътуванията и за вдигане на ограниченията за преводи на пари в Куба, които изпращат американски семейства на острова. За стотици хиляди кубински семейства те са единственият начин за преживяване.

„Ефектът върху обикновените кубинци ще бъде наистина невероятен. Мерките ще подобрят нещата и ще бъдат приветствани”, каза западен дипломат в Хавана. „Промените ще дадат заден ход от твърдолинейната политика на Буш, но няма да променят съществено отношенията между суперсилата и острова, добави той. Те само ще ни върнат обратно в 90-те години.”

Мерките са предвидени в законопроекта за 410 млрд. долара, който ще бъде гласуван тази седмица. Ако бъде приет, той ще позволи на американците, които имат „близки роднини” в Куба, да ги посещават всяка година, а не веднъж на три години, както беше досега. Освен това той ще разшири дефиницията на „близки роднини”. Ще отмени и изискването Хавана да плаща авансово за вноса на храни от Америка.

„Много е вероятно Обама да обяви промените в политиката на Вашингтон преди срещата на високо равнище“, заяви Даниъл Ериксън от фондация „Вътрешноамерикански диалог“ и автор на книгата „Кубинските войни: Кастро, САЩ и следващата революция”. „Облекчаването на режима на пътуванията е най-лесната стъпка и чувствително ще подобри атмосферата по време на Американската среща на високо равнище“, подчерта Ериксън.

Латинска Америка, смятана за „задния двор” на Вашингтон, започна да отстоява правата си и сложи край на изолацията на правителството на Кастро. Неотдавна президентите на Бразилия, Чили, Доминиканската република, Еквадор и Гватемала посетиха Хавана, за да задълбочат икономическите и политическите си връзки. Очаква се бразилският президент Луис Инасиу Лула да Силва, който през тази седмица ще посети Вашингтон, да изтъкне пред Обама, че според държавите в региона американското ембарго срещу Куба е анахронизъм и проява на отмъстителност. Облекчаването му би позволило на САЩ да подобрят обтегнатите си отношения с „розовия прилив“ от леви правителства.

Мерките, които Обама ще предложи за Куба, ще разтопят само частично политическите отношения, замразени от Джон Ф. Кенеди, който се опита да изолира комунистическата държава отвъд Флоридския пролив. „Те ще бъдат знак за нов прагматизъм, но ембаргото все още ще съществува, а то е най-важното в американската политика,” каза Ериксон.

Уейн Смит от Центъра за международна политика във Вашингтон заяви: „Мисля, че администрацията на Обама ще вдигне ограниченията върху пътуванията на кубински американци и изпращането на средства на семействата им. Най-вероятно ще отмени и ограниченията върху академичните пътувания. Няколко неща може да бъдат направени много лесно – например е крайно време да извадим Куба от списъка с държавите-терористи. Това е началото на края на политиката, която водихме към Куба през последните 50 години. Тя не постигна нищо и се оказа пречка.”

Уейн Смит, бивш ръководител на представителството на САЩ в Хавана, заяви, че Куба влияе на американската администрация по същия начин, както пълнолунието на вампирите. Кубинските емигранти във Флорида, които са значителна част от избирателите в този важен за всяка изборна кампания щат, упорито настояват за строги мерки срещу режима в Хавана, дори след като Студената война приключи, а Америка поддържа търговски отношения с други недемократични държави с много по-големи нарушения на правата на човека.

За разочарование на Вашингтон обаче търговските ограничения не свалиха Фидел Кастро. Когато помощите от Съветския съюз секнаха, „върховният лидер” въведе безжалостни икономии, отвори острова за туризма и намери нов спонсор в лицето на венецуелския президент Уго Чавес, забогатял от петрола. Когато през 2006 година Фидел се разболя, властта пое безболезнено брат му Раул. Миналата седмица той затвърди авторитета си като смени „фиделистите” в кабинета си с „раулисти” от военните.

Деловите кръгове в САЩ вече разбраха, че трябва да приемат за даденост стабилността на династията Кастро в управлението на Куба. Едновременно с това бизнесът е уплашен от свободата, дадена от Хавана на европейски и азиатски инвеститори. Петролните компании искат да започнат работа в кубински териториални води, земеделците са готови да изнасят повече ориз, зеленчуци и месо, а строителните компании искат да работят по инфраструктурни проекти.

Младите кубински бежанци във Флорида не са толкова радикално настроени, колкото родителите си, и настояват да се спре политиката на изолация. Като сенатор Барак Обама беше противник на ембаргото, но като кандидат-президент го подкрепяше, като едновременно с това обеща да се ангажира с Хавана.

Шепа хардлайнери републиканци и демократи от Конгреса, които са противници на Кастро, заплашиха, че ще бойкотират законопроекта за 410 млрд. долара докато от него не се извадят разпоредбите за Куба. Повечето анализатори обаче считат, че законопроектът ще мине.

В сравнение с проблемите, пред които САЩ са изправени в Афганистан, Пакистан и Близкия изток, възможността за бързо подобряване на отношенията между Вашингтон и Хавана е ход, който може бързо да доведе до реални резултати. Много привърженици на промените бяха разочаровани от предпазливостта на Обама. Но след десетилетия хлад дори и лекият полъх топлина е добре дошъл, а има и очаквания, че ще последват и нови.

Старите врагове

Президентът Джон Кенеди наложи икономическото ембарго срещу Куба на 7 февруари 1962 година, след като правителството на Фидел Кастро експроприира американските активи на острова. Известна сред кубинците като el bloqueo, блокадата, нейни елементи бяха затягани и отслабвани при различните американски президенти. Изключения се правеха за храната и медицинските стоки. Джордж Буш добави и санкции върху пътуванията и преводите на пари.

Режимът на санкции:

– В САЩ не могат да влизат кубински стоки или суровини,
– Американските компании и чужди представителства имат забрана за търговия с Куба,
– Куба трябва да плаща авансово кеш за вноса на храни от САЩ,
– Корабите, които са акостирали в Куба, нямат право да акостират в САЩ в продължение на шест месеца,
– В следствие на забраната за пътуване, американските граждани нямат право да харчат пари или да получават подаръци от Куба без изрично разрешение,
– Американците, които имат роднини на острова, могат да ги посещават веднъж на три години.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.