Цитат в десетката: Атака!
9 Март 2009
- Вие не живеете в България и не знаете - възразява ми моята събеседничка. – Те се турчеят, разбирате ли? Турчеят се.
Моята събеседничка е симпатична жена и също като мен е завършила българска филология. В Хага сме и разговаряме за извършеното през 1985 насилствено преименуване на българските турци, което тя не оправдава, но ми казва, че оттогава нещата много са се променили и с видимо огорчение споделя с мен, че нейните съграждани от Хасково, които са етнически турци и техните деца “се турчеят”.
Водим разговора късно следобед в Голямата църква (Grote kerk) на Хага, където съм от сутринта, тъй като за пореден (трети) път се провежда туристическо и културно изложение, наречено „Омайваща България”. Кънти българска музика, между щандовете на българските и холандските фирми, предлагащи български продукти, българско вино или почивки в България се вие хоро. Тази година събитието е по-специално, защото съвпада със стогодишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Холандия. Имахме удоволствието да се наслаждаваме на едночасов концерт на Елица Тодорова и Стоян Янкулов, за официалната част и концерта освен министърът по европейските въпроси Гергана Паси и българският посланик, присъстваха и бивши холандски посланици в България. Обхождам с поглед огромната църква, пълна с българи и холандци, които разговарят, пият по чаша вино или бира, похапват кебапчета или се разхождат между щандовете, купувайки лютеница, вино или сирене, разглеждат изложбите на талантливи български творци, живеещи в Холандия – Чавдар Илиев, Кънчо Кънев и Маргарита Пуева и се опитвам да си представя огорчен холандец, който казва:
- Тия българи в Холандия много се българеят! Всяка година си правят най-различни сбирки, слушат българска музика, играят хора и ръченици, отворили са български магазини. Имат даже българско училище и българска църква. Говорят с децата си само на български и понякога дори развяват български знамена. А една Галина Дурмушлийска от България даже получи субсидии да научи холандки да пеят български народни песни и този състав със странното българско име „Чубрица” непрекъснато изнася концерти. Една холандка пък (Естер Вилямс) от години учи холандчета и българчета на български танци. И българите в Холандия се увеличават непрекъснато и много се българеят, разбирате ли, българеят се! А много от тях даже не знаят добре холандски. Сега и български филми ще прожектират в Хага – цяла седмица българска пропаганда!
Опитвам се да си представя такъв холандец и не мога. Питам моята събеседничка тя може ли да си представи някой тук, в Холандия да каже, че много се българеем и да ни гледа накриво и с огорчение затова, че не искаме да си забравим корените и да се откажем да говорим с децата си и дори помежду си на български вместо на официалния холандски език.
- То не е същото - казва ми тя колебливо.
Естествено, че не е същото. Никога не е същото.
Едно е по българска национална телевизия млада журналистка пламенно да настоява българите в Албания да получат подкрепа от България и правителството, за да имат свои български училища и църкви, съвсем друго е ако по някоя турска телевизия турски журналист пламенно призове своето правителство да помогне на турците в България да имат свои училища и джамии.
В първия случай става дума за достойно патриотично дело, във втория - за „гнусна турска намеса в нашите вътрешни работи”. Албанците естествено са длъжни да слушат звъна на камбаните на българските църкви, но ние в България сме православни и не желаем да слушаме пеенето от минаретата на джамиите, защото то ни смущава.
Едно е всички деца в България - българчета, турчета, ромчета, еврейчета, арменчета и така нататък (без русначета, разбира се!) да рецитират с пламък в очите и с искрено чувство задължителното „Аз съм българче. Българин да се наричам първа радост е за мен”, друго е някой в Холандия да застави българчетата да декламират: „Аз съм холандче. Холандец да се наричам първа радост е за мен.”
В единия случай става дума за нещо естествено, в другия – за посегателство и насилие над крехката душевност на нашите деца. Пък и холандците нямат такива стихотворения, защото след като са се освободили от „робството и тиранството” на Хабсбургската империя, не са се захванали с патриотичното си възпитание, ами са си запретнали ръкавите да работят и да си уреждат държавата.
Преди две години, връщайки се от разходката с корабчето, на което празнувахме с приятелчетата на моя син Тервел неговия девети рожден ден, шофьорът на таксито- микробусче – едър засмян холандец, се обърна дружелюбно към Тервел:
- Значи ти си половин българин и половин холандец?
- Не! – тросна се за моя изненада Тервел и добави: - Аз съм цял българин и цял холандец.
Замислих се колко простичко понякога децата могат да формулират нещо. Разбира се, че не става дума за две (биещи се за надмощие) половинки от една същност, а за две идентичности – всяка, от която е цяла и непокътната и не влиза в противоречие с другата. Защо да не си цял българин и цял холандец? Защо да не си цял турчин и цял българин? Защо да не се гордееш с българската си или с турската си идентичност, сякаш тя е нещо по-долно, по-срамно?
А у нас вместо да се тревожим от стрелящите се по булевард България българи, от българите, откраднали милиони от европейските субсидии, от корумпираните български политици с обръчи от български фирми, от вечерите на министъра на вътрешните работи („чист” българин от Плевен) Румен Петков с български ”оперативно - интересни лица” или от гниещите по „домовете” български деца, за които българката Масларова казва, че те толкова си могат, ние сме се разтревожили, че някой в България си позволява да говори на родния си език вместо на български. И в отговор да крещим на омайната българска реч: Атака!
Поне докато има още кой да крещи на този прекрасен език, защото ако не се изпозастреляме по улиците или не загинем по пътищата, то ще измрем от глад и мизерия заради откраднатите от нас милиони или пък от студ поради следващото спиране на кранчето на руския газ в някоя идваща зима. Затова, дайте да си покрещим до насита сега, докато още ни има: АТАКА!
Атака, но не срещу престъпниците и корупцията, а срещу нашите съотечественици –турци, роми, евреи.
Да треперят душманите и да види цял свят що е то български юнак!
P.S. И понеже нашият живот е такъв, какъвто сами си го направим, поздравявам всички с песента на Bon Jovi “It’s my Life”:
Още текстове в блога на Даниела Горчева
Виж също Златко Енев: Не искаме озверена България
 |
|
Хубава статия, поздравления!
Такава е картинката. А аз пак се питам: каква е разликата между субекти като БГ-1 и един ислямистки фанатик? Освен в религията (и от там посоката на агресията) друга не виждам. Докато наоколо има подобни расисти, не очаквам подобрение в Родината. Но нали все сме 100 години след цивилизацията...
cobalt, разликата е, че ислямският фунтаменталист ще ти тури динамит в кухата тиква, а БГ-1 ще ти опонира с думи.Освен това БГ-1 има повече ум от тебе и ти се пукаш от завист. Затова и правоверен ставаш, за да се покажеш, че си нещо повече от него. Обаче пролетарският ти интернационализъм отиде на кино, и какво ти остана - да си отваряш устата с повод и без повод. Гледай някоя ислямска паричка да не те задави, че ще вземеш да умреш.
Поздравления Даниела Горчева с хубавата статия.Тя всъщност е семпла и има съвсем ясен смисъл.Но коментарите след нея показват че си много права за ксенофобията и положението в Бг.Та за себе си незнам как мога да се турчея като съм просто от този произход,но съм от лошите турци от Хасково които колели и бесели,хаха.Майтапа настрана,последните години се усеща някво напрежение.И нямам идея от къде идва макар че се досещам.От векове живеем заедно в мир и разбирателство,и нямаме кво да делим всъщност ние,обикновенните хора на Бг.От друга страна се радвам че съществуват мислещи хора,иначе до сега отдавна да сме по зле от Босна.Не че нямаше опити де.Та последно братя и сестри българи оставете войната тя е най лесна,да се хванем да бачкаме и да оправим родината България.Много поздрави от Хасково.....
Драги турчине от Хасково, оправянето очевидно не става с бачкане, ами с крадене, и понеже ни управляват и наште, и ваште, че и мотархистите аз не виждам оправия. Освен - куфарчетата и право в Хага, където едни ще се българеят, а други ще се турчеят волно и свободно.Ха-ха!
404 пише:Майтапа настрана,последните години се усеща някво напрежение." Писна ни от вашата партия ДПС, затова.
Липсващата графа Помаците от Източните Родопи се разкъсват между езика и религията и между дома и чужбината Лицето на мъжа в автобуса на седалката до мен изглежда като изпечено. Не, не е загар от плажа. На това едно време му викахме текезесарски тен. Сега не знам как му се казва. Може би европейски? Защото е получен по европейските полета. Така поне ми казва мъжът. Връщал се от Великобритания. Трети ден пътувал с автобусите. "Искахме уж Европа да разгледаме, ама то нищо се не види, само магистрали. Ужасно! Вкиснахме се, вмирисахме се..." Четири месеца далеч от дома. Сезонна работа. "На ягодите, нали си чувала? Все на колене им лазехме на тия ягоди. Докато ги чакахме да пораснат, разреждахме сливи и круши. Махахме малките плодове, другите да стават по-хубави. Пак тежко, ама поне си прав. Имаше момчета, тръгнаха си, не издържаха. Много се стараехме, защото сме нови в Европейския съюз и в ръцете ни зяпаха. На поляците и чехите вече не им пука. И да ги уволнят, им плащат обезщетения. Но ние, нали сме новобранци, гледахме да сме изрядни. Абе, тука, в България, много скъпо станало. В Англия храната като че ли е по-евтина... Хубава страна е Англия, ама хубава за англичаните! Ние все ...още
подозрителни им изглеждаме, ако и да им работим това, дето те не го пипват. Ама пък к'во да правим тука, като няма работа? А да изглеждаме подозрителни сме свикнали." Мъжът работел в рудниците. След "революцията", както той нарича политическите промени през 89-а, останал безработен. Приятелят му също. Бил техник в БТК, подготвили града за цифрова централа и уволнили персонала. "Какво да прави човекът на четирийсет и кусур години? Къде наново да почва? И деца студенти гледа... Абе не е за разправяне нашата..." От помаците от Златоград ли са, питам групата гурбетчии. От Златоград са, да. "Обаче такава графа "помаци" няма - казва мъжът - иначе сме от тях. В България или си българин, или турчин. Помак не можеш да се пишеш. За държавата нас ни няма. И вече се объркахме какви сме." Питам го как се казва. "По паспорт съм Методи, вкъщи съм Мехмед, викат ми Мето. Избери си как да ми казваш." Животът между две имена, арабско и българско, помаците от Родопите водят отдавна. 1912/1913 г., 1937-1942 г. и последно през 1972 са години на насилствена смяна на имената им. На някои от по-възрастните в тези райони им се е случвало по два-три пъти да се подписват под различни имена. "По царско време - разказва роденият през 1919 г. Исеин Хасанов - на помак не даваха дори пъдар да стане. Никого не пускаха на държавна работа. После комунистите се оказа по-хитри. Който беше съгласен с тях, веднага му даваха службица и заплата. Цялото МВР се напълни с момчета помачета." Подложени на постоянно разпъване между две имена, две религии, два етноса, два езика, родопските помаци бързо усвояват стратегията на оцеляването. В името на опазването на живота се научават да застават на страната на по-силния. "Беше 1972-а. Отивам за заплатата. Касиерката казва да си дам паспорта за смяна на името, иначе нямало заплата - продължава Исеин Хасанов. - Какво да правя? Срещу властта не се рита. Няма смисъл. Ритнеш ли ти, тя ще те ритне още по-здраво и ще ти счупи зъбите. Дадох си паспорта, получих заплатата. Едно момче с мен отказа. Стоя пет дена гладно и се примири. Ние по-добро не сме видели, че да искаме друго." "Бях в седми клас - спомня си Рамадан Кехайов. - Заведоха ни да гледаме филма "Осмият". На другия ден идват в класа от милицията и казват, че ще сменят имената и питат кой какво си е избрал. Аз викам - Владимир, командира на партизаните от филма. Вечерта баща ми така ме наби, да помня как доброволно съм станал Владимир. Ама като ни бяха промити мозъците тогава... След два дена и на него му смениха името." Когато обаче в началото на 90-те помаците имат право да си върнат мюсюлманските имена, това правят главно по-възрастните. А при последното преброяване, за разлика от по-голямата част от помаците в Якоруда или пък от гоцеделчевските села, където се самоопределят като турци или китайци (!), населението в Златоградско се пише "българи". От историята помаците са разбрали, че срещу ръжен не се рита и че облагите са за послушните. И след като държавата им е зачеркнала графата, те нямат друг избор, освен да се съобразят и изпълнят предписанията. "Че е сложен край на "възродителния процес" е само привидност - твърди Рамадан Кехайов, който като председател на мюсюлманското дружество в село Старцево и днес води битка с общината за възвръщането на имот на дружеството. Там имало гробище, което през 80-те години е унищожено. - Защото по гробищните камъни имало издълбани години отпреди османското нашествие - казва той. - За нас мюсюлманството е религиозна, а не етническа принадлежност, както е при турците. И това никой не иска да го признае." За парцела на гробището дружеството притежава нотариален акт. Въпреки това общината го отдава на бизнесмен, който в момента строи там шивашки цех. Има заповед за запор на строителството, но нито бизнесменът, нито която и да е институция се съобразяват с нея. "Ако говориш турски и си мюсюлманин, нямаш проблеми. Но говориш ли български и си от тази религия, не те признават за човек." Стигнали бързо до тази простичка истина, по-младите помаци от Златоградско са избрали да останат с българските си имена. И да продължат съществуването си в шизофренното състояние, когато у дома им викат с едно име, а по документ са други. Уви, държавата не се съобразява с това малцинство и затова малцинството приема да играе според държавната тояга. Изход от ситуацията младите родители намират, като напоследък кръщават децата си с английско звучащи имена - както ги чуват от телевизията. Не, в района няма китайци, но пък се срещали много Джордж, Майкъл, Памела, на които галено им викат Хасан, Мохамед, Хатидже. Да си намериш работа с мюсюлманско име, е проблем, казват хората. "Пък и с българско възможностите не са много големи - в държавната администрация, в шивашкия цех, в рудниците, където местата са силно намалели, в Етнографския комплекс и ... туй то" - сещам за думите на спътника ми от автобуса. А на въпроса какъв е основният поминък, получавам отвсякъде един и същи отговор: гурбет. Почти всяко семейство е изпратило мъж в чужбина. В Гърция, Германия, Австрия, Испания, Англия... Там имената нямат значение. Важни са парите, които влизат у дома. Не че са чак толкова много, по 40 евро на ден, но все за прехраната стигат. Другият вариант е да лазят по баирите и да се хранят, с каквото роди земята. Иначе казано - натурално стопанство. Рамадан и Кадрие са от малцината, които са останали в къщата си в махалата Балали. Рамадан смята, че е белязан от Аллах, единствено дете от 11 починали на баща му. Затова вярва, че това, дето му е писано, не е чак толкова лошо. Взел Кадрие за жена, когато тя била на 16 години. "Още ми се играеше с кукли, пък на свекървата трябваше да готвя. До 20 години бях родила и двете си деца", казва тя. Той работел в мините, тя в "текстила". И двамата са съкратени. От 17 години се трудят само по земите си в Балали. Копаят по стръмните склонове и отглеждат картофи, домати, чушки, лук... "Храна имаме, не се оплакваме. Само пари няма." Миналата година продали теле и с парите си купили захар, олио, сол, брашно, които ги изкарали досега, когато пак ще продадат теле. Ако Аллах е решил. "Който не сади, той нищо не вади", казва Кадрие. А зимата какво правят? "Зимата ли? Ами зимата ринем сняг. Ама зимите вече са топли, че напоследък и това не правим." Много труд хвърлят, но земята им се отблагодарява. Лошото е, че произведеното не могат да го продадат. Наоколо всички имат същото. А да идат до пазара на големия град, не си заслужава. Само бензинът ще си платят и в най-добрия случай ще са на нула. "Раздавам, на когото мога. Аллах е казал, че дадеш ли, двойно ще получиш. Някой ден ще се събудя, затрупана от картофи, толкова много подарявам" - смее се Кадрие. Жената е само на 49 години, но се отнася към себе си едва ли не като към старица. Изпълнила е дълга на живота си - родила е деца, сега внучетата отглежда... Какво повече, нима е малко? Двамата с мъжа й вземане-даване с държавата нямат. Нищо добро не са видели от нея и затова предпочитат да са по-далеч. Пускат я у дома само чрез телевизора и толкоз. Нямат здравни и пенсионни осигуровки. За разлика от градските хора обаче нямат и страх за бъдещето. "Което ни било писано, то ще стане. Ние не можем да застанем насреща му." Единствено им е криво, че малко останаха хората наоколо. От около 130 къщи в махалата само 40 са обитаеми. "Бягат хората от тука. Първо отиваха в селото, после в града, сега направо в чужбина. Като се върнат за малко, идват при мен и викат: "Лельо Кадрие, направи ни от твоя домашен хляб. И аз им се радвам, радвам и им замесвам хляба, но знам, че пак след година ще се видим. Пък я се видим, я не." Кадрие и Рамадан са от последното поколение, което ще си преживее живота в колибите, съхранило в сърцата си чистата вяра в Бога и предопределеността на съдбата. Съвсем скоро този начин на живот ще потъне в историята и в етнографския музей. Но дали ще е за добро на родопския край, все още никой не знае. Повечето от гурбетчиите носели в телефоните си снимки на къщите си от Златоградско. Като ходели по света, показвали снимките на чужденците с надеждата, че някой ще я хареса за купуване. Нали сега е модерно, я колко англичани дойдоха в България. Супервайзер от бригадите за ягоди в Англия вече имал къща в Ардино, разказа Мето от автобуса. За Златоград официално се знае, че българо-френска фондация е купила няколко къщи, които подготвя за база за преподаватели и студенти по изкуствата. Хората обаче говорят за един белгиец, за друг англичанин, за някакво холандско селище... Засега това са само слухове и не е ясно дали в тях се крие мечтата им да спечелят чисти пари отнякъде или е самата реалност. Така към историческата си раздвоеност помаците от Източните Родопи прибавят още едно разпъване - между дома и чужбината. Държавата, че ги е зарязала - това от десетилетия е ясно, че днешните частници ги скубят - сега се разбира. И чужденците не са стока, но поне плащат в брой. Движението е двупосочно. Към Европа - на гурбет, европейците - в Родопите на курорт. Една помашка поговорка гласяла: "Най съм добре, като съм най-зле." Дали пък това не е причината, поради която графата "помаци" липсва във формулярите? Когато зорлем те превръщат в липсващ човек, сякаш само мъката може да спаси душата. Жанина Драгостинова
Липсващата графа Помаците от Източните Родопи се разкъсват между езика и религията и между дома и чужбината Лицето на мъжа в автобуса на седалката до мен изглежда като изпечено. Не, не е загар от плажа. На това едно време му викахме текезесарски тен. Сега не знам как му се казва. Може би европейски? Защото е получен по европейските полета. Така поне ми казва мъжът. Връщал се от Великобритания. Трети ден пътувал с автобусите. "Искахме уж Европа да разгледаме, ама то нищо се не види, само магистрали. Ужасно! Вкиснахме се, вмирисахме се..." Четири месеца далеч от дома. Сезонна работа. "На ягодите, нали си чувала? Все на колене им лазехме на тия ягоди. Докато ги чакахме да пораснат, разреждахме сливи и круши. Махахме малките плодове, другите да стават по-хубави. Пак тежко, ама поне си прав. Имаше момчета, тръгнаха си, не издържаха. Много се стараехме, защото сме нови в Европейския съюз и в ръцете ни зяпаха. На поляците и чехите вече не им пука. И да ги уволнят, им плащат обезщетения. Но ние, нали сме новобранци, гледахме да сме изрядни. Абе, тука, в България, много скъпо станало. В Англия храната като че ли е по-евтина... Хубава страна е Англия, ама хубава за англичаните! Ние все ...още
подозрителни им изглеждаме, ако и да им работим това, дето те не го пипват. Ама пък к'во да правим тука, като няма работа? А да изглеждаме подозрителни сме свикнали." Мъжът работел в рудниците. След "революцията", както той нарича политическите промени през 89-а, останал безработен. Приятелят му също. Бил техник в БТК, подготвили града за цифрова централа и уволнили персонала. "Какво да прави човекът на четирийсет и кусур години? Къде наново да почва? И деца студенти гледа... Абе не е за разправяне нашата..." От помаците от Златоград ли са, питам групата гурбетчии. От Златоград са, да. "Обаче такава графа "помаци" няма - казва мъжът - иначе сме от тях. В България или си българин, или турчин. Помак не можеш да се пишеш. За държавата нас ни няма. И вече се объркахме какви сме." Питам го как се казва. "По паспорт съм Методи, вкъщи съм Мехмед, викат ми Мето. Избери си как да ми казваш." Животът между две имена, арабско и българско, помаците от Родопите водят отдавна. 1912/1913 г., 1937-1942 г. и последно през 1972 са години на насилствена смяна на имената им. На някои от по-възрастните в тези райони им се е случвало по два-три пъти да се подписват под различни имена. "По царско време - разказва роденият през 1919 г. Исеин Хасанов - на помак не даваха дори пъдар да стане. Никого не пускаха на държавна работа. После комунистите се оказа по-хитри. Който беше съгласен с тях, веднага му даваха службица и заплата. Цялото МВР се напълни с момчета помачета." Подложени на постоянно разпъване между две имена, две религии, два етноса, два езика, родопските помаци бързо усвояват стратегията на оцеляването. В името на опазването на живота се научават да застават на страната на по-силния. "Беше 1972-а. Отивам за заплатата. Касиерката казва да си дам паспорта за смяна на името, иначе нямало заплата - продължава Исеин Хасанов. - Какво да правя? Срещу властта не се рита. Няма смисъл. Ритнеш ли ти, тя ще те ритне още по-здраво и ще ти счупи зъбите. Дадох си паспорта, получих заплатата. Едно момче с мен отказа. Стоя пет дена гладно и се примири. Ние по-добро не сме видели, че да искаме друго." "Бях в седми клас - спомня си Рамадан Кехайов. - Заведоха ни да гледаме филма "Осмият". На другия ден идват в класа от милицията и казват, че ще сменят имената и питат кой какво си е избрал. Аз викам - Владимир, командира на партизаните от филма. Вечерта баща ми така ме наби, да помня как доброволно съм станал Владимир. Ама като ни бяха промити мозъците тогава... След два дена и на него му смениха името." Когато обаче в началото на 90-те помаците имат право да си върнат мюсюлманските имена, това правят главно по-възрастните. А при последното преброяване, за разлика от по-голямата част от помаците в Якоруда или пък от гоцеделчевските села, където се самоопределят като турци или китайци (!), населението в Златоградско се пише "българи". От историята помаците са разбрали, че срещу ръжен не се рита и че облагите са за послушните. И след като държавата им е зачеркнала графата, те нямат друг избор, освен да се съобразят и изпълнят предписанията. "Че е сложен край на "възродителния процес" е само привидност - твърди Рамадан Кехайов, който като председател на мюсюлманското дружество в село Старцево и днес води битка с общината за възвръщането на имот на дружеството. Там имало гробище, което през 80-те години е унищожено. - Защото по гробищните камъни имало издълбани години отпреди османското нашествие - казва той. - За нас мюсюлманството е религиозна, а не етническа принадлежност, както е при турците. И това никой не иска да го признае." За парцела на гробището дружеството притежава нотариален акт. Въпреки това общината го отдава на бизнесмен, който в момента строи там шивашки цех. Има заповед за запор на строителството, но нито бизнесменът, нито която и да е институция се съобразяват с нея. "Ако говориш турски и си мюсюлманин, нямаш проблеми. Но говориш ли български и си от тази религия, не те признават за човек." Стигнали бързо до тази простичка истина, по-младите помаци от Златоградско са избрали да останат с българските си имена. И да продължат съществуването си в шизофренното състояние, когато у дома им викат с едно име, а по документ са други. Уви, държавата не се съобразява с това малцинство и затова малцинството приема да играе според държавната тояга. Изход от ситуацията младите родители намират, като напоследък кръщават децата си с английско звучащи имена - както ги чуват от телевизията. Не, в района няма китайци, но пък се срещали много Джордж, Майкъл, Памела, на които галено им викат Хасан, Мохамед, Хатидже. Да си намериш работа с мюсюлманско име, е проблем, казват хората. "Пък и с българско възможностите не са много големи - в държавната администрация, в шивашкия цех, в рудниците, където местата са силно намалели, в Етнографския комплекс и ... туй то" - сещам за думите на спътника ми от автобуса. А на въпроса какъв е основният поминък, получавам отвсякъде един и същи отговор: гурбет. Почти всяко семейство е изпратило мъж в чужбина. В Гърция, Германия, Австрия, Испания, Англия... Там имената нямат значение. Важни са парите, които влизат у дома. Не че са чак толкова много, по 40 евро на ден, но все за прехраната стигат. Другият вариант е да лазят по баирите и да се хранят, с каквото роди земята. Иначе казано - натурално стопанство. Рамадан и Кадрие са от малцината, които са останали в къщата си в махалата Балали. Рамадан смята, че е белязан от Аллах, единствено дете от 11 починали на баща му. Затова вярва, че това, дето му е писано, не е чак толкова лошо. Взел Кадрие за жена, когато тя била на 16 години. "Още ми се играеше с кукли, пък на свекървата трябваше да готвя. До 20 години бях родила и двете си деца", казва тя. Той работел в мините, тя в "текстила". И двамата са съкратени. От 17 години се трудят само по земите си в Балали. Копаят по стръмните склонове и отглеждат картофи, домати, чушки, лук... "Храна имаме, не се оплакваме. Само пари няма." Миналата година продали теле и с парите си купили захар, олио, сол, брашно, които ги изкарали досега, когато пак ще продадат теле. Ако Аллах е решил. "Който не сади, той нищо не вади", казва Кадрие. А зимата какво правят? "Зимата ли? Ами зимата ринем сняг. Ама зимите вече са топли, че напоследък и това не правим." Много труд хвърлят, но земята им се отблагодарява. Лошото е, че произведеното не могат да го продадат. Наоколо всички имат същото. А да идат до пазара на големия град, не си заслужава. Само бензинът ще си платят и в най-добрия случай ще са на нула. "Раздавам, на когото мога. Аллах е казал, че дадеш ли, двойно ще получиш. Някой ден ще се събудя, затрупана от картофи, толкова много подарявам" - смее се Кадрие. Жената е само на 49 години, но се отнася към себе си едва ли не като към старица. Изпълнила е дълга на живота си - родила е деца, сега внучетата отглежда... Какво повече, нима е малко? Двамата с мъжа й вземане-даване с държавата нямат. Нищо добро не са видели от нея и затова предпочитат да са по-далеч. Пускат я у дома само чрез телевизора и толкоз. Нямат здравни и пенсионни осигуровки. За разлика от градските хора обаче нямат и страх за бъдещето. "Което ни било писано, то ще стане. Ние не можем да застанем насреща му." Единствено им е криво, че малко останаха хората наоколо. От около 130 къщи в махалата само 40 са обитаеми. "Бягат хората от тука. Първо отиваха в селото, после в града, сега направо в чужбина. Като се върнат за малко, идват при мен и викат: "Лельо Кадрие, направи ни от твоя домашен хляб. И аз им се радвам, радвам и им замесвам хляба, но знам, че пак след година ще се видим. Пък я се видим, я не." Кадрие и Рамадан са от последното поколение, което ще си преживее живота в колибите, съхранило в сърцата си чистата вяра в Бога и предопределеността на съдбата. Съвсем скоро този начин на живот ще потъне в историята и в етнографския музей. Но дали ще е за добро на родопския край, все още никой не знае. Повечето от гурбетчиите носели в телефоните си снимки на къщите си от Златоградско. Като ходели по света, показвали снимките на чужденците с надеждата, че някой ще я хареса за купуване. Нали сега е модерно, я колко англичани дойдоха в България. Супервайзер от бригадите за ягоди в Англия вече имал къща в Ардино, разказа Мето от автобуса. За Златоград официално се знае, че българо-френска фондация е купила няколко къщи, които подготвя за база за преподаватели и студенти по изкуствата. Хората обаче говорят за един белгиец, за друг англичанин, за някакво холандско селище... Засега това са само слухове и не е ясно дали в тях се крие мечтата им да спечелят чисти пари отнякъде или е самата реалност. Така към историческата си раздвоеност помаците от Източните Родопи прибавят още едно разпъване - между дома и чужбината. Държавата, че ги е зарязала - това от десетилетия е ясно, че днешните частници ги скубят - сега се разбира. И чужденците не са стока, но поне плащат в брой. Движението е двупосочно. Към Европа - на гурбет, европейците - в Родопите на курорт. Една помашка поговорка гласяла: "Най съм добре, като съм най-зле." Дали пък това не е причината, поради която графата "помаци" липсва във формулярите? Когато зорлем те превръщат в липсващ човек, сякаш само мъката може да спаси душата. Жанина Драгостинова
До последната, изпратила два пъти писанието си. Защо трябва в паспортите да има графа "помаци"? Гражданите на Р България се вписват като българи. Боже, нямате ли си някакво препитание ами непрекъснато създавате етнически дрязги?
В американските паспорти има ли графа "чернилки"?
Невероятно добра статия! Браво! Искрени поздравления към авторката. Дано има повече достойни българи като нея!
Г-жо Горчева, в статията си Вие градите тезата, че в Бълга рия има етническа дискриминация към турскоезичните граж дани, без да посочвате нито един факт, с изключение на то ва, че някаква Ваша събеседничка Ви била казала, че тур ците в България се турчеели. Това само по себе си не е ни каква дискриминация, но Вие използвате този факт за да пра вите по-нататък тенденциозни внушения, че едва ли не бъл гарите не разрешават на турците в България да говорят на майчиния си език, което е абсолютно невярно и Вие не мо жете да посочите нито един такъв пример. Турците в Бългa рия даже си имат новини на турски език по Българска Наци онална Телевизия (БНТ), а не по някаква регионална телеви зия в смесените райони, което даже е нарушение на Консти туцията в тяхна полза. Обратно, българите са подложени на дискриминация в смесените райони, като кърджалийския, разградския и др., като в магазините не им продават стока, ако не си я поискат на турски. Кажете какво ще стане с въз хваляваната от Вас толерантност на холандците към бълга рите, ако собственик на български магазин каже на холан дец, че няма даму даде хляб или друго, ако не си ги поис ка на български? Защо не пробвате? В България това е ежедневие и не само в магазините, ...още
а и в държавните учреждения дори. А това е чиста проба апартейд, както преди време каза един български младеж,гост в едно от предаванията на телевизия СКАТ. Ето за това трябва да пи шете,след като посетите гореуказаните райони в България и разговаряте с живеещите там от двата етноса,вместо да пишете празни от съдържание и откровено антибългарски статии.Ще се уверите, че всички тези безобразия, посочени по-горе, се вършат от активисти на антибългарската и анти конституционна, дори по европейските норми, партия ДПС, а не от обикновените турци, които са еднакво подтискани като останалите българи и с които сме живяли в мир и съг ласие от векове и ще живеем още много векове, ако няма такива доброжелатели като Вас, които изкуствено насаждат етническа омраза. Нескопосаната връзка пък в края на ста тията Ви с ПП"Атака" си е дълбок реверанс от Ваша страна към престъпното ни правителство, въпреки привидно нега тивното Ви отношение към него, което се опитвате да афи ширате. Освен протурска и откровено антибългарска, ста тията Ви е явно поръчков черен предизборен пиар срещу партия Атака и срещу българския народ, разбира се,а не срещу управляващата олигархия, както се стараете да ни уверите. Ако статията не беше авторска, никога не бих до пуснал, че е написана от българин. Не мога да кажа дали Ви е платено, за да я напишете, но мога със сигурност да Ви кажа, че ако сте я писали за пари е лошо, но още по-ло шо е ако сте я писали не за пари, а по вътрешно убеждение, защото ако първото е само алчност, то второто е омраза и предателство към родината Ви България и към втората Ви родина Холандия и към цяла Европа, на която сте граждан ка. Тази статия Ви покрива с позор!
411) Zhivko Ivanov, не се съмнявам, че поздравленията са ви искрени. Но, според мен, нещо сте се пообъркали. Може би сте искали да напишете:"Дано има повече НЕдостойни българи като нея!"
Те се турчеят, разбирате ли? Турчеят се........
Освен 22-страничната декларация на ТНОДБ в сборника с архивите за възродителния процес са публикувани и други тайни брошури. Сред тях е възвание, в което са изброени 5 задължения на турците:"Ей, турски чеда! Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият. Първо задължение:Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход! Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувството на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското! Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви по пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези, които се борят! Четвърто задължение:Не помагай на тази държава, а й вреди!Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната!Смърт за този, който прави лошо на турците и върши предателство! Засилвай нашата тайна борба! Смърт или свобода! Вярвай, че победата ще бъде наша!От 1985 до 1987 г. са разкрити 42 нелегални групи с близо 400 членове. Част от тях са свързани с терористични актове. Сред тях е ...още
взрив във вагона за майки с деца в бързия влак Бургас-София на 9 март 1985 г. и бомба във фоайето на хотел в Сливен. Убити са осем възрастни и 2 деца, ранените са около 50. Според секретен документ на ДС размерът на щетите е 87 723 лв. Извършителите обаче са разкрити и осъдени на смърт. Твърди се, че същата група е извършила четири терористични акта. На 30 юли 1986 г. предприема неуспешен опит за взривяване на бомбено устройство на плажа в курорта "Дружба".На 8 юли 1987 г. трима български турци отвличат с лека кола две момчета и хвърлят бомба пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци. Те настояват да бъдат пуснати в Турция, в противен случай заплашват, че ще убият децата. Колата им е следвана от Държавна сигурност. С тях се водят преговори, но накрая пътят им е препречен. Гранатите, които държат, избухват и двама от похитителите загиват на място. Третият умира в болница, а децата са ранени.
в София Живков казва: "Турците в България са 800 хил. До 2000 г. ще станат един милион. Ръстът при тях е най-голям. Вие не можете да си представите какво ще бъде. Турската страна ще ги разглежда като част от турската нация. Ние не сме догледали някои неща. Те ги концентрират по границата и на вътрешни стратегически пунктове, да не говорим за места, където се преминава през Балкана. Те са групирали села там, а ние не сме догледали това. Това е пета колона против Варшавския договор."
Статията е чудесна, има европейски дух и подтиква към размисъл. Да си представим за миг родните Балкани с нормални, неоспорвани непрестанно граници, без вечните вражди и драки за национални корени, истории, малцинства и радетели, успокоени и омиротворени, където всеки може да практикува вярата и езика си (а защо не и няколко езика), да гледа на съседа си с уважение, няма ли да живеем по-добре, че даже и да процъфтяваме? А ако успеем да се справим и с корупцията и държавните мафиотски мрежи и обръчи турски или български, да не говорим! Но засега май това е само сценарий за фантастичен филм.
Турчеят се........
дорде език живее,народ не загива
А у нас вместо да се тревожим от стрелящите се по булевард България българи, от българите, откраднали милиони от европейските субсидии, от корумпираните български политици с обръчи от български фирми, от вечерите на министъра на вътрешните работи („чист” българин от Плевен) Румен Петков с български ”оперативно - интересни лица” или от гниещите по „домовете” български деца, за които българката Масларова казва, че те толкова си могат, ние сме се разтревожили, че някой в България си позволява да говори на родния си език вместо на български. И в отговор да крещим на омайната българска реч: Атака! ТОВА НЯМА НУЖДА ВЪОБЩЕ ОТ КОМЕНТАР! СПАМЕНЕТО Е ИЗЛИШНО! В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ЦЯЛАТА НИ БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТНА И НАЦИОНАЛНА ТРАГЕДИЯ!
Правилно ли съм разбрал тезата на автора, че стрелбите по булевард България и отработените до съвършенство европейски корупционни схеми за няколко милиона окрадени фондове, са дело на Атака? Има някакво грешка. Не става въпрос за откраднати милиони, а за повече от 110 милиарда народно благо отнесено от българския народ нанякъде от паразитите. Не милиони, а милиарди! Бай Георги Найденов смета отмъкнатото до 78 милиарда, на след като го инфарктнаха, се добави и друго българско благо отнесено нанякъде ... А бай Георги от благо отбираше, лека му пръст!
Поздравления за добре написаната "комична" статия.Явно сте загубили представа за реалността или се правите на приятно разсеяни.
реалността е като в един виц:една майка се оплаква-"синът ми, голЕм нещастник с тази снаха, той става рано, прави закуска, носи закуската в леглото й, приготвя децата и ги води на детската градина, тича на работа, след работа пазарува, довежда децата вкъщи, започва да готви, а тя, тя нищо не подхваща. Обаче дъшерята ми излезе голЕм късметлия с брака си, зетя става рано, прави закуска, носи закуската в леглото й, приготвя децата и ги води на детската градина, тича на работа, след работа пазарува, довежда децата вкъщи, започва да готви, а дъщеря ми е истински щастливец"