СофияПловдивВарнаБургасРусе

Цитат в десетката: Атака!

Размисли около Българските дни в Холандия

Даниела Горчева

– Вие не живеете в България и не знаете – възразява ми моята събеседничка. – Те се турчеят, разбирате ли? Турчеят се.

Моята събеседничка е симпатична жена и също като мен е завършила българска филология. В Хага сме и разговаряме за извършеното през 1985 насилствено преименуване на българските турци, което тя не оправдава, но ми казва, че оттогава нещата много са се променили и с видимо огорчение споделя с мен, че нейните съграждани от Хасково, които са етнически турци и техните деца “се турчеят”.

Водим разговора късно следобед в Голямата църква (Grote kerk) на Хага, където съм от сутринта, тъй като за пореден (трети) път се провежда туристическо и културно изложение, наречено „Омайваща България”. Кънти българска музика, между щандовете на българските и холандските фирми, предлагащи български продукти, българско вино или почивки в България се вие хоро. Тази година събитието е по-специално, защото съвпада със стогодишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Холандия. Имахме удоволствието да се наслаждаваме на едночасов концерт на Елица Тодорова и Стоян Янкулов, за официалната част и концерта освен министърът по европейските въпроси Гергана Паси и българският посланик, присъстваха и бивши холандски посланици в България. Обхождам с поглед огромната църква, пълна с българи и холандци, които разговарят, пият по чаша вино или бира, похапват кебапчета или се разхождат между щандовете, купувайки лютеница, вино или сирене, разглеждат изложбите на талантливи български творци, живеещи в Холандия – Чавдар Илиев, Кънчо Кънев и Маргарита Пуева и се опитвам да си представя огорчен холандец, който казва:

Произведение на художника Кънчо Кънев, участник в Българските дни в Холандия. Репродукция: личен сайт

– Тия българи в Холандия много се българеят! Всяка година си правят най-различни сбирки, слушат българска музика, играят хора и ръченици, отворили са български магазини. Имат даже българско училище и българска църква. Говорят с децата си само на български и понякога дори развяват български знамена. А една Галина Дурмушлийска от България даже получи субсидии да научи холандки да пеят български народни песни и този състав със странното българско име „Чубрица” непрекъснато изнася концерти. Една холандка пък (Естер Вилямс) от години учи холандчета и българчета на български танци. И българите в Холандия се увеличават непрекъснато и много се българеят, разбирате ли, българеят се! А много от тях даже не знаят добре холандски. Сега и български филми ще прожектират в Хага – цяла седмица българска пропаганда!

Опитвам се да си представя такъв холандец и не мога. Питам моята събеседничка тя може ли да си представи някой тук, в Холандия да каже, че много се българеем и да ни гледа накриво и с огорчение затова, че не искаме да си забравим корените и да се откажем да говорим с децата си и дори помежду си на български вместо на официалния холандски език.

– То не е същото – казва ми тя колебливо.

Естествено, че не е същото. Никога не е същото.

Едно е по българска национална телевизия млада журналистка пламенно да настоява българите в Албания да получат подкрепа от България и правителството, за да имат свои български училища и църкви, съвсем друго е ако по някоя турска телевизия турски журналист пламенно призове своето правителство да помогне на турците в България да имат свои училища и джамии.

В първия случай става дума за достойно патриотично дело, във втория – за „гнусна турска намеса в нашите вътрешни работи”. Албанците естествено са длъжни да слушат звъна на камбаните на българските църкви, но ние в България сме православни и не желаем да слушаме пеенето от минаретата на джамиите, защото то ни смущава.

Едно е всички деца в България – българчета, турчета, ромчета, еврейчета, арменчета и така нататък (без русначета, разбира се!) да рецитират с пламък в очите и с искрено чувство задължителното „Аз съм българче. Българин да се наричам първа радост е за мен”, друго е някой в Холандия да застави българчетата да декламират: „Аз съм холандче. Холандец да се наричам първа радост е за мен.”

В единия случай става дума за нещо естествено, в другия – за посегателство и насилие над крехката душевност на нашите деца. Пък и холандците нямат такива стихотворения, защото след като са се освободили от „робството и тиранството” на Хабсбургската империя, не са се захванали с патриотичното си възпитание, ами са си запретнали ръкавите да работят и да си уреждат държавата.

Преди две години, връщайки се от разходката с корабчето, на което празнувахме с приятелчетата на моя син Тервел неговия девети рожден ден, шофьорът на таксито- микробусче – едър засмян холандец, се обърна дружелюбно към Тервел:

– Значи ти си половин българин и половин холандец?

– Не! – тросна се за моя изненада Тервел и добави: – Аз съм цял българин и цял холандец.

Замислих се колко простичко понякога децата могат да формулират нещо. Разбира се, че не става дума за две (биещи се за надмощие) половинки от една същност, а за две идентичности – всяка, от която е цяла и непокътната и не влиза в противоречие с другата. Защо да не си цял българин и цял холандец? Защо да не си цял турчин и цял българин? Защо да не се гордееш с българската си или с турската си идентичност, сякаш тя е нещо по-долно, по-срамно?

А у нас вместо да се тревожим от стрелящите се по булевард България българи, от българите, откраднали милиони от европейските субсидии, от корумпираните български политици с обръчи от български фирми, от вечерите на министъра на вътрешните работи („чист” българин от Плевен) Румен Петков с български ”оперативно – интересни лица” или от гниещите по „домовете” български деца, за които българката Масларова казва, че те толкова си могат, ние сме се разтревожили, че някой в България си позволява да говори на родния си език вместо на български. И в отговор да крещим на омайната българска реч: Атака!

Поне докато има още кой да крещи на този прекрасен език, защото ако не се изпозастреляме по улиците или не загинем по пътищата, то ще измрем от глад и мизерия заради откраднатите от нас милиони или пък от студ поради следващото спиране на кранчето на руския газ в някоя идваща зима. Затова, дайте да си покрещим до насита сега, докато още ни има: АТАКА!

Атака, но не срещу престъпниците и корупцията, а срещу нашите съотечественици –турци, роми, евреи.

Да треперят душманите и да види цял свят що е то български юнак!

P.S. И понеже нашият живот е такъв, какъвто сами си го направим, поздравявам всички с песента на Bon Jovi „It’s my Life“:

http://www.youtube.com/watch?v=GU-jq3Cwhso

Още текстове в блога на Даниела Горчева   

Виж също Златко Енев: Не искаме озверена България

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.