С Костов до края на света

СДС пристана на ДСБ – такова заглавие се появи в един вестник. Политическата сила вдясно, която единствена, освен съмнително дясната ГЕРБ, би влязла в парламента на изборите, преглътна Костов.

Ползата от предизборното обединение също е съмнителна. Не е изключено да отблъсне част от избирателите на СДС да не отидат да гласуват. Или да дадат гласа си за ГЕРБ или някакви други сурогатни политически сили като първа частна коалиция “Напред” на друг съмнително десен – бизнесмена Ковачки.

Иван Костов се оказа най-големият проблем на десницата. Той превърна Съюза на демократичните сили в монолитна партия с авторитарно управление и, когато се компрометира като премиер, и го изхвърлиха на изборите, разцепи партията и се отдели в нещо като секта – ДСБ. Привържениците на ДСБ са привърженици на Костов. Костовисти – понятие, което се появи неслучайно. Нищо не може да ги накара да отстранят от лидерството на партията си старата муцуна. А старите муцуни на дясното са най-големият му враг.

В ДСБ вярват персонално на Костов, наистина като секта. Този костовизъм се корени в тоталитарното съзнание от годините на комунизма. Във форумите из Интернет може да се срещнат дори коментатори, които симпатизират на Русия, Живков и Костов едновременно. Костов отговаря на образа на силната ръка, от който се нуждае промитото от десетилетия комунизъм съзнание. С обратен знак – той може да разгроми “комунистите”, каквото и да значи това. Този нагон тръгва от бащицата Сталин – мечтата за силна ръка, която да наказва, уволнява, разжалва, праща в Сибир.

Такива са очакванията към Костов – да направи чистка, да лустрира, да им покаже той. Не може да се каже, че нямаше възможност – беше финансов министър в две правителства и премиер пълен мандат. Не реши нито въпроса с досиетата, така сакрален за антикомунистите, нито с икономиката. Приписват му стабилизация, която всъщност е резултат на валутния борд и на естественото съживяване след шока на хиперинфлацията. По-голяма намеса на държавата в икономиката, както по негово време, не е имало и при Виденов. Натиск върху фирми, направо рекет, условия, за да започнеш бизнес в една или друга област, раздаване на баницата на приближени фирми.

Костов пусна в кошарата на България и руските монополисти. Той продаде Нефтохим – Бургас на “Лукойл”, вместо да оздрави комбината и да направи търг, който да привлече големи чужди инвеститори. Така и “Петрол” се озова в руски олигарх. Никой не коментира тези сделки. Той продаде най-голямата българска банка “Булбанк” за смешните 160 млн. долара (горе-долу колкото е годишната лихва на парите в трезора й). За сравнение – няколко години по-късно по-малката ДСК беше продадена на търг за 350 млн. евро. Костов остави години наред без конкуренция единствения джиесем оператор – собственост на руски олигарх, който благодарение на това го продаде по-късно за 2 млрд. долара. (Това, че се скараха впоследствие и Костов погна Майкъл Чорни, само засилва съмненията).

И досега се приказва, че тези сделки не са станали без съответните условия. За това никога няма да излязат доказателства, но който умее – вижда. Дълго могат да се изреждат приватизаторските му сделки. Няма смисъл. Това всъщност компрометира дясното. Как да го харесва избирателят това дясно, като видя за какво става дума?

И същата стара муцуна отново начело. С Костов до края на света.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.